Свещеници

Свещеници в храма:

 

Кратка биография на протойерей Димитър Тухчиев

• Роден в град Сопот през 1976 г., завършил Богословски факултет към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ през 2001 година, женен;
• През 2010 завършва курс, за жестомичен преводач към Съюза на глухите в България, което му позволява да преведе съвместно с госпожа Миглена Богданова, православната литургия на езика на глухите хора;
• През декември 2013 година е ръкоположен за дякон и свещеник от епископ Йоан Знеполски (сега митрополит Йоан Варнески и Виликопреславски);
• От 2013 година е на разположение към подворието на московския патриарх в България;
• На 24.01.2021 г. получава офикия протойерей от епископ Поликарп Белоградчишки
• КОНТАКТИ: отец Димитър Тухчиев – 0884 676 840

Кратка биография на йерей Серафим/Стоян/ Желев

• Роден в гр. Търговище през 1991 г.;
• Завършва Богословски факултет на Софийски Университет през  2018 г.;
• Ръкоположен за дякон и свещеник през 2022 г. от епископ Поликарп Белоградчишки. Назначен през 2023 г. в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“;
• От 2023 година е на разположение към подворието на московския патриарх в България.

 

 

 

 

Кратка биография на дякон Александър Морозов

• Роден в град Москва, Русия през 1975 година;

• Последователно завършва Московско момчешко хорово училище „А. В. Свешников“ през 1993 г. и Академия по хорово изкуство „Виктор Попов“ през 1997 г. Защитава аспирантури по хорово пеене и дирижиране през 2000 г. в Москва и оперно пеене през 2007 г. към Висша музикална школа в Мюнхен. Завършва паралелния курс на Софийска Духовна семинария през 2015 и магистратура в Богословски факултет на Софийски Университет

• Ръкоположен на 25 април 2020 година в храм-подворие „Св. Николай Мирликийски“ в гр. София от епископ Поликарп Белоградчишки.

 

 

 

 

 

Свещеници служели в храма:

Свещеник Христо Пашов                                                       

Роден през 1965 г. в гр. София, завършва Богословски факултет на Софийски Университет през 2007 г. Ръкоположен за дякон през 2016 г. и за свещеник през 2017 г. от епископ Григорий Браницки /сега митрополит Григорий Врачански/. Служи последователно в храм „Св. вмчк. Димитър“, кв. Панчарево/2018 г./ и „Св. пр. Илия“/2018-2019 г./. Назначен през 2019 г. в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. От същата година е на разположение към подворието на московския патриарх в България. Назначен в храм „Св. Николай Софийски“ на 1 юни 2023 г.

 

 

 

 

Протойерей Николай Нешков 2012-2013г. Служи в Московското подворие, последната година от служението си в подворието, обгрижва храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. Продължава служението си като иконом и настоятел на храм „Св. Николай Мирликийски“ срещу Софийска митрополия.

Свещеник Марий Димитров служи като помощен свещеник в периода 2009-2012 г. Запазва и утвръждава духовната връзка с руските/руснаци, украинци молдовци и др./ енориаши; служи на добра воля в помощ на Московското подворие. Последните две десетелетия служи в храм „Възкресение Христо“ с. Челопечене. След дълго боледуване почива на 07. 08. 2024 г.

Йеромонах Зотик ( Тимотей Николаевич Гаевский), Стипендиант от Молдова на Богословския факултет на Софийския университет от 2004-2009 г., в същото време обгрижва храм „Св. Пантелеймон“. Доставил за храма потир, напрестолен кръст и полилей в олтара.

Свещеник Антоний Алексиев. Служил през 2002-2004 г. сега ставрофорен свещеноиконом, председател на храм „Св. Вмчк. Димитър Солунски“. Неговото служение е белязано с обновяване на църковната посуда и се освещава нов престол на храма. Поставя се антимис на руския патриарх Алексий.

 

 

 

 

 

Свещеник Велин Илиев (2000-2002 г.), при когото е обновена олтарната живопис и е направена сребърна рамка на храмовата икона на св. Пантелеймон. Заминава за Австралия, където служи като свещеник в българския храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Аделаида.

 

 

 

 

о. Иван Стоев, когото с добро споменават и досега много от миряните. Служи на големи празници.

 

През 80-те години в църквата „Св. Пантелеймон служил отец Константин (Койчо Василев Петров) – бъдещият Маркианополски епископ Константин, (1941-2017), който до края на живота си служи като настоятел на храма „Св.пророк Илия” в Княжево.

 

Протойерей Василий Васильевич Мирович (14.06.1894 г., Гатчина, Санкт-Петербург – 25.10.1971 г., София). Роден в семейството на генерал. Завършва Санкт-Петербургския Александровски кадетски корпус, Михайловското артилерийско училище. Участвал в Първата световна война. Гвардейски полковник. През 1920 г. емигрира в България. На 18 април 1943 г. е ръкоположен за иерей от архиепископ Серафим (Соболев). Работи като настоятел в храм-паметника „Рождество Христово” в с. Шипка. От 1944 г. служи в домашната църква на Руския инвалиден дом в гр. Шумен, през 1952 г. служи в с. Царев Брод, след което служи като енорийски свещеник във Варненската епархия. През 1960 г. е назначен за свещеник в храма „Св. вмчк. Пантелеймон” към Дома на инвалидите в Княжево. През същата година е издигнат в сан протойерей. През 60-те години монах Николай (Г. Н. Шелехов) нарисувал за храма 12 икони, посветени на дванадесетте празника.

Протойерей Ухтомский Николай Павлович, княз (09.11.1884 г., гр. Казан – 31.01.1960 г., София). Роден в княжеско семейство. Завършил Санкт-Петербургския политехнически институт по специалността металургия. До идването си в България дълго време живее във Великобритания. В България пристига през 1921 г. Бил настоятел на руската енория в с. Шипка. През 1929 г. на 21. 11. е ръкоположен от архиепископ Серафим (Соболев) за йерей в храма „Св. Николай” в София. От 25. 08. 1937 г. е протойерей. През 1945 г. преминава под юрисдикцията на Московската Патриаршия. През 1952 г. е настоятел на храма „Св. вмчк. Пантелеймон” в Княжево. Енориашите са го запомнили като енергичен, жизнерадостен, силен човек, с гъста къдрава брада. Сергей Иванович Пешков изрисувал Царските врата на храма.

Протойерей Николай Георгиевич Бутков (с. Амвросиевка, гр. Новочеркаск, Донска област на 06.09.1889 г., починал в гр. София на 23.07.1944 г., София). Произхожда от род на донски казаци. През 1912 г. завършва Донската духовна семинария и е назначен за настоятел на църквата „Рождестно Богородично” в с. Степановка-Реми, а след това по негова молба през ноември 1913 г. става полкови свещеник в 17 Донски полк на генерал Бакланов. В състава на полка участвал в Първата световна война на длъжност благочинен на 2-ра Свободна казашка дивизия. През есента на 1917 г. отец Николай се върнал на Дон и се присъединил към корниловците, участва в 1-вия Кубански поход („Ледения”), където бил ранен. Издигнат е в сан протойерей (1919 г.). В състава на Баклановската сотня (стотица) влязъл в Доброволческата армия. Служи в състава на Самурския стрелкови полк (като свещеник), а след това като благочинен в Дроздовската дивизия. Пет пъти бил раняван. В състава на дивизията емигрира в Галиполи, където продължил служението си като благочинен в І-ва пеша дивизия на 1-ви армейски корпус и бил помощник на благочинния на 1-ви армейски корпус протойерей Фьодор Миляновски. След това преминал в България (1921 г.). В България служил като полкови свещеник в Марковския полк (1923-1924 г.) в гр. Оряхово и гр. Белоградчик. След пристигане на семейството му от Русия станал енорийски свещеник отначало в с. Речица, Руен, Бургазко, Сливенска митрополия. След това в гр. Сливен (1925-1926 г.), във Варна, след това в гр. Севлиево. В София служил в Руската църква „Св.Пантелеймон” при Инвалидния дом. Умира в болницата от натряване на кръвта на 23. 07. 1944 г.

 

Протойерей Голубцов Георгий Стефанович, (19.01.1868 г., с. Голубине, Московска губ. – 12.12.1947 г., София). Роден в селско семейство. През 1882 г. завършва Синодалното хорово училище. Учи в Московската семинария, не я завършва (1888 г.). за да учи музика. Служи в енориите на Подмосковието. През 1895 г. е преместен в Грузия на длъжността свещеник вСухумския катедрален събор. До 1917 г. е преподавател и възпитател в Тифлиската духовна семинария. Член на Всеруския църковен събор (1917-1918г.). Автор на дневникови записи, посветени на работата на Събора. Клирик в гръцкия храм „Св. вмчк. Георги” (20-те години). В България пристига от о. Лемнос.

В София е свещеник в Николаевско-Алексеевското инженерно училище в с. Княжево, обгрижва руските военноинвалиди в с. Княжево/днес квартал на София/ от 1923 г. до 1934г. — клирик на Българската екзархия в храм „Св. Николай Софийски”. От 1934 г. служи в Руската Църква храм „Св. Николай Чудотворец” на ул. „Цар Калоян” срещу Софийска митрополия. От 1944 г. до 1947 г. – настоятел на Руската Свети-Николаевска община: в храма „Св. вмц. Екатерина”(гробището в Княжево) и в храм „Прмц. Параскева Самарджийска”, а от 1946 г. в реставрирания след бомбардировките храм „Св. Николай”.

 

Протойерей Василий Заханевич. (1899 г. – 02. 04. 1939 г., Париж). Роден през 1899 г. Инвалид от Гражданската война (воювал в Корниловската батарея). Емигрира в България. Обгрижва временно домуващите военноивалиди в с. Княжево през 1928 г., временно служи в храм „Св. Пантелеймон“ /боянаска църква/. Заминава за Франция през 1930 г. Настоятел на православната енорияа в гр. Санс, Франция. Организира православна енория в гр. Пти Кламар (предградие на Париж). Впоследствие заболява от туберкулаза и е пенсиониран по болест. Преминава в юрисдикцията на Московската Патриаршия. Служи в храм „Трисветители“ подворие в Париж. Умира на 2 април 1939 г. в гр. Париж от туберкулоза.

 

Протойерей Макарий Никифорович Василев. Роден през 1856 в Полтавска губерния-умира в София на 12.10.1928 г. Генерал-майор. Участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. в чин младши лейтенант от 16-та артилерийска бригада в боевете при Плевен, Етрополе и др. Във ВСЮР и руската армия преди евакуацията на Крим в Галиполи. През есента на 1925 г. е в състава на Сергиевското артилерийско училище в България, което се е намирало в с. Княжево, днес квартал на София. По-късно става свещеник. Живее в Търново-Сеймен /Симеоновград/. Завършва Пастирско-богословското училище в манастира „Св. св. Кирик и Юлита“ в Асеновград и Бачковския манастир. През 1925 г. се премества да живее в София. Обгрижва руските военноинвалиди в с. Княжево. Умира на 12.10.1928 г.