Новини

Празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август.

Това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот. Три дни преди смъртта архангел Гавраил и съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Господ Иисус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝв Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребана е в пещера край Гетсимания. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

На 23 юли след неделната св. Литургия ще се състои празничен концерт на певческата школа към храм“Св. вмчк. Пантелеймон“ с диригент д-р Иван Янакиев.

Сто години от основаването на руската белоемигрантска църковната общност  в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“.

За празника църковното настоятелство при храма, част от Московското подворие канят всички жители на града да се присъединят на 27 юли 2023 г. към тържествата, организирани по повод бележитата годишнина.

Празникът ще започне с празнично вечерно богослужение от 17:00 ч. на 26 юли.

На 27 юли от 9:00 св. Литургия с кръстен ход и благославяне на празничната трапеза, в 12:00 Заупокойна лития на Княжевските гробища. Същия ден вечерта в 18:00 ще започне празничен концерт в сградата на РКИЦ-Мраморна зала

Храм „Св. вмчк. Пантелеймон“, кв. „Княжево“ е основанон през 1923 г.  като част от Руското благочиние в България. Обхваща времето от пристигането в България и организирането им в организации за взаимопомощ и общуване с държавата, както и създаването на Руската Православна Църква Задгранична.

Църковната община се оформя веднага след пристигането на първите обитатели на дома през 1923 г. Първоначално тя се е обгрижвала от руското военно свещенство, което е придружавало войските на генерал Пьотър Врангел в България. Постепено се организира комплекс от сгради в които домуват много ветерани от гражданската война и по-късно към тях се присъединяват техните семейства и роднини. Духовните нужди налагат построяването на църква. Храм „Св. вмчк. Пантелеймон” е построен през 1933 г. и и използван едновременно за читалище и библиотека към Съюза на руските военни инвалиди  в с. Княжево, днес квартал на София. Намира се на бул. „Цар Борис III“ №202 в двора на някогашния дом за Руски военноинвалиди пострадали в гражданската война от 1917 г.

На 25. 03. 1930 г. наеманият преди това имот от Инвалидния дом в Княжево, заедно със съседните сгради, стават собственост на Съюза на руските инвалиди в България. Имотът е закупен от председателя на управителния съвет на съюза полковник Дмитрий Александрович Абрамович за 800 000 лв. от Българско Акционерно Общозастрахователно Дружество „Родина“–София.

В доклад от 23 март 1932 г. на Съюзът на руските военно инвалиди в София, имотът е закупен и е станал тяхна собственост с помоща на дарения от страната и чужбина и Царство България. С получените пари от Париж и парите от членския внос на Военния съюз в София постепенно купуват сградите на Дома на руските военни инвалиди в Княжево.  Храм „Св. Пантелеймон” е построен по план през 1933 г. и постепенно се благоукрасява в годините, оформя се камбанария с камбана, подарена на храма от генерал Сизов през 1937 г., за което свидетелства надписът върху камбаната, Сергей Иванович Песков изрисувал Царските двери, постепенно се попълвала и църковната утвар.

Въпреки всичките промени, извършени в България след Втората световна война, конфискуването и одържавяването на военноинвалидния дом през 1945 г. храм „Св. Пантелеймон” на територията на Дома на нетрудоспособните съветски граждани (статусът на Инвалидния дом се изменил поради прекратяване дейността на Съюза на руските военно инвалиди) се запазил, службата в него никога не прекъснала.

Вторият период от 1953-1977 г. храм „Св. Пантелеймон“ като част от Софийска митрополия е предаден за обгрижване на духовенството от храм „Покров Богородичен“.

На 6 август 1952 г. Московската патриаршия се обръща към Светия Синод на Българската Православна Църква с молба за предаване от Московската Патриаршия в юрисдикция на Българската Църква на енориите, манастирите и клира на Руските Православни общини в България, съгласно приложен списък. По този начин, на 10 ноември 1952 г. храм „Св. Пантелеймон” в Княжево, който бил в списъка с другите руски храмове и манастири, бил предаден от Московската Патриаршия на Българската Православна Църква съгласно братско споразумение.

През 60-те години монах Николай (Г. Н. Шелехов) специално за храма изписал 12 икони, посветени на дванадесетте Господски празника. Някой от тези икони се пазят и днес. Църковен настоятели по това време станали Виктор Балев и Петко Иванов Петков, тяхните потомци се черкуват и до днес.

Третият период от 1977–2023 г. храм „Св. Пантелеймон“ като част от Московското подворие.

През 1977 г. с решение на Светия Синод на Българската Православна Църква от 30 септември храм „Св. вмчк. Пантелеймон” е предадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София – храм „Св. Николай Мирликийски”.

Днес с ревностното съдействие на свещениците, Църковното настоятелство и енориашите в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ се развива активен духовен живот. Осъществяват се социални и духовно дейности: във времето храмът е обгрижвал обитателите на старческия дом и живеещите в района православни християни.

Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.

Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.

Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.

Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

На празника се разрешава вино и елей.