Св. Атанасий I Велики, патриарх Александрийски

Роден в Александрия между 293 г. и 298 г. в християнско семейство. Майчин език му е гръцкия, макар и по-късно да изнася проповеди и да пише на коптски. Има свидетелства, че е имал силна вяра още от дете. Изучава „за кратко време“ светските науки, от проповедите му личи, че познава добре античната философия и учението на църковните отци от предходните епохи. Учил право.

Първо е секретар, а впоследствие и дякон (329) на александрийския епископ Александър. Поради личните си качества, става от близкото обкръжение на еп. Александър и негов личен съветник по въпросите в борбата с арианството.

Участва в първия вселенски събор като дякон на еп. Александър. Успява да си спечели привърженици от анти-арианската партия.

Създава връзки с египетските монаси-отшелници, които му повлияват и у него се развива желание към аскетичен живот.

Атанасий е един от участниците в създаването на учение за въплъщението и за Светата Троица. Според него Христос и Светия Дух споделят една и съща същност (homooysios) с Бог Отец. Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Син Божи е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.

Св. Антоний Велики

Св. Антоний е роден около 251 г. в Кома, близо до Хераклеопол, Среден Египет в семейство на заможни християнски родители копти/египтяни/. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Бил на 20 години, когато неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. В църквата той чул библейските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен, върви и продай всичко, което притежаваш, и го раздай на бедните; Така ще имаш своето съкровище на Небесата; па дойди и ме следвай!“ (Матей 19,21). Дълбоко вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имането си на бедни и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил в усамотение, първо в една колиба в близост до неговото село, a по-късно в стари гробници и развалини на края на пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено море, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение, небесна радост озарила лицето му. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

Св. Йоан Кръстител

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Захария – от рода на Аарон и на жена му, праведната Елизавета – от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лукаархангел Гавраил се явява на баща му в Йерусалимския храм и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, измолен с горещи молитви. Йоан избягва участта на младенците, избити във Витлеем и околностите му, в опита на цар Ирод Велики да убие бебето Иисус, скоро след раждането му и впоследствие, когато е на около 29 години, Йоан изнася своите проповеди за скорошното идване Спасителя; убит, по заповед на тетрарха на Галилея Ирод Антипа.

Св. Йоан води аскетичен живот по бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди (скакалци)(Мк.1:6) След като навършва 30 години, започва да проповядва. Той извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл и придобива голяма популярност сред жителите на Йерусалим. Сред кръстените от него е и Иисус Христос (Богоявление), за което самият той настоява, макар Йоан да не се счита достоен за това и да обяснява, че би трябвало да си разменят ролите.

По-късно св. Йоан Кръстител попада в затвора на пребиваващия в Йерусалим цар Ирод Антипа, за критиките, които отправя по повод неблагочестивата му връзка с Иродиада – която е била женена на неговия роден брат Филип. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада – Салометанцува за него и той е толкова впечатлен, че ѝсе заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаряː „Главата на Йоана Кръстителя“. Ирод дава заповед да отрежат главата на Йоан и да й я донесат на тепсия.

Иродиада нарежда да не погребват главата на Йоан Кръстител заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова я заравят на тайно и неизвестно място дълбоко в земята, нейната придворна дама Йоана, жената на Хуза, тайно я откопава, отнася я в Йерусалим, където я погребва на Елеонския хълм.

Празничната неделна служба отслужи йерей Серафим Желев.

Богоявление

Богоявление се празнува на 6 януари (Йордановден) и е посветен на разкриването на Иисус Христос, като бог, вече в зрялата му възраст, но в миналото е бил повече насочен, към честване на появата му в света изобщо, както и на съпътстващи я библейски събития, като Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Постепенно от него се отделя, като самостоятелен празник Рождество Христово.

На този ден се празнува Богоявление и Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – ХристосСветият дух – във вид на гълъб, дошъл от „отворилото се“ небе, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. С празникът Йордановден ознаменуваме водното кръщение, което Господ Иисус Христос получава от Йоан Кръстител.

Празничната св. Литургия и Велик водосвет отслужи йерей Серафим Желев.

В навечерието на празника Богоявление

Този ден се смята като един богослужебен ден в който се отслужва Вечерня съединена със св. Василиева Литургия и Велик водосвет.Затова в дните 5 и 6 янурари се отслужва Велик Богоявленски водосвет, който се служи само веднъж в годината. Богослужението на 5 януари отслужи протойерей Димитър Тухчиев.

Св. Никодим Тисмански

Никодим Тисмански, наричан понякога Вратненски или Видински.

Никодим е роден около 1310 г. в Прилеп, тогава част от Византия. Замонашва се в Света гора и служи в Хилендарския манастир. Там се сближава и става сподвижник на бъдещия български патриарх Евтимий. След Хилендарския манастир, Никодим заминава за Видинското царство. Там става част от висшето духовенство. След това последователно исихаства в манастирите Вратна и Манастирица.

В ролята си на висш духовник и сподвижник на търновския патриарх, Никодим става посредник между Печката патриаршия, която по това време е анатемосана от Цариградската патриаршия, и Византия. Поради тази причина сръбската наука по-късно го обявява за сърбин.

Никодим бяга във Влашко някъде в периода 1364 – 1365 година, след като унгарците завземат Видинското царство и налагат католицизма. Има предположения, че Никодим попада в 1369 година сред насилствено преместените тимошки българи от войводата Владислав Влайку. Като исихаст и привърженик на монашеския живот, Никодим основава във Влашко редица монашески обители, като един от най-големите манастири е Тисмана, от който по-късно той е наречен Тисмански манастир.

Починал на 26 декември 1406 г., Тисмански манастирВлашко. Пребиваването му във Влашко дава начало на превръщан му в „първия румънски светец“ под името Nicodim de la Tismana. Като книжовник исихаст Никодим преписва художествено едно Четвероевангелие, което е най-важният негов труд. То стои в началото на румънската литература, а езикът му е интерпретиран в румънската литература като „славона“, т. е. старобългарски.

Неделя пред Рождество и Рождество Христово.

Празничните служби в навечерието на 24.12., неделя и на самия празник 25.12., понеделник на Рождество Христово отслужи настоятеля на храма, пройерей Димитър Тухчиев. Богомолният народ се събра молитвено и стана съпричастен и съприживя онзи тайнствен момент свързан с евангелските събития на раждането по плът на Нашия Спасител Господ Иисус Христос. На когото стават свидетели обикновените пастири, трите влъхви и ангелското войнство.

Храма се сдаби с нова входна арка-порта

Днес след дълго очакване баше монтиран входна арка-порта. Заслуга за това имат православните християни Юлиан Асенов и Филип Витанов, дарители на арката и екипа който изработва проекта. Църковното настоятелство изказва своята голяма благодарност за големите усилия на дарителите за благоукрасяването на храма.