Новини

30.06.2024 | Автор: Българска патриаршия

 

След откриването, в залата на БАН, на Патриаршеския избирателен църковен събор и при вече гласувано от делегатите Избирателно бюро, членовете на ПИЦС се придвижиха в сградата на Св. Синод по определения за това ред и се изкачиха на втория етаж, където се намират приемният салон и заседателната зала, в които започна провеждането на патриаршеския избор.

След първия тур на гласуването Врачанският митрополит Григорий събра – 64 гласа, Видинският митрополит Даниил – 51 гласа, а Ловчанският митрополит Гаврил – 19 гласа. Четири от бюлетините се оказаха недействителни. Гласуването се осъществи при следния ред: първо гласува Наместник-председателят на Светия Синод Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий и бюрото на Събора, след това – Високопреосвещените митрополити от Светия Синод по старшинство, преосвещените епископи на Българската православна църква по старшинство, и патриаршеските избиратели представители на епархиите по реда определен от старшинството на техните митрополити, представителите на трите ставропигии – Рилски, Бачковски и Троянски манастир, и излъчените представители на богословските школи: Софийската и Пловдивската духовни семинарии, Пловдивска духовна академия, Богословския факултет на Софийския университет и Богословския факултет при Търновския университет.

След като се подписваха в списъка, делегатите на Четвъртия патриаршески избирателен църковен събор взимаха бюлетина заверена с подписите на петимата членове на изборното бюро и подпечатана, влизаха в тъмната стаичка за гласуване и посочваха своя избраник, като гласуването се осъществяваше с заграждане на номера на един от тримата кандидати за патриаршеския престол. След преключването на гласуването беше отворена урната и бяха преброени 138 подадени гласове. След отварянето на пликовете и бюлетините бе установено, че 64 от гласовете са за Врачанския митрополит Григорий, 51 гласа са за Видинския митрополит Даниил и 19 гласа са за Ловчанския митрополит Гавриил. Съгласно Устава на БПЦ, тъй като никой от кандидатите не получили мнозинство от 2/3 от гласовете, се пристъпи към повторно гласуване на втори тур.

При изключително оспорвано гласуване, на втори тур на гласуването с 69 гласа за Български патриарх и Софийски митрополит бе избран досегашният Видински митрополит Даниил. Врачанският митрополит Григорий получи 66 гласа. Три от бюлетините бяха недействителни.

Източник: bg-patriarshia.bg

На 21 юни, петък от 10:00 ще се извърши почистване на руския парцел на Княжевските гробища.

Църковното настоятелство приканва всеки, който желае може да помогне.

Всяка една неделя след Възкресението се именува според полагаемото за четене Евангелие. Между Великден и Възнесение са Томина неделя, неделя на Жените-мироносици, на Разслабления, на Самарянката, на Слепия. Друг важен празник, на който обаче малко се обръща внимание, се празнува в срядата на четвъртата седмина след Великден и се казва Преполовение. Той разказва за онзи момент в живота на Спасителя, когато по средата на старозаветния празник Разпъване шатри, Той поучавал в Иерусалимския храм за това, че е изпратен от Отца и за живата вода, изливаща се в даровете на Светия Дух, които всеки жаден може да получи от Него (Йоан 7:14–39).

Празникът, така както го празнуваме, отстои точно по средата между Великден и Петдесетница и е свръзка между тях. На него все още отбелязваме Възкресението на Господа, наблягайки на Неговата Божествена природа и слава, защото никой друг, освен Сам Бог не може да покори смъртта. В същото време ни напомня за приближаващото слизане на Светия Дух и ни подготвя за него, учейки ни да намираме в Христа нашия Бог, Източника на живота и благодатта, Този, Който праща Светия Дух (Йоан 16:7) и ние самите да станем не просто получаващи, но и даващи даровете на Светия Дух: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.“ (Йоан 7:38)

 са братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (църковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения.

Мощите на свети Георги са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му и където живее известно време, след смъртта на баща си^[3]. Скоро се прочува, чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си, като небесен воин и закрилник.

Тази година вторият ден на Възкресение Господне се почита и паметта на св. вмчк. Георги Победоносец. Празничната литургия и лития отслужи йерей Серафим Желев.