Храмът „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево или „Църквата на белогвардейците“, както е известен храма сред столичани, посреща своя юбилей – 100 години от издигането на забележителния храм. Тържествата ще се отбележат заедно с храмовия празник на 27 юли.

От предходната вечер ще започнат празничните църковни дейности.

Началото ще бъде положено на 26.07. с Всенощно бдение от 17:00 ч. На 27.07. , в деня когато българската православна църква отбелязва паметта на Свети Великомъченик Пантелеймон ще бъде отслужена тържествена Света Литургия от 9:00 часа. В същия ден привечер, в мраморната зала на РКИЦ от 18:00 часа тържественото събитие ще бъде отбелязано с празничен концерт и представяне на книга за историята на храма.

Храмът „Св. Пантелеймон“ е построен през 1923 г. от руските белогвардейци – емигранти и военни инвалиди, принудени да напуснат Русия след Октомврийската революция през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието „Кламар“. Това са първите два храма, съградени от прокудените руснаци. „С този факт „Св. Пантелеймон“ става още по-ценен, още повече, че в България белоемигрантите намират своя втора родина“, казва отец Димитър, протойерей на храма.

Оля Ал-Ахмед

След броени дни храмът Св.Пантелеймон в софийския квартал Княжево ще отпразнува 100 годишен юбилей. „Църквата на белогвардейските емигранти“, както се слави храма от време оно, е един истински център на духовността с богата история запечатана във всяка една икона, във всеки ъгъл. Eнорията при храм „Св. Пантелеймон” е  основана през 1923 г., а сградата е построен през 1933 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат Родината си след октомврийските събития през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието “Кламар”. В храма „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на белогврадейците“ се съхраняват четири чудотворни икони.

Най-почитани са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица, която се е съхранила и до днес. В малката руска църквичка са и иконите на св. пророк Илия и на св. благоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от руския скит „Св.пророк Илия” в Атон. 1893 г.”. Как е попаднала тази икона в храма „Св.Пантелеймон” в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ – можем само да гадаем.

В навечерието на 100-годишния юбилей от построяването на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, известна като „Църквата на белогвардейците“ поговорих с художника – иконописец Петър Николов, който бе поканен да облагороди църква с нови иконописи.

Кой е Петър Николов?

Дипломира се като „Магистър по теология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, след това провежда научна специализация в Московската Духовна Академия и Семинария. Придобита научна степен „Кандидат по богословие“ с дисертацията: „Богословие на иконата – опит за историческо изложение на догмата за иконопочитанието“. През същия период паралелно – специализация в Иконописната школа при Московската Духовна Академия и Семинария, хиротесия с ¨чин посвещаване в иконопис¨ в Троице-Сергиевата Лавра – гр. Сергиев Посад. Семинар и специализация в ателието по иконопис и реставрация към манастира Путна – Румъния, с изучаване т.нар. – „Критска иконописна школа“ под ръководството на архидякон Анастасий Робу.
Преподавал в курсовете по иконопис и стенопис на църковната школа при храм „Покров Богородичен“, град София. Лектор и водещ практически занятия по иконопис в поредица младежки лагери „Въведение в православната иконография“, организирани от Фондация „Покров Богородичен“.

Работи в сферата на православното църковно изкуство от 1998 год. – 25 год. Има участие в стенописната украса на православни храмове в България, Русия, Полша, Германия, както и изработка на икони за църкви и частни лица в България и чужбина. Творчески акцент на Петър Николов е работата над богословската програма и иконографията на съвременния православен храм.

– Петър, вие сте иконописец с изключително богат творчески опит. Разкажете ни подробно за изкуството да рисуваш икони. Защо се насочихте към теологията и иконописта?
– Знаете ли, аз имах големия късмет в детството си за мен да полагат грижи възрастни хора, баби и дядовци живяли през онова време – царското, преди атеистичната държава. Тези хора освен, че пряко ме въвеждаха в православната вяра и църквата, формираха в мен едно отношение към света като цяло, което не можах да впиша във модела на деветдесетте години, когато с получаването на въжделените политически свободи буквално изгладнялото ни общество се фокусира в стремежа за материален просперитет. Тогава с целия устрем на младежкото си същество се обърнах към вярата. Тогава, ако си спомняте беше времето на Кики, Роки, Кашпировски, Дънов и множеството неопротестантски масови сборища. Слава Богу, благодарение и на паметта за моите баби и дядовци, които ме водеха в православната църква аз нямах особени духовни колизии и с подкрепата на родителите си се озовах в Богословския факултет на Софийския университет. По-късно имах неоценимия шанс да имам примера на един друг „дядо“ – приснопаметния архим. Назарий (Терзиев), към когото с някои колеги от факултета се обръщахме за духовен съвет и подкрепа. По негово настояване и благословение продължих богословското си образование в Московската Духовна Академия.

– Кое беше вашият пътеводител към иконописа?
– Чувството за Красота и стремежът към духовно израстване, съзерцанието на Божието присъствие навсякъде и във всичко.

– Коя икона присъства винаги във вас?
– Образът на Спасителя – Иисус Христос за Когото в един от псалмите са изречени думите – „Ти си най-прекрасният от синовете човечески“, както и ликът на Пресветата Богородица и Дева Мария, която пък много по-дълбоко почувствах и потърсих откакто сам станах родител.

– Доколкото ми е известно всеки художник, който възнамерява да се заеме с иконопис трябва да има специална благословия от духовник. Това така ли е?
– Да, така е! Принципно за всяка по-важна стъпка в живота си християнинът търси благословение от духовника си. При мен конкретно този въпрос имаше интересно развитие, но това е една дълга и донякъде комична история. В иконописната школа обикновено над дипломантите се извършва особено литургическо последование известно като „Чин над иконописцем“, запазено е в ерминията на Дионисий от Турна. Това последование собствено е хиротесия или молитва за благословение на начинаещия иконописец в зографското дело. В школата предвид, че е в пределите на Троице-Сергиевата Лавра този чин се извършва особено тържествено пред ръката с мощите на св. Сергий Радонежский лично от ръководителя на учебното заведение архим. Лука (Головков). Аз благодаря на Бога имам това посвещение, мога да добавя, че при една лична среща с блаженопочившия патриарх Максим получих и от него много сърдечно благословение да работя на това поприще у нас в България, което за мен има огромно значение.

– Как си представяте образите на светците преди да ги запечатате на стената в храм или на дърво?
– Преди всичко се запознавам с житието, ако е възможно и някаква част от неговото писмено наследство. Паралелно с това щателно изследвам неговите изображения, които са съхранени в художествената традиция на църквата. Старая се да търся и молитвена връзка с него или нея, както в лична молитва, така и чрез богослужебно последование, ако съществува такова. В богослужебната химнография, често може да се открият насоки, които да подпомогнат художника в изграждане образа на конкретния свят човек.

Според мен най-трудната задача пред съвременният иконописец е способността да се предаде духовното величие и чистота на изобразявания. Не бива да се остава на нивото на психиката или пък да търсим само естетическо внушение, а комерсиалният формализъм даже не искам да го коментирам. В крайна сметка нюансите в изражението на лика или жеста на иконния образ са пряко отражение на духовното състояние на иконописеца, затова тук молитвеният духовен труд е безусловен. Истинската икона се ражда чрез молитва за молитва. Иконописта от една страна е личен духовен катарзис и израстване на иконописеца, но от друга е молитвено послание към предстоящите пред свещеното изображение, което се заявява публично пред цялата църква. Това е много тежка отговорност и е редно ние иконописците добре да осъзнаваме какво правим.

– Всъщност, каква техника използвате при рисуване?
– Иконописната техника е инструментът, средството чрез което образът придобива материалните си измерения. Имал съм възможността да се запозная на практика и оттам пряко да мога да сравня, както познатите от древността, така и популярните съвременни живописни техники, които имат приложение в зографското дело. Като художествен ефект, богатство на цветните нюанси, светоносност и въздушност на живописният слой старите техники определено превъзхождат съвременните, които пък печелят по отношение на лекота на работа и цена. Аз се опитвам да намеря разумният баланс, когато изписвам икона използвам класическата старинна яйчено-жълтъчна темпера с натурални пигменти. На стена задачата никак не е лесна, понеже в повечето случаи сме изправени пред свършен факт и трябва да се съобразяваме с даденостите на съвременните строителни техники, които са различни от тези използвани в миналото. В такива случаи е по-разумно да се работи със съвременна техника за да имаме едно органично архитектурно тяло.

– Какво е усещането да рисуваш икони?
– До иконописта стигнах някак естествено. От най–ранна възраст обичам да рисувам, моделирам, да правя нещо с ръцете си. От друга страна както се шегувам животът ми протича между страниците на книгите 🙂 Именно в иконописта намерих градивно разрешение на това вътрешно противоречие. Лепилото тук е мистическия копнеж по онзи Образ за Когото вече говорихме – обикновеното боготърсачество 🙂

– Имате специализация в Иконописната школа при Московската Духовна Академия и Семинария в Троице-Сергиевата Лавра – гр. Сергиев Посад. Това е изключително сериозна школа с традиции. Разкажете ни какво точно научихте в Русия.
– В Русия задълбочих познанията си в областта на теорията на иконата, на практика там проходих с помощта на преподавателите и колегите си в иконописното дело. Там имах благодатната възможност да се срещна и работя с едни от най-известните съвременни руски иконописци, които ме вдъхновяваха и подкрепяха не само в занаята, но и като прекрасни благородни и светли личности. Троице-Сергиевата Лавра е духовното сърце на православна Русия. Благодарен съм, че можах да почувствам този животворен ритъм, там е мястото където в личен и духовен план познах нещо от себе си и същевременно част от мен остана завинаги там.

– Специализирал се и в манастира Путна в Румъния, с изучаване т.нар. „Критска иконописна школа“ . Какво представлява тази иконописна школа?
– По стечение на една привидна случайност попаднах на семинар по иконопис организиран в манастира Путна и по предложение на водещия преподавател архидякон Анастасий (Робу) след края на лагера останах повече от три месеца, без да съм планирал предварително в ателието по реставрация и иконопис към манастира. Не знаех нито дума румънски, а отец Атанасий не познаваше нито един от езиците, които пък аз можех да ползвам. Така в началото volens-nolens опитно познах благодатта на мълчанието. В крайна сметка научих на прилично ниво за този кратък срок румънски език и можах по-пълноценно да почерпя от тяхната иконописна практика. Художествената схема, която използваха в ателиетата на манастира тогава беше възприета пряко от някои гръцки и атонски манастири с които отците от Румъния подържаха постоянна духовна връзка. „Критската школа“ е пряк наследник и продължител на изтънчената художествена традиция на столичното изкуство, след падането на Константинопол и неговите сателити под османска власт част от носителите на тази традиция търсят спасение на средиземноморските острови Крит, Родос, а други в Западна Европа, Италия, Испания. Един от тях е знаменития Доменико Теотокопулос, познат като Ел Греко. Тази могъща балканска художествена традиция прораства и на север в Руските земи в лицето на Теофан Грек, преп. Андрей Рубльов и голямо множество незнайни труженици.

– За дългогодишния ви опит в иконописа имал ли сте интересни преживявания в храмовете докато рисувате?
– Интересните преживявания са свързани с хората, с които съм се срещал и общувал в тези места. За мое щастие в огромното си мнозинство това са били вдъхновяващи примери на отдаденост, благородство и голям духовен ръст. Самото пребиваване в храма, а работата е там, че аз по цели дни съм в него. Вече е едно интересно преживяване само по себе си, в моето съзнание храм и дом са синоними.

– Да нарисуваш икона е много отговорно дело….Молите ли се преди да хванете четката?
– Мисля, че вече косвено отговорих на вашия въпрос. Тук бих могъл да отбележа, че както всяко духовно служение в работата си понякога се изправяме пред неочаквано силна съпротива от всякакъв характер. Свещениците много добре биха разбрали какво искам да кажа. В такива моменти е много важно да се съхрани мира в душата и да се прояви във висока степен духовна разсъдителност за да се преодолеят възникналите трудности.

– Кой Светия бди над вас докато рисувате?
– Не мога да кажа конкретно кой, вярвам, че всеки светец, който бива призован в молитва откликва с особено присъствие. Нека обаче не забравяме, че във светиите ние търсим преди всичко образа на Всеподателя Бога.

– Кой светец най-много ви е вдъхновил? С какво?
– В житейският път на всеки един светец, а това е именно неговия личен път към Бога, може да се намери достатъчно основания за вдъхновение, нужно е само да се задълбочим малко повече в размишленията и вътрешното си съзерцание върху това. Би било голяма грешка обаче, ако си мислим, че с външно подражание на живота и мислите на даден светец може да вървим по нашия конкретен духовен път. Всеки човек е неповторим и безкрайно ценен в очите на Бога, Той се проявява в различието, в многообразието и примерът на светиите показва именно тази истина. Нашето време, колкото и парадоксално да прозвучи за мнозина е обдарено с изключително много новопросияли светци, техният пример сякаш е най-лесно усвоим за нас в това число и за мен. А преди всичко сякаш в тях най-вдъхновяващ е примерът, че мнозина от съвременните светии са изпитали слабости и изкушения в които изгаряме и ние. Знаем го това със сигурност, понеже времето все още не е успяло да идеализира и обезплъти образите им, но знаем с още по-голяма сигурност, че въпреки това Бог е бил в тях и не ги е оставил в немощите им, а това би трябвало да ни увери, че и за нас има надежда за спасение, което е пребъдване във вечната Красота и Любов.

– След броени дни се навършват 100 години от създаването на един от най-старите храмове в столицата – църквата на белогвардейците Св.Пантелеймон. Наскоро вие изографисахте стените и олтара. Разкажете ни как стана така, че именно вие изографисахте този уникален исторически храм?
– С отец Димитър Тухчиев сме състуденти от Богословския факултет, после животът ни разпиля, особено мен с безкрайните ми пътувания зад граница. Той е имал желание да се изпише олтарното пространство, търсил е начини за това, но както в последствие разбрах, че не се е получило. Така един ден в неделя се срещнахме „случайно“ в царската градинка и стана дума за реализация на стенописите. По това време аз работех от няколко години по друг проект и не взех на сериозно думите му, след няколко месеца у нас се случиха последователно икономическата рецесия и ковид кризата. Работата на която изцяло се бях посветил забуксува и в крайна сметка спря, оказахме се в тежка ситуация, превключвах се за кратко на друга вълна извън сферата на църковното изкуство, но като цяло не виждах светлина в тунела. Тогава отец Димитър отново ме потърси, срещнахме се и така се озовах в храма на св. Пантелеймон. С ваше позволение бих искал да му благодаря лично за предоставената възможност и подадената в труден за мен момент ръка!

– Колко време ви отне иконописа в храма Свети Пантелеймон в столицата?
– В храма работя вече втора година.

– Чий свети образ най-много ви задържа при рисуването?
– Образът на Спасителя и образите на отците литургисти, отделно особена трудност беше изписването на св. Серафим Софийски, предвид, че трябваше да се работи по запазените фотогарфии, спрямо които да се изгради стилизирано съобразно изискванията на иконописния стил изображение. Още повече, че живата връзка с него в сърцата на почитащите го християни е поддържана от кратката времева дистанция. Създаването на категорична, безспорна икона на този много почитан светец, почти наш съвременник е предстояща задача, аз само се докоснах до тази тема.

– Кои светци изписахте в храма Св. Пантелеймон в кв. Княжево в София? Как протече работата ви там?
– Тази църква е феномен в пейзажа на православна София. Предвид специфичната си история храмът сега е своеобразна духовна съкровищница с няколко документирано чудотворни икони, усещането за присъствие на наскоро прославения в лика на светиите „Дядо Владика Серафим“, който е служил тук, но най-вече вътрешността на храма е пронизана със спомена или паметта на тези, които са го построили и обитавали молитвено. Има един много сполучлив израз на руски за икони, чрез които през вековете Бог е проявил особеното Си благоволение към предстоящите, наричат ги „намоленные“. Този храм е обилно „намолен“ и това осезателно се усеща там вътре. Започвайки работа по художествения проект за мен водеща беше идеята да не нарушаваме по никакъв начин хомеостазата на храмовото пространство.

Иконографията на олтара е строго традиционна, но предвид, че новата живопис е ограничена само на това място подбрахме композиции и отделни фигури, които компресирано да разкриват основната тема за спасението и изкуплението на човека и доколкото е възможно да се вплете историческият контекст на конкретното място. Отляво и отдясно в горния регистър имаме по две композиции една старозаветна и една новозаветна. На условно северната стена имаме сцената „Старозаветна Троица“, като символ на Предвечния Божествен Съвет, където е изречено Творението на света и човека, както и идеята за Спасението на сътвореното чрез Боговъплъщението на Един от Троицата, а именно Сина. Веднага до тази сцена е разгърната композицията на Христовото Рождество – началото на обещанието в историята. На другата стена огледално се намира финалът на този процес с композицията на Възкресението или „Слизането на Христос в ада“, отляво на тази сцена е изобразен разказът за трите отрока в пещта според книгата на пророк Даниил. Тя съответно е старозаветен предобраз на Христовото възкресение, това е подсказано и с художествени средства чрез жестовете и колоритните петна в живописното поле. Противопоставянето на контрастни иконографски сцени през пространството на храма е много характерна черта сред високите образци на православното храмово изкуство, което превръща зрителят в своеобразна ос около която храмът се „върти“ според израза на св. патр. Фотий. Конкретно в нашият случай тази идея е реализирана в максимална степен, като тук се включва и източната стена, където в горния регистър е изобразена Евхаристията или „Причастие на апостолите“ .

Композиционен център тук е изображението на Небесния престол, пред който престои Сам Христос, тъй като в княжевския храм на това място в центъра имаме голям прозорец можахме само да загатнем на стената за този Престол, това пък някак спомогна психологически човек да поиска да завърши в съзнанието си недостигащото в изобразителното поле и по естествен начин това се пренася върху… св. Трапеза, където йереите извършват положената Евхаристия. Тази символика се подчертава и от витражното изображение в средния прозорец на св. Богородица, като Трапеза на Живия Хляб. Изображенията от долния регистър допълват общата композиционна идея. На източната стена са отците литургисти – св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Двоеслов, които са ни оставили богослужебните чинове по които днес се отслужва Св. Литургия. На север под „Рождеството“ има две композиции, които разкриват двете естества на Богочовека Иисус Христос, съответно човешката природа, чрез „Неръкотворният Убрус“ и божествената във „Видението на св. Петър Александрийски“. От другата страна имаме пет фигури на свещенослужители, които показват връзките между българската и руската църква през различните исторически времена. Все пак основен акцент тук е тяхното място, като проповедници и свидетели на Христовото Евангелие, което се подразбира от текста на свитъка в ръката на св. Киприан Киевски и Московски, който всъщност е част от възкресното богослужение, а именно химнът „Воскресение Христово видевше…“. В крайна сметка, според мен художествената украса на нашия храм формира един цялостен триизмерен ансамбъл, който не само илюстрира, но включва в себе си и реалиите на олтарното пространство. По този начин присъстващите тук са подтикнати да не бъдат само зрители, а пълноценни и активни участници в предложения наратив.

– Петър, в навечерието на двойния празник на храма Св.Пантелеймон или както мнозина го знаят – „църквата на белогвардейците“ какво бихте пожелали на служещите в църквата, на миряните, енорияшите, и посетителите на този старинен храм с дълбока история?
– На всички желая благоденствие, благополучие, здраве и крепка вяра. Относно храма бих искал да си пожелаем той да се съхрани и процъфти като молитвен дом. Даже си мисля, че ако по някаква злощастна причина бъде разрушен в този си вид и предаден на забрава от човеците, на това място все едно ще продължи да се издига пак същия храм изцяло от светлина въз светлина.

Интервю на Оля Ал-Ахмед, Факти.БГ

В навечерието на 100-годишния юбилей от построяването на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, известна като „Църквата на белогвардейците“ поговорх с отец Димитър, протойерей и настоятел на храма. От дълги години се познавам с отец Димитър, който е приел службата си в този храм много присърце. Той се бореше и преодоля всички перипетии, трудности и невзгоди сполетявали многократно тази уникална света обител. За всички тези изпитания отец Димитър благодари на Бог и разказва на читателите на ФАКТИ, като отбележа, че той винаги има какво ново да сподели, защото непрекъснато преоткрива разкази и спомени на енорияшите, записи, свидетелства и документация , потвърждаваща уникалността на този храм, иконите и миряните, които се молят там…

Протойерей Димитър Тухчиев е роден в Сопот през 1976 г. Средното си образование завършва в родния си град. Завършва Богословския факултет на Софийския университет през 2001 г. През 2010 г. завършва курс за жестомимичен преводач към Съюза на глухите в България. През декември 2013 г. е ръкоположен за дякон и свещеник. От същата година е назначен на служение към Московското Подворие и служи в храм „Св. Пантелеймон“, кв. Княжево. На 24.01. 2021 г. получава офикия протойерей.

– Отец Димитър, на 27 юли е храмовият празник на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево. В този ден, в тази година се навършват 100 години от построяването на забележителната обител от „бело-емигрантите“, напуснали Русия по време на Октомврийската революция. Бихте ли разказали подробно за историята на този уникален храм?
– Този храм наистина е забележителен, защото неговите строители ни показват силата на духа. Прокудени, осиротели, ограбени, ощетени от този чудовищен експеримент разтърсил целия свят, те намират сили да започнат от начало. Историята на храма е историята и съдбата на тези хора. Оцелелите и достигналите до нас бежанци са елита на тогавашна Русия с тях идват и обикновени хора.

Някой са аристократи-князе, графове, други са работници, слуги, майстори, техници, инженери, художници, артисти, музиканти, учени, военни, духовници и т. н. Това са строителите на този храм и на много други като него. Храм „Св. Пантелеймон“ се организира като духовна община/енория/още с пристигането на първите военноинвалиди в България в началото на 20-те г. на 20-ти в. По конкретно през 1923 г. се заселват първите му обитатели, пристигат техните семейства, организираната общност има нужда от духовник, това са първоначално военните свещеници които ги обгрижват.

Създават се съюзи и организации които се подпомагат взаимно. Сградата на храма е построена през средата на 30-те г. на 20-ти в. Като част от имот на Съюза на руските военноинвалиди н България председателстван по това време от Д. Абрамович. Храмът в духовно отношение първоначално е част от българската епархия на Руската Задгранична Църква ръководена от Св. Серафим архиепископ Богучарски, такъв остава до 1952 г., когато Руската Православна Църква дарява тези храмове включително и нашия на Българската Православна Църква. След това продължава да се обгрижва от руски духовници преминали на служение в БПЦ до началото на 70-те г. на 20-ти в., когато почива последният руски свещеник, прот. Василий Мирович. От тогава до ден днешен се обгрижва предимно от български духовници. През 1977 г. по решение на Св. Синод е предеден на Московското подворие в София.

– Доколкото ми е известно храмът няколко пъти е бил ограбван, а преди години е бил застрашен дори от разрушаване. Как се справихте с тези перипетии? Как спасихте храма до наши дни?
– За съжаление през тези 100 години храмът е преживял какво ли не. Но от всичко най-лошо е отношението на човека безбожник изпълнил сърцето си с омраза воден от лични амбиции и стремежи. През 1944 г. одържавен, през 1994 г. е ограбен, през 2017 г. е затворен за един месец, през 2020 г. искаха да разширяват булеварда за сметка на храма и какво ли още не, но Бог поругаван не бива и Той ни въздава според това което сме си заслужили. Онези който искаха да са първи сега са последни и никой ги не помни. След всяко подобно изпитание излизаме по-сплотени, по-уверени и със сигурност с по-силна вяра. Хората спасиха храма с протестите си, със статиите и репортажите си изразявайки своята гражданска позиция и недоволство от случващото се. Благодаря на Бог, че е оставил все още трезвомислещи хора неподкупни, търсещи истината, а истината е една и тя е Бог.

– В храмът „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на прокудените белогврадейци“ се съхраняват четири чудотворни икони. Бихте ли разказали за тях. Как са попаднали в храма и какви чудеса са засвидетелствани?
– Да, в нашия храм има много икони дарявани от белоемигранти или тяхните наследници. Чудото с Янис Панополус и най-новата ни икона, която придружаваше честната глава на св. Пантелеймон, който три месеца се лекувал със заболяване на белите дробове. Направили му изследвания ( спирометрия, ядрено-магнитен резонанс и др.) и на 28. 06. 2017 г., специалистите от болницата „Папагеоргиу” му поставели диагнозата, фиброза на белия дроб. На 10 юли посетил Света Гора-Атон и се поклонил в манастира св. Пантелеймон пред Честната Глава на Свети Великомъченик и Целител Пантелеймон, както и пред чудотворното копие на икона на светеца, изписана манастир Ксенофонт. Игуменът на обителта Ксенофонт старец Алексей се помолил за негово здраве, изповядал го и го причастил на 11 юли.

На 12 юли отишъл при друг пулмолог от болоницата „Папаниколау”. Той видял същите изследвания, въз основа на които му била поставена горната диагноза и назначил нови изследвания. Оказало се, че няма фиброза на белия дроб, а само възпаление. Аз не можех да повярвам, че милостивия Бог чрез Неговия Свети Целител Пантелеймон помогна на мен грешния и ме изцели от заболяване с много тежък изход. Освен нея такава е и първата ни храмова икона с мощи на св. Пантелеймон, за която старите прихожани са ми разказвали, че са ставали множество чудеса. Други две икони са на Пресвета Богородица Тихвинска и Одигитрия.

Чудесата на Тихвинската Богородица.

През януари 1905 г., в гр. Тула в 8 ч. сутринта станал нападение на четири въоражени лица над Преображенския женски манастир. След като вързали игуменията и казначея /касиера/, разбойниците разбили касата със ценностите на манастира. Една от монахините, успяла да избяга и да потърси помощ. По това време минавал човек /родом българин/, дошъл да се учи в Тулското техническо училище, /а по-късно офицер от Българската армия/, влезнал в манастира да търси нападателите. Успял да ги безорази с помоща на полицията. В знак на благодарност монахините му подарили тази икона. Той носил иконата при тежко болни и те оздравявали. Когато на иконата донесена при болния се появявала роса, във вид на сълзи, болния умирал. По време на първата световна войната 1914-1917 г. взел участие в нея, като летец. Винаги когато летял с нея се връщал невредим, веднъж в суматохата забравил иконата и бил свален от този ден до края на войната не се разделил с иконата. Когато навършил преклонна възраст подарил иконата на нашия храм.

Другата икона на Богородица Одигитрия по свидетелствата на Раиса Лавлова Коклина. На която в съноведение и се явила света Богородица и казала:“Върви при златан, намери моята икона , която се намира в мръсно измия и запали кандило.“ Златан бил чистач във предприятието в което работели и наистина имал икона захвърлена в мрасотия в килера на дома му. След което иконата била осветена и отнесена в дома и запалила кандило и започнала да се моли. Когато се прибрал мъжът и който бил невярващ взел иконата и я хвърлил в гардероба. След два дни полудял, след време се разкаял и постепенно започнал да възвръща здравето си. В знак на благодарност жената дарила иконата на храма.

– Тази година е много значима за църквата „Св.Пантелеймон“, тъй като освен самия храмов празник ще отбележите и 100-годишнината от създаването на храма. Бихте ли споделили какви дейности предвиждате? Как ще отбележите този важен юбилей?
– Наистина голяма духовна радост за вярващия човек е да посрещне храмовия си празник, а тази година той ще бъде и юбилеен за нас, защото ще празнуваме неговата стогодишнина. Приканвам християните да споделят нашата радости да станат съпричастни с нас. Предвиждаме да отпразнуваме подобаващо с богослужения в сряда вечер на 26 юли ще имаме Всенощно бдение от 17:00; четвъртък от 9:00 ще започне празничната св. Литургия, а вечерта от 18:00 ще има празничен концерт в мраморната зала на РКИЦ и представяне на книга с историята на храма.

– Отец Димитър, знам, че този храм много означава за вас. От кога служите в „Св.Пантелеймон“ и каква е енорията към храма? Разкажете ни повече за миряните, които посещават храма в наши дни, за потомците на белогвардейците, за църковния живот…
– През последните десет години, той се превърна в мой втори дом с помоща на хората успяхме да възродим храма за нов духовен живот с помоща на настоятелите на подворието. Сменихме дограмата и вратите, направихме дренаж, санира се храма, изписва се олтара, подменихме част от мебелите и всичко това го направиха хората, които ни се довериха. Благодаря им, както и на тези които се трудят за благолепието му свещеници, вярващи, певци и клисари. Няма да споменавам имена за да не пропусна някого. Нашите вярващи са от цяла София, ние сме малък храм и при нас идват хора бягащи от суетата и търсещи духовен покой. Част от нашите вярващи са потомци на белоемигранти, имигранти и всички участват активно в духовния живот на храма всеки според силите си.

– Искахте да създадете библиотека, неделно училище и църковен хор. Докъде стигнахте с тези инициативи?
– Исках, но не било писано, макар да водим разумен диалог с общината не сме постигнали никакъв успех. Събрахме малка библиотека която не можем да използваме ползотворно, опита да съберем деца за неделно училище се провалиха заради липсата на материална база и всичко произтичащо от това. Но пък за сметка на това от близо година имаме школа за църковни певци по западна нотация ръководени от г-н Иван Янакиев докторант в БАН по музика и диригент.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели, на енориашите и всички християни в навечерието на храмовия празник „Св.Пантелеймон“ и 100-годишния юбилей на храма?
– По молитвите на св. Пантелеймон, Бог да благослови всички Вас. И винаги да благодарим на Бога за всичко.

Интервю на Оля Ал-Ахмед

Храмът „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево или „Църквата на белогвардейците“, както е известен храма сред столичани, се подготвя да посрещне своя юбилей – 100 години от построяването на забележителния храм. Тържествата ще се отбележат заедно с храмовия празник на 27 юли.

От предходната вечер ще започнат празничните църковни дейности.

Началото ще бъде положено на 26.07. с Всенощно бдение от 17:00 ч. На 27.07. , в деня когато българската православна църква отбелязва паметта на Свети Великомъченик Пантелеймон ще бъде отслужена тържествена Света Литургия от 9:00 часа. В същия ден привечер, в мраморната зала на РКИЦ от 18:00 часа тържественото събитие ще бъде отбелязано с празничен концерт и представяне на книга за историята на храма.

Храмът „Св. Пантелеймон“ е построен през 1923 г. от руските белогвардейци – емигранти и военни инвалиди, принудени да напуснат Русия след Октомврийската революция през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието „Кламар“. Това са първите два храма, съградени от прокудените руснаци. „С този факт „Св. Пантелеймон“ става още по-ценен, още повече, че в България белоемигрантите намират своя втора родина“, казва отец Димитър, протойерей на храма.

Оля Ал-Ахмед