Девета неделя след Въздвижение

                                                              Притча за неразумния богаташ (Лука 12 : 16-21)

 

„Но рече Бог: безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това що си приготвил, кому ще остане?“(Лука 12:20)

   Човешкият живот не става по-дълъг от изобилието на материалните блага. Сам Господ ни представя в притча ненаситните помисли на безумния богаташ.Бог изпълнява Своето намерение и го дарява с богата реколта, а той бел толкова алчен и безплоден в милосърдието си, че дори преди да е събрал новата реколта вече отделя за себе си.

   „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи.“  Очевидно нямаме покой от житейските грижи на тоя свят, а само си събираме грехове, като: гордост, алчност, себелюбие. А колко малко ни е нужно за да бъдем – смирени, милосърдни, състрадателни към нашия ближния, който е в нужда. За да помним, че който храни бедния, храни Бога.

   Гордост. Богатия смята „всичките си храни и благата си“, не за дар от Бога, а за плод на своя труд.

   Алчност. „Душо , имаш много блага, приготвени за много години.“ Определя си дълъг живот, като си мисли, че от земята която обработва е получил  дълголетие.

   Себелюбие. „Яж, пий, весели се“. Да се  яде и пие е плод на неразумната душа, всяка злоупотреба с тези блага се смята за чревоугодие. Благото на разумната душа е да разбира разсъздава и размишлява за Божия промисъл.

   Но Бог му рече: „безумнико, нощес ще ти поискат душата.“ Не защото Бог е беседвал с богаташа, но това му било казано докато гордо мислил за себе си, какво да прави с богатството което придобил. страшните ангели ще поискат да вземат душата му, против неговата воля.Понеже любовта му към този преходен свят е била по-голяма от любовта по Бога. Обратно, душата на праведника не се отнема , а се предава на Бога от ангелите.

   Затова нека се уповаваме на Бога и да събираме богатството си на небесата. Да не казваме моите блага, а Божиите. Защото съкровището на моите блага е сам Бог. Амин.