Кръстовден

Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден. Празнува се на 14 септември.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Св. Елена – майката на император Константин Велики – през 326 г. се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан и на негово място е построен езически храм от гонителите на християните. Усилията и се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите отслужва водосвет.

 

Рождество на Пресвета Богородица

   Един от трите големи празника към Света Богородица е нейното рождество. Православна Църква празнува Рождество Богородично на 8 септември. Света Богородица се родила в град Назарет в семейството на Йоаким и Анна. Свети Йааким произлизал от Давидовия род, а св. Анна от Аароновия род. Те били в напреднала възраст и бездетни. За древните юдеи това се считало за голямо нещастие, защото нямало да има кой да се моли за тях след смъртта и това ги лишавало от възможността от техния дом да се роди Спасителя на света.
   Друга била Божията воля, когато се родила малката Мария, бъдещата майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос.

   Тропар на празника.

   „Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата-Христос, нашия Бог.Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“