Св. Димитър Солунски

Роден в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, и таен християнин. Когато родителите на св. Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Когато през есента на 306 г. св. Димитър узнава, че новият източен император и виден гонител на християнската църква Галерий е тръгнал на далечен поход на изток и ще мине през Солун, се подготвя за близката смърт и дава половината от своето богатство на св. Луп, а другата раздал на бедните. Св. Луп е арестуван заедно със св. Димитър и става свидетел на мъченическата смърт на господаря си. Императорът спрял в Солун и поискал от св. Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Св. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвиквал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в яма с копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на св. Димитър, св. Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в ямата. Затова по нареждане на императора св. Нестор бил обезглавен, а св. Димитър — прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Преди смъртта си св. Димитър предал имането си на роба си св. Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани. По-късно св. Луп станал епископ на гр. Нове/Свищов/

Мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса.  Паметници от X в. споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

19 октомври Свети Иван (Йоан) Рилски

Преподобният Рилски чудотворец се родил в село Скрино, разположено в Осоговска планина през 876 г.  Родителите му от рано го възпитали в любов към Бога. Съвременник  на св. княз Борис I, цар Симеон I и св. цар Петър I. Св. Иван е пастир до 25-та си година, след смъртта на своите родители, той раздава наследството си и се уединява в манастира „Св. Димитър“ във Влахина планина под връх Руен, близо до родното му село. 

Приел монашество, св. Иван се отдава на пост и молитва и скоро след това се уединява в  планината Витоша, където е нападнат от разбойници и прокуден. дълко се скитал планината докато накрая открил една пещера в която прекарал близо 12 години.

След това се отправя в Рила планина, където първоначално живее в дънер, но когато го открили случайно овчари в планината славата му се разнесла и около него започнали да се стича множество ученици.  Там той започнал да извършва множество чудеса със силата на молитвата, като изцерявал болни, бесновати. Душата му копнеела за усамотени изкачил се нагоре в планината където намерил една пещера в която се поселил.  Тук той водил борба с изкушенията на зли сили. И тук не останал скрит за дълго от хората, бил намерен от хора на цар Петър, който искал да се види с него. Мнозина се стекли около него така се зародила Рилската света обител, най – големият манастир в България. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение в близка до обителта пещера. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. 

Скоро след смъртта на св. Иван Рилски, св цар Петър нарежда мощите да бъдат пренесени в град Средец (София), вероятно по това време се е състояла и неговата канонизация. Това станало на 19 октомври.  Първоначално мощите били положени в храм „Св. Георги Победоносец“, а след това в храм „Св ап. ев. Лука.“ През 12 в. бил построен манастир в негова чест.

През 1183 г. Средец бил превзет от унгарците и крал Бела III ги отнесъл в столицата си Естергон. В 1187 г. унгарците ги връщат обратно в Средец.

През 1195 г. цар Иван Асен I ги пренася тържествено в Търново, където остават до 1469 г., когато са пренесени обратно в Рилския манастир. 

1 октомври Покров на Пресвета Богородица

  Покров на Пресвета Богородичен е един от най – почитаните Богородични празници в целия православен свят. За пръв път празника се чества в Константинопол столица на византия през 10 век. Празникът се свързва със следното събитие:
През 910 г. на 1 октомври по времето на император Лъв Мъдри Константинопол бил обсаден по суша и море от войски на Арабския халифат. По това време в храма във Влахерна се пазила една от дрехите на Света Богородица. Събрали се много хора там били св. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний. Около 10 ч. вечерта по време на всенощнто бдение св. Андрей вдигнал глава към небето и видял Св. Богородица да коленичи пред Господ Иисус Христос да се моли заобиколена от ангели, апостоли и пророци. След което станала свалила омофора /връхна дреха, покривало/ си и го спуснала върху вярващите.
Арабите били отблъснати, населението спасено и всички научили за станалото чудо с покрова на Пресвета Богородица.
В знак на благодарност към Божията майка църквата отредила този ден да се празнува като Покров /покровителство/, ходатайка и застъпница на св. Богородица пред Бога за нас хората.