ЗАДУШНИЦА

   Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите, задушниците са 3 в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. Задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд. Човекът е създаден по образ и подобие Божие и макар след грехопадението на прародителите да губи подобието, човешката душа си остава безсмъртна , но тялото става тленно и смъртно.

Храната която се раздава за помен на душата е форма на милостиня, за да не и се зачитат греховете приживе и да се измоли Божията милост над починалите. Затова и поднасяните дарове са жито/коливо/-символизиращи Възкресението, вино-кръвта Христова и пита-тялото Христово.

Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

Задушницата в събота преди Архангеловден (Мъжка или Арахангеловска задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“. Църквите които служат по Юлианския календар наричат тази задушница Димтровска, заради разликата от 13 дни.

Задушница в събота преди празника Петдесетница се нарича черешова в България, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши.