Рождество Христово

Човекът бил създаден по образ и подобие Божие. Чрез Адам и Ева, човек паднал в греха, а въплътилото се Слово ни изкупило от него.

Рождество Христово станало във Витлеем, Юдея, Римска провинция, това чудо било описано от евангелистите в Новия Завет.

В Новия Завет, Словото Божие се въплъщава чрез Дева Мария и става човек. Въплъщавайки се, Словото прие в пълнота човешка  природа без греха. Така Господ Иисус Христос има една ипостас в две природи, две действия и две воли съединени неразделно, неизменно, неразлъчно и неслитно. Едновременно е Бог /второто лице на Светата Троица, Бог Син/ и човек.

Спасението и обожението на човешката природа, става само и единствено чрез Господ Иисус/Спасител/ Христос/Помазаник/. Божието действие остава в единение Божествено и човешко, така че Христовото страдание на Кръста и смъртта е Богочовешко действие.

Игнажден

   Св. Игнатий Богоносец епископ Антиохийски, един от Апостолските мъже е роден през първи век. Ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов.
   Прозвището му Богоносец, идва от това, че той носи в сърцето си Христос, тоест живевещ повяра. Загива мъченически по време на управлението на император Траян/98-117 г./ през 107 година в Рим на арената, разкъсан от зверове. Днес мощите му се пазят в храм „Свети Климент“ в гр. Рим.
   Свети Игнатий е автор на седем послания писани до отделни поместни църкви: Ефеска, Магнезийска, Тралийска, Римска, Филаделфийска и Смирненска и седмото е писано до нейния предстоятел св. Поликарп Смирненски.
Празникът Игнажден е свързан с предпразненство на Рождество Христово в последната седмица от Рождественски /коледния/ пост. През тази седмица се варди строг пост, а в миналото от този ден до Рождество Христово се е почивало и родът се е събирал в очакване на Боговъплъщението.

Св. Спиридон Тримитунски Чудотворец

   Св. Спиридон се ражда ок. 270 г. в село Аския на о. Кипър, в семейството на бедни пастири. Созомен ни казва, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избира девството и умира преди своя баща.  Когато съпругата му умира раздава голяма част от имота си на бедни и немощни хора. Св. Спиридон е избран за епископ на съседния на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Днес и двете селеща се намират в Северен Кипър. Негови ученици и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) дн. Никозия и дякон Артемидор. Отличавал се е с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение. Интересно е, че Сократ изрично подчертава, че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните).

   Многобройни и дивни са били приживе делата на този голям Божи угодник. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата смърт. Св. Спиридон, обиколил цял Кипър, бил на събора в Александрия през 320 г., присъствал на Първия вселенски събор в Никея, т. е. посетил е Константинопол през 325 г., в Антиохия на събора през 340 г. и в Сердика през 342-343 г. Св. Спиридон умира в средата на 4 в. и е погребан в Тримитунт на 78-годишна възраст, през 348 г.

   В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от османците мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които те са облечени. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, като обувките са много износени. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса. Православната църква чества паметта му на 12 декември.