Служба на Стефановден

На 27 декември Православната църква чества третият ден от Рождество Христов и паметта на св. първомъченик и архидякон Стефан. По този повод, свещеник Димитър Тухчиев възглави празничната света Литургия в съслужение с дякон Александър Морозов.

В края на благолепната служба отец Димитър се обърна към присъстващите християни и припомни  житието на св. Стефан. Той призова вярващите да се уповават на Господа и да молят св. Стефан да бъде техен молитвен застъпник пред Бога.

Свещеника поздрави присъстващите благочестиви християни, благодари на певците за сладкопението, и на всички, уважили празника.

Св. архидякон Стефан

Новороденият Богомладенец донесе радост, надежда, мир и много любов на земята. Св. апостол Павел ни уверява, че Той е същият вчера, днес и вовеки. Неговият живот стана идеал, към който трябва да се стреми всеки човек.

Труден е този стремеж и трънлив е пътят му. Дори до кръв страдат мнозина от тези, които следват Христа. Претърпели всички мъчения в името Христово обаче, Христовите подражатели се удостояват с венеца на славата, с който ги награждава Господ както на небето, така и на земята.

Между тях с особена яркост блести днес празнуваният св. апостол, първомъченик и архидякон Стефан – един от седемдесетте Иисусови ученици, старшият от седемте дякони в най-древната апостолска Църква, прилежен ученик от прочутата школа на Гамалиил.

Изпълнен с Божествена благодат, с вяра, сила и дар слово, св. Стефан, както четем от апостолското четиво, вършил големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Славата му се пръснала из цял Йерусалим.

Макар че прякото му задължение било друго, той доста се потрудил за Словото Божие. Проповядвал неуморно, с ентусиазъм разпространявал светлината на евангелското учение. По неговото благовестие мнозина повярвали в Бога. Всеки спор бил тържество за св. Стефан. Те виждали, че насреща им стои Божи човек, прекрасно владеещ юдейското учение и умело използващ прийомите на ораторското изкуство. Нравственото им безсилие дори ги накарало да използват лъжливи свидетели като обвинители. Отнесли въпроса до съда. Наклеветили го, че говори хулни думи против Бога и закона и нарушава обичаите, останали от прадедите им (Деян. 6:14).

Като ангел бил св. Стефан сред съдиите в Синедриона. Лицето му светело от сиянието на Божествената благодат. Той ги уверил, че вярва съгласно Закона и пророците и не той хули Бога, а тези, които, подражавайки на отците си, гонят и убиват Божиите люде. Убили дори Самия Господ.

Говорил смело св. Стефан. Речта му, всеизвестна в църковната история, била дръзновена, подобна на Иисус – Христовата (Мат. 23 гл.). Ученикът говорил съвършено, в духа на Учителя си. Словата му възбудили неописуема ярост у противниците му.
Озарен от Дух Свети обаче, св. Стефан погледнал към небето, видял Славата Божия, небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога (Деян. 7:56).

Това още повече озверило противниците му. Отвсякъде притискан, той бил изведен вън от града, при потока Кедрон, където претърпял мъченическа смърт. По предание, в същото време, когато убивали св. Стефан с камъни, отдалеч св. Богородица и св. Йоан Богослов се молели Господ да укрепи силите му и да приеме мъченическата му душа.

Опръскан в кръв, с големи болки от ударите с камъните, св. Стефан намерил сили в себе си и превивайки колена, преди да издъхне, възкликнал: „Господи, не зачитай им тоя грях” (Деян. 7:60).

Така, св. Стефан предал Господу духа си на тридесетгодишна възраст, на 27 декември в 34-а година след Рождество Христово.

Предсмъртните му думи чули всички, включително и тарският юноша Савел, впоследствие великият апостол Павел.

Ето така завършил земния си живот св. архидякон Стефан. Светите отци го наричат начатък на мъченията, учител на страданията за Христа, основа на доброто изповедничество, врата на мъченичеството, вожд на борещите се за Христовата правда.

Св. Стефан за пръв път изразил идеята за вселенското християнство, проповедник на което впоследствие станал св. апостол Павел. Блаженият Августин казва, че „ако Стефан не бе се молил, то Църквата нямаше да има Павел”.

Св. първомъченик и архидякон Стефан, е бил измежду покръстените елинисти-евреи. Когато евреите го убили с камъни, те оставили тялото му извън града, за да бъде изядено от зверове. През нощта, обаче, Гамалиил – известен еврейски законоучител и учител на св. апостол Павел, заедно с апостол Варнава, отишъл, взел го и го погребал в своето имение в Кафарганда. Гамалиил, за да дръзне да погребе тялото на св. Стефан в онова тревожно време, и то в своето имение, ясно е, че е познавал много добре св. Стефан като еврейски законоучител.

В 415 г. Гамалиил се явил три пъти на о. Лукиан, свещеник в Кафарганда, и му открил историята и мястото, където бил погребан св. Стефан. Лукиан взел благословение от Патриарха и изкопал останките на светеца от гроба, от които излизало благоухание. Така мощите на св. Стефан били преместени в храма на Сион. Мнозина болни се излекували от страданията си. След време мощите били преместени в Константинопол.

Убийството на св. Стефан дало повод за голямо гонение срещу Църквата. По предание, в деня на смъртта на първомъченика били избити две хиляди последователи на Христа, в това число още един дякон от седмината – Никанор.

Да смирим сърцата си и да преклоним глава пред новородилия се Христос. Да помним, че вечният задгробен живот започва от земния с укрепването в нас на вярата и любовта към Бога и човеците. Да отстраним злобата с молитва и добро. Да се молим за тези, които ни ненавиждат. Да гледаме към небето, като се извисяваме нагоре, и да изпросваме от Бога небесните блага. Амин.

Събор на пресвета Богородица

Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл.

„Дойдете – подканя ни Църквата тоя ден – да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!“

Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено „Събор на пресвета Богородица“.

Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св.  цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Честито Рождество Христово

 

На 25 декември Православната църква чества Рождество Христов. По този повод, свещеник Димитър Тухчиев възглави празничната света Литургия в съслужение с дякон Александър Морозов.

Църковните песнопения на литургията бяха изпълнени от певците на храма Христо Петков и Татиана Иванова , те спомогнаха за молитвеното настроение на вярващите.

Мнозина подготвени чинно за приемането на св. Причастие се приобщиха с Тялото и Кръвта Господни.

В края на благолепната служба отец Димитър се обърна към присъстващите християни и припомни спасителното дело на Боговъплъщението. Той призова вярващите да се уповават на Господа и да бъдат достойни негови чеда и последователи. Прочетени бяха и рождественските послания на двамата патриарси, Московси и на цяла Русия Кирил и Неофит митрополит Софийски и Патриарх Български.

Свещеника поздрави присъстващите благочестиви християни, благодари на певците за сладкопението, и на всички, уважили празника на светлото Рождество Христово, като им пожела здраве, радост и духовни сили. Той пожела още: „да бъдат усърдни във вярата, надеждата и любовта като верни чеда на Църквата Христова“.

Рождество Христово

Човекът бил създаден по образ и подобие Божие. Чрез Адам и Ева, човек паднал в греха, а въплътилото се Слово ни изкупило от него.

Рождество Христово станало във Витлеем, Юдея, Римска провинция, това чудо било описано от евангелистите в Новия Завет.

В Новия Завет, Словото Божие се въплъщава чрез Дева Мария и става човек. Въплъщавайки се, Словото прие в пълнота човешка  природа без греха. Така Господ Иисус Христос има една ипостас в две природи, две действия и две воли съединени неразделно, неизменно, неразлъчно и неслитно. Едновременно е Бог /второто лице на Светата Троица, Бог Син/ и човек.

Спасението и обожението на човешката природа, става само и единствено чрез Господ Иисус/Спасител/ Христос/Помазаник/. Божието действие остава в единение Божествено и човешко, така че Христовото страдание на Кръста и смъртта е Богочовешко действие.

Игнажден

Св. Игнатий Богоносец епископ Антиохийски, един от Апостолските мъже е роден през първи век. Ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов.
Прозвището му Богоносец, идва от това, че той носи в сърцето си Христос, тоест живевещ повяра. Загива мъченически по време на управлението на император Траян/98-117 г./ през 107 година в Рим на арената, разкъсан от зверове. Днес мощите му се пазят в храм „Свети Климент“ в гр. Рим.
Свети Игнатий е автор на седем послания писани до отделни поместни църкви: Ефеска, Магнезийска, Тралийска, Римска, Филаделфийска и Смирненска и седмото е писано до нейния предстоятел св. Поликарп Смирненски.
Празникът Игнажден е свързан с предпразненство на Рождество Христово в последната седмица от Рождественски /коледния/ пост. През тази седмица се варди строг пост, а в миналото от този ден до Рождество Христово се е почивало и родът се е събирал в очакване на Боговъплъщението.

Св. Спиридон Тримитунски Чудотворец

   Св. Спиридон се ражда ок. 270 г. в село Аския на о. Кипър, в семейството на бедни пастири. Созомен ни казва, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избира девството и умира преди своя баща.  Когато съпругата му умира раздава голяма част от имота си на бедни и немощни хора. Св. Спиридон е избран за епископ на съседния на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Днес и двете селеща се намират в Северен Кипър. Негови ученици и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) дн. Никозия и дякон Артемидор. Отличавал се е с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение. Интересно е, че Сократ изрично подчертава, че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните).

   Многобройни и дивни са били приживе делата на този голям Божи угодник. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата смърт. Св. Спиридон, обиколил цял Кипър, бил на събора в Александрия през 320 г., присъствал на Първия вселенски събор в Никея, т. е. посетил е Константинопол през 325 г., в Антиохия на събора през 340 г. и в Сердика през 342-343 г. Св. Спиридон умира в средата на 4 в. и е погребан в Тримитунт на 78-годишна възраст, през 348 г.

   В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от османците мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които те са облечени. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, като обувките са много износени. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса. Православната църква чества паметта му на 12 декември.

Църквата и епидемиите

 „Отдавайте Кесаревото на Кесаря и Божието – на Бог.“/ Марко 12:17/. Като излезем от Бога, влизаме в света. То е Кесарево. От Кесаря като се връщаме, то е Бог. Туй, което Господ ти дал, ще го дадеш на Кесаря. Като се връщаш от Кесаря към Бога, туй, което Кесаря ти дал, ще го дадеш на Бога. Сега някои го тълкуват, както си искат. Трябва да търпите да си носите товара. Ние християните живеем в света и никога не правим разлика на това което е в църквата и това което е в света. Защото иначе ще живеем в лъжа, ако делим живота си на живот в и извън църквата.

Това ще кажем на онези който хули Църквата Христова. Обществото се оказа за поред път неподготвено за предизвикателството КОВИД 19. Богоборството се прояви веднага и насочи цялата си омраза към Църквата като носител на архаичното, защото служила на Бога и не изпълнявала наредбите на държавата. Всякаш църквата е носител на това зло което ни е сполетяло, едва ли не тя стана носител на заразата. Греховността на човек е такава, че тя е замъглила сетивата му и той не вижда собствените си недостатъци , но за сметка на това вижда недостатъците на другия.“Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.“ /Лука 11:9-13/.

През тези дни на епидемията чухме и прочетохме много фалшиви и лъжливи новини  оронващи авторитета на Църквата Христова насочени съвсем умишлено и целенасочено към нея. След като врагът на тоя свят победи човека и го пороби чрез греха, сега е ред на Църквата. Целят се в Светата Евхаристия – тялото и кръвта Христови. Опитват се да ни внушат със суеверие, че оттам се разпространява заразата, внушават ни маловерие и искат да бъдем като тях неверни. Историята е доказала това ,че за тези две хилядолетия Църквата никога не е била носител на болести. Да, ама не, не са познали. Църквата от самото си създаване, та до второто пришевстие е част от този свят и спазва разпоредбите на властта.

„Рече безумец в сърце си: „няма Бог“./Пс. 13:1/ Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.Това, че в света има безумци, които строят демонокрация и се борят по всякакъв начин срещу БОГ  е видно за всеки, дори и за тези колебаещи се във вярата. Новият световен ред за който така бленуват и се опитват да го въведат на всяка цена – чрез различни опити на нови политически строеве, войни, инфлации, политически кризи, а сега и с епидемии контролирани от самите тях. Разумният човек вижда това и те го знаят, но те знаят и това, че има човек има и проблем. Затова всячески се стремят да всеят страх, безверие за да могат да отнемат и последната надежда на човека. Господ казва на такива: „Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.“ /Матей 16:18/.

Съобщение от храмовото настоятелство

Започва ремонт по фасадата на храма и поставяне на топлоизолация. Ремонтът ще продължи от 23.11.-07.12. при добри климатични условия. Всеки който желае може да направи дарение в банковата сметка на храма.