Св. Димитър Солунски

Роден в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, и таен християнин. Когато родителите на св. Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Когато през есента на 306 г. св. Димитър узнава, че новият източен император и виден гонител на християнската църква Галерий е тръгнал на далечен поход на изток и ще мине през Солун, се подготвя за близката смърт и дава половината от своето богатство на св. Луп, а другата раздал на бедните. Св. Луп е арестуван заедно със св. Димитър и става свидетел на мъченическата смърт на господаря си. Императорът спрял в Солун и поискал от св. Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Св. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвиквал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в яма с копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на св. Димитър, св. Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в ямата. Затова по нареждане на императора св. Нестор бил обезглавен, а св. Димитър — прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Преди смъртта си св. Димитър предал имането си на роба си св. Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани. По-късно св. Луп станал епископ на гр. Нове/Свищов/

Мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса.  Паметници от X в. споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

19 октомври Свети Иван (Йоан) Рилски

Преподобният Рилски чудотворец се родил в село Скрино, разположено в Осоговска планина през 876 г.  Родителите му от рано го възпитали в любов към Бога. Съвременник  на св. княз Борис I, цар Симеон I и св. цар Петър I. Св. Иван е пастир до 25-та си година, след смъртта на своите родители, той раздава наследството си и се уединява в манастира „Св. Димитър“ във Влахина планина под връх Руен, близо до родното му село.

Приел монашество, св. Иван се отдава на пост и молитва и скоро след това се уединява в  планината Витоша, където е нападнат от разбойници и прокуден. дълко се скитал планината докато накрая открил една пещера в която прекарал близо 12 години.

След това се отправя в Рила планина, където първоначално живее в дънер, но когато го открили случайно овчари в планината славата му се разнесла и около него започнали да се стича множество ученици.  Там той започнал да извършва множество чудеса със силата на молитвата, като изцерявал болни, бесновати. Душата му копнеела за усамотени изкачил се нагоре в планината където намерил една пещера в която се поселил.  Тук той водил борба с изкушенията на зли сили. И тук не останал скрит за дълго от хората, бил намерен от хора на цар Петър, който искал да се види с него. Мнозина се стекли около него така се зародила Рилската света обител, най – големият манастир в България. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение в близка до обителта пещера. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст.

Скоро след смъртта на св. Иван Рилски, св цар Петър нарежда мощите да бъдат пренесени в град Средец (София), вероятно по това време се е състояла и неговата канонизация. Това станало на 19 октомври.  Първоначално мощите били положени в храм „Св. Георги Победоносец“, а след това в храм „Св ап. ев. Лука.“ През 12 в. бил построен манастир в негова чест.

През 1183 г. Средец бил превзет от унгарците и крал Бела III ги отнесъл в столицата си Естергон. В 1187 г. унгарците ги връщат обратно в Средец.

През 1195 г. цар Иван Асен I ги пренася тържествено в Търново, където остават до 1469 г., когато са пренесени обратно в Рилския манастир.

Разпространение на ранното християнство

         жълто- Разпространение на християнството към 325 г. 

оранжево – Разпространение на християнството към 600 г.

 

За начало на Христовата църква приемаме денят Петдесетница. Първите Христови ученици били юдеи по произход, самото учение за идването на Месията е  само и единствено юдейско учение. Между юдаизма и ранното християнство постепенно се появила пропаст, която с течение на времето се разраства, основно по доктринални, социални и исторически причини. Основни причини за възникналото разделение са:

  • Приобщаване на езичници към християнството (при запазване на езическите обичаи), при юдаизма не се допуска. Този процес превръща християнството от етническа в универсална религия;
  • Еврейската служба Баркат Ха Миним (проклятието над сектантите), която принуждавала сектантските групи, включително християните, да напускат синагогите и да водят самостоятелен духовен живот със свои храмове за поклонение и проповядване;
  • Християните постепенно започват да обвиняват за богоубийството не римляните, а евреите; За да не бъдем обвинени в антисемитизъм поясняваме, че в този исторически момент на политическата карта съществува Римска империя. Както Господ Иисус Христос е юдеин по произход, така и тези които са поискали неговата смърт са такива, римската администрация изпълнява присъдата, спазвайки собствените си разбирания за върховенство на закона. Разграничаваме се от последвалите ги исторически събития и последици и обсъждаме темата само и единствено в религиозен аспект.
  • Първото еврейско въстание, в което християните отказват да се включат, като много от тях се изселват от Йерусалим в Антиохия;
  • Теодицеята при християните, които споделяли мнението, че Бог е наказал юдеите с разрушаване на Йерусалимския храм за това, че не приели Христос;
  • Освобождаването от фиск юдае на християните от император Нерва формално признава християнството и юдаизма за отделни религии; но юдаизмът продължил да се ползва със статут на призната религия, докато християнството изпаднало извън закона като секта и започнали християнските гонения; Fiscus Judaicus или Еврейския данък е наложен на евреите в Римската империя след разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 г. в полза на Храма (почитането) на Юпитер Капитолийски в Рим.1
  • По време на Второто еврейско въстание равинът Акива бен Йосеф официално обявява Симон Бар Кохба за Месия, което не се приема от християнството.2
  • 1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 86-93. Рива, 2009.
  • 2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 296 – 299. ИК „Витлеем“, 2007.

1 октомври Покров на Пресвета Богородица

Покров на Пресвета Богородичен е един от най – почитаните Богородични празници в целия православен свят. За пръв път празника се чества в Константинопол столица на византия през 10 век. Празникът се свързва със следното събитие:
През 910 г. на 1 октомври по времето на император Лъв Мъдри Константинопол бил обсаден по суша и море от войски на Арабския халифат. По това време в храма във Влахерна се пазила една от дрехите на Света Богородица. Събрали се много хора там били св. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний. Около 10 ч. вечерта по време на всенощнто бдение св. Андрей вдигнал глава към небето и видял Св. Богородица да коленичи пред Господ Иисус Христос да се моли заобиколена от ангели, апостоли и пророци. След което станала свалила омофора /връхна дреха, покривало/ си и го спуснала върху вярващите.
Арабите били отблъснати, населението спасено и всички научили за станалото чудо с покрова на Пресвета Богородица.
В знак на благодарност към Божията майка църквата отредила този ден да се празнува като Покров /покровителство/, ходатайка и застъпница на св. Богородица пред Бога за нас хората.

Покаяние и изповед

Изповедта в древната църка било задължително условие за участие в св. Евхаристия за приемане на благодатните дарове на тялото и кръвта Христови. Всеки човек изповядвал на обща изповед своите грехове гласно. По късно за избягване на злоупотреби с изповедта се прибегнало към личното духовно обгрижване на вярващите. Днес тайнството изповед и тайнството покаяние се припокриват. Самата изповед е вътрешно църковен акт към който всеки вярващ е призван да пристъпва редовно за духовна подкрепа и ръководство. По време на изповедта се разкриват духовните помисли и се опрощават греховете. Изповедта е израз на съкрушението на човека пред Бога.

Покаянието е повторно приемане на отпадналите членове на църквата обратно в нейното лоно. Покаянието е израз на вътрешно духовно преживяване и осъзнаване на смъртните греховете, греховете които са довели до отпадането но човека от Бога и църквата. Покаянието е връщане от противоестественото в естественото състояние на човека, отхвърлящо греха и връщащо се към добродетелта. За вярващия човек покаянието е делото на живота му, за да се запази като член на Тялото Христово. Самото покаяние води до вътрешно самовглъбяване и самопознание и едновременно с това и до богопознание.

Духовната смърт на християнина настъпва, когато бъде отделен от Тялото Христови. Смъртни грехове са неосъзнатите и забравени грехове. Грехът отделя човека от Бога и отразява неговото духовно състояние. Чрез покаянието и изповедта се опрощават греховете на човека. Св. Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“/Матей 3:2/

Съобщение

На 20 септември неделя, св. Литургия няма да има. Приканваме, благочестивите християни да заповядат в Руската църква.

Въздвижение на Светия кръст Господен

Въздвижение на Светия кръст Господен или Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември. Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. .

Църковното предание учи, че Света Елена – майката на император Константин Велики – която била ревностна християнка. През 326 г. се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък  св. Кръст се изнасял на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръстепископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.