Преображение Господне

Празникът Преображение Господне е свързан с живота на нашия Господ Иисус Христос. На този ден Господ се преобразява в нетварна светлина и се показва в истинската Си слава. Славата на Светата Троица в която всяко Лице(ипостас), проявява в различно време своята сила.  Светите апостоли, които го придружавали не разбрали това което се случва ,те  го възприели по свой си човешки, плътски начин. Не разбрали, че Господ им говори за Царството Божие, където човешката природа ще се върне в своето предишно пред греховно състояние. Но за да се случи това трябва да дойте Спасителят на тоя свят, който да ни изкупи и преобрази. По примера на нашия Спасител Господ Иисус Христос, който се принесе в жертва веднъж и за винаги. Ние се опитваме  да се преобразим и продължаваме да търсим своето духовно спасение, което да ни въздигне от греха и злото в което лежим, да ни преобрази в доброто. Да се въздигнем чрез нашите добродетели плод на нашата човешка воля, която Бог ни дава при сътворението. Да се върнем към богоподобието, което сме изгубили при грехопадението. За да достигнем Царството Божие, да се върнем отново в онова блажено състояние на Рая.

Богородичен пост

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение Богородично, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен канон. Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене и сладки храни. Усилване на молитвеното правило и вглъбяване в себе си за издирване на нашите духовни недъзи.

По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гостби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

Леки и спасителни пости.

С тържествена света литургия и литийно шествие храмът Св. Пантелеймон отбеляза храмовия си празник в столицата

С тържествена света литургия и литийно шествие храмът Св. Пантелеймон отбеляза храмовия си празник в столицата

На 27 юли 2020 година, Българската Православна Църква почита Свети Пантелеймон. Храмът „Св. Пантелеймон“ в Княжево, известен като „църквата на белогвардейците“ празнува също на 27 юли, когато почитаме нейния покровител. Бе отслужена тържествена литургия в храма „Св. Пантелеймон“ в Княжево с литийно шествие. Светата литургия бе отслужена от настоятеля на руското подворие у нас архимандрит Вассиан в съслужение с домакина на празнуващия храм свещеник Димитър Тухчиев, протойерей Евгений Павельчук секретар на подворието, протойерей Дилян Цветков настоятел на храм „св. пр. Илия“ и дякон Александър Морозов. Храмът бе пълен с миряни, дошли да се помолят на Бога и да отдадат своята почит към Свети Пантелеймон – чудотворния целител и лечител.

Архимандрит Вассиан ( Змеев ) – Настоятел на Руското подворие в София

 – Ваше Преосвещенство, какво можете да кажете за впечатленията си от днешния храмов празник в църквата Св. Пантелеймон?

– Празникът е най-важното събитие в живота на всяка църква. Многонационалната енория на нашата църква в Княжево празнува с особено чувство деня на възпоменание на светия великомъченик Пантелеймон, който е особено почитан както в Русия, така и в България. Храмът е на почти 100 години. Той мина през много перипетии, има много трудна, задълбочена и същевременно уникална история. Създаден е като храм на руските изгнаници, които намериха убежище в България в резултат на гражданската война. В средата на 20 век е прехвърлен на Българската православна църква. От няколко десетилетия този храм е прикрепен към Подворието на Московския Патриарх. Тук са запазени много реликви, скъпи за руското сърце. Например светия образ на Тихвинската икона на Божията майка – една истинска реликва.

– Съвсем наскоро храмът беше застрашен от разрушаване поради разширяването на пътното платно. Слава Богу, проблемът беше решен и храмът беше спасен. Как се отрази това събитие в духовния живот на хората?

– Всъщност бяхме много притеснени за съдбата на нашия храм във връзка с мащабна реконструкция, която би могла да бъде катастрофална за храма. Благодарение на активните действия на грижовни хора, сега тази заплаха я няма. Искам специално да отбележа нашия свещеник отец Димитри Тухчиев, който направи много за спасяването на храма. Със своите изказвания в пресата и по телевизията той привлече вниманието на обществеността към този проблем, срещна се няколко пъти със служители в кметската управа и градската администрация, в резултат на което бяха направени промени в плановете за пътно строителство. Радваме се, че представителите на градската власт са направили всичко необходимо за запазването на това паметно и свято място за руснаци и българи. Като настоятел на църквата трябва да свидетелствам с този пример за положителния факт на взаимодействието на църковната и светската власт в столицата. Това преживяване потвърди евангелската истина: „Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви бъде отворено. Понеже всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят“. (Мат. 7: 7)  Всеки път, когато вършим добро дело в името на Господ Бог, несъмнено получаваме помощ от Него. Защитавайки Божия храм като фокус на духовния живот, ние по този начин защитаваме нашите общи християнски ценности и животът ни придобива висок смисъл. Благодарни сме на всички, които приеха в сърцето си съдбата на църквата „Свети Пантелеймон“ и всъщност я спасиха от унищожение. Чрез молитвите на много хора нашата църква продължава да живее.

– Какво бихте пожелали на нашите читатели, миряни и всички православни християни във връзка с този празник?

– Известно е, че свети Пантелеймон е почитан главно като лечител, лекувайки различни заболявания и болести. В настоящата трудна ситуация във връзка с коронавируса, бих искал да пожелая на първо място здраве и да поканя всички в нашата църква, където се намира чудотворната икона на св. Пантелеймон, рисувана в Атон, и частица от мощите на светеца.

Отец Димитър Тухчиев – свещеникът на храм „Св.Пантелеймон“

– Как чувствате днешния храмов празник на св. Пантелеймон?

 – Храмовият празник за всеки свещеник е отговорност пред Бога, светеца и народа който обгрижваме. За мен този момент е съкровен, защото по подготовката на празника се вижда и нашата вяра в Бог. Вярвам, че св. Пантелеймон моли Бог да е милостив към нас.

– Наскоро църквата бе застрашена от засягане при разширяването на новия път. Всичко, Слава Богу, се  разреши и храмът е спасен. Как се отрази на духовния ви живот?

– Правилно казахте, Слава Богу! Добре, че Бог е милостив към всички нас. Да не бързаме да се радваме и да видим какъв ще е новия проект. Благодаря на всички. Всеки, който е бил в трудност след като я премине се радва и благодари на Бога.

– Какво ще пожелаете на всички християни и миряните от енорията за днешния празник ?

– Бог да благослови всички нас! Амин!

Протоиерей Евгений Павелчук

– Как чувствате днешния храмов празник на св. Пантелеймон?

 Днес, на храмовия празник на тази църква, сърцето прелива от радост. Днес е триумфът на живота над смъртта. Тогава, в началото на IV век, великият мъченик Пантелеймон, оставайки верен на Христос и презирайки телесните страдания, избра живот с Христос, изпълнен с голяма радост. И тази радост беше предадена на нас днес и ние я усещаме в сърцата си.

 Наскоро църквата бе застрашена от засягане при разширяването на новия път. Всичко, Слава Богу, се  разреши и храмът е спасен. Как се отрази на духовния ви живот?

– За мен това беше знак, че Господ съхранява нашите светини, православната вяра, нашата история за бъдещите поколения. Поддържа ги така, че да имат пътя към храма, пътя към Бога, пътя осветен от Божията любов.

– Какво ще пожелаете на всички християни и миряните от енорията за днешния празник?

– Бих искал да пожелая на всички християни, по примера на великия мъченик Пантелеймон, да останем верни на Бога и пречиствайки сърцата си, да намерим радостта, която е съвършена според словото на нашия Господ Исус Христос, „Нека радостта ми да остане във вас и вашата радост да бъде пълна“. (Йоан 15:11)

Автор: Оля Ал-Ахмед

 

Храмов празник

Днес на празника на св. вмчк. Пантелеймон празничната св. Литургия беше оглавена от настоятеля на Московското подворие архимандрит Васиан Змеев в съслужение с протойерей Евгений Павльчук секретар в подворието, протойерей Дилян Цветков председател на храм „св. пр. Илия“, свещеник Димитър Тухчиев и дакон Александър Морозов. Празничните песнопения изпълни хора на храм „Рождество Богородично“ с диригент д-р Росица Николова. Храмът беше изпълнен от богомолния народ просещ молитвената закрила на св. Пантелеймон пред Бога. След края на литургията бе извършен кръстен ход, в края на службата архимандрит Васиан произнесе проповед за историческата ролята на храма в духовния живат. След проповедта в знак на благодарност бе подарена икона на светеца на г-жа Олга ал Ахмет за нейната християнска всеотдайност и журналистическа истенност.

Празнична служба в навечерието на св. вмчк. Пантелеймон

Днес за деветдесет и седми път, беше отслужено празнично всенощно бдение с лития за измолване на Божията благодат от вярващия народ по молитвеното застъпничеството на храмовия ни покровител св. Пантелеймон. Службата извърши свещеник Димитър Тухчиев, а празничното богослужение изпълни хорът на Московското подворие в София с диригент г-жа Василена Стефанова.

Св. равноапостолна Олга

Олга с християнско име Елена e родена между 890-894 г. вероятно в гр Псков. Киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Според руски и български автори тя е внучка на българския владетел Борис I Покръстител. Сведенията за княгиня Олга идват главно от Начална руска летопис, писана 150 години след нейната  смърт. Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен Летописец руских царей, както и в друг исторически паметник – Родословец на руските князе.

Произходът на Олга-Елена не е окончателно и безспорно изяснен. Омъжена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Съществуват три основни хипотези: в Русия се смята, че тя произхожда от простолюдието; в днешна Украйна е разпространено мнението, че е възможно княгинята да е със западнославянски произход – езичница от изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско; в България предполагат, че е българска принцеса от Плиска (на старобългарскиПльсковъ), внучка на княз Борис I Покръстител.

Държавническите и дипломатическите си умения Олга проявява пълноценно през годините, в които тя управлява княжеството първоначално като наместник, а впоследствие и като регент. Княгинята дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито посредством случайни низши проповедници, а единствено чрез години на обучение, прекарани в някой християнски просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, е единствено българският царски двор или някой поддържан от подобен двор манастир, каквито на север от България няма. Това води до заключението, че княгиня Елена-Олга е внучка на Борис I, дъщеря на цар Симеон Велики или племенница на последния, родена от друг син или дъщеря на княз Борис I.

След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга  му.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 -957 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена,тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни.

След завръщането си в езическа Русия, Олга полага първия камък на катедралния храм „Света София“ в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав, въпреки настояванията, си остава езичникКиевска Рус е официално покръстена от внука на Елена – княз Владимир I Велики.

Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица.

През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Умира на 11 юли 969 г. в гр. Киев.
Канонизирана  е през 1547 г.

Архитект Здравко Здравков: Храмът „Св. Пантелеймон“ в Княжево ще бъде запазен и няма да бъде засегнат от новото пътно разширение

Архитект Здравко Здравков: Храмът "Св. Пантелеймон" в Княжево ще бъде запазен и няма да бъде засегнат от новото пътно разширение

Архитект Здравко Здравков: Храмът „Св. Пантелеймон“ в Княжево ще бъде запазен и няма да бъде засегнат от новото пътно разширение

София 16 юни /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Храмът „Св. Пантелеймон“ в Княжево
ще бъде запазен и няма да бъде засегнат от новото пътно разширение, заяви пред репортер на БТА главният архитект на Столична община Здравко Здравков.
Арх. Здравков прие на работна среща настоятеля на столичния храм „Св. Пантелеймон“ във връзка с назрелите опасения за засягане на сградата на църквата от новия път по проекта на Южната дъга.
„Вследствие на проведената работна среща, поемам ангажимента да разговаряме с проектанта на трасето на тунела инженер Антон Янев, за изследване на възможността за промяна на входно-изходната рампа. Ако това е технически възможно, ще бъде отразено. Столична община, в качеството си на партньор на Агенция „Пътна инфраструктура“, има ангажимент да изработи плана за регулация и идейния инвестиционен проект. Планът предстои да бъде разработен в работна фаза след провеждане на съответните тръжни процедури от страна на Министерството на регионалното развитие, респективно на Агенция „Пътна инфраструктура“, когато допълнително могат да се претърпят изменения в някои от съоръженията. Считам, че притесненията на живущите в района не са основателни. Що се касае до храма „Св.Пантелеймон“, поели сме ангажименти пред отец Димитър и пред Министерството на културата оградата и сградата на църквата да бъдат абсолютно запазени. Ще предприемем всички действия по защита на недвижимите културни ценности. Каквото зависи от Направление „Архитектура и градоустройство“ ще бъде направено. Проектът предстои да бъде одобрен с акт на министъра, след което при провеждане на тръжните процедури всички детайли трябва да бъдат допълнително изследвани. В момента сме в една идейна фаза, в която не бихме могли да обхванем цялото трасе със всички дребни детайли. Поемам ангажимента, оградата и сградата на църквата да бъдат абсолютно запазени“, увери Здравко Здравков.
Въпреки това, отец Димитър се притеснява, че усиленият трафик в този участък може да доведе до срутване на храма предвид, че е строен 1923 година и е с много плитки основи. Той предложи да се разгледа възможността пътният поток да се скъси с 50 метра преди храма и да се насочи в предвидения там тунел преди, а не след храма. В отговор на това арх. Здравков заяви, че поема ангажимента да разговаря с проектантите доколко е възможно наклонът на входно-изходната рампа да бъде променен с оглед да се скъси дължината на тунела.
„Проектантите са тези, които ще дадат техническото решение на този въпрос. Ще направим една работна среща с инж. Янев, който е експерт от изключително ниво. Той е проектант на повечето от тунелите на метрото. Ангажирали сме най-добрите експерти в града по този проект. Целта на работната ни среща с инж. Антон Янев ще бъде именно да разгледаме притесненията ви и те да бъдат избегнати“, допълни архитектът. Относно тротоара и опасенията, че той ще навлезе в олтара на храма, както първоначално заяви отец Димитър в интервю за БТА на 9 юни, то този въпрос вече е решен в интерес на храма. Скицата е променена и бе връчена на отеца от арх. Къдрева.

Петров пост

Петровият пост е посветен на първовърховните апостоли Петър 68 г. и Павел 67 г. Неговото празнуване започва в Рим малко след мъченическата им смърт свети апостоли Петър и Павел. Този пост обхваща периода от понеделник след Неделя на Всички светии до 29 юни Петров ден. Продължителността на този пост не е определена и зависи от празника Пасха/Възкресение Христово/. Пост няма, ако се случи Пасха между 5 и 8 май .

Как трябва да се пости?

Петровият пост, както и Коледния пост са облекчени без дните сряда и петък се разрешава риба и морски дарове. Риба се разрешава на 24 юни Рождество на св. Йоан Кръстител независимо в кой ден се пада. Задължителен строг пост е само 28 юни, денят преди празника.       Постът е облекчен за възрастни, болни, бременни жени и малки деца.

 

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

Отец  Димитър (Тухчиев) : Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо!

„Храмът „Св. Пантелеймон“ в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция . Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците оказано в трудни за България времена, разказа за БТА отец Димитър. „В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепископ Богучарски Серафим, прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец”, поясни свещеникът. Църквата има изключителна история и ценност –  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък, храмът е духовно средище и дом на Бога. „Св.Пантелеймон“  е напоен с болката на мнозина”, сподели духовникът. „Сегашният казус е, че покрай предстоящото изграждане на южната дъга и връзката и с бул.“Цар Борис Трети“ нито възложителя, нито изпълнителя са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път съединяващ южната дъга с булеварда и в тази му част според проекта , който е публикуван на сайта на общината, пътят трябва да минава на около 1,50 от храма. Според същия този проект трябва да навлезнат още толкова, вътре в самия храм за да изпълнят изискванията от 3 метров тротоар и да влезнат от към безимената улица с окола 0,50 см. в храма. С писмо от 13.04.2020 г. до столичния кмет изказах своето възражение, опасение и предложение, но отговор нямам. Опасенията ми са съвсем основателни, защото преминаването на път с такъв пътнико поток за който говорят експертите на общината ще доведе до увеличаване на преминаващите автомобили, увеличаване на вибрациите,а храмът е с плитки основи, създава се опасност от ПТП – олтарът и входът за храма са от към булеварда.  Проектът не е съобразен с културно-историческото значение на храма,” поясни отец Димитър.

Въпрос: Отец  Димитър, от колко години служите в храма „Св. Пантелеимон“?

Отговор: В княжевския храм „Св. Пантелеимон“  служа от 2014 г.

Въпрос: Този храм е с изключителна история. Бихте ли ни разказали подробно кога и от кого е построен? Каква и историята на църквата?

Отговор: Историята на тази света обител е наистина затрогваща и уникална. Храмът „Св. Пантелеймон“ в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция и се преселели по различни страни. Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието „Кламар“. Първоначално „Св. Пантелеимон“ е домашна църква към Инвалидния дом в Княжево – мястото, където заживели руските воени инвалиди. По това време председател на Съюза на руските военни инвалиди е Дмитрий Александрович Абрамович – полковник от Императорската армия, кавалер на Георгиевския кръст. Той оставя трогателно описание на руските емигранти – инвалиди: „Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или пробит череп…, но с гордостта на руски офицери, с особени разбирания за чест … а в джоба си нямат нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите…“ , гласи оригиналният текст. Първоначално Инвалидният дом се е помещавал във вили под наем, по-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации, сред които е Руско-българският комитет под ръководството на митрополит Стефан. От април 1925 г. започнали да постъпват средства от Задграничния съюз на руските военни инвалиди в Париж. Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът свети Пантелеймон – това е паметник  на благородството и християнското състрадание  на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена.

Църквата била истински духовен център за всички руски емигранти. А за инвалидите тя била жизнено необходима. Енориашите украсявали храма със собствените си ръце. Донесли семейните си икони и библиите, с които не се разделили, докато скитали в търсене на убежище. Най-почитани в „Св. Пантелеймон“ са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица

В „Св. Пантелеимон“ идвал да служи архиепископ Серафим Соболев, който преди няколко години бе канонизиран за светец. Благодарение на своята активна дейност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на руските инвалиди остава най-мощната и дееспособна руска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя облик и храмът „Св.Пантелеимон“: скромната камбанария била украсена с великолепна камбана, подарена от генерал Сизов през 1937 г. Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени, извършени в България след Втората световна война, храмът „Св.Пантелеимон“ на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него никога не е прекъсвана, макар че броят на енориашите постепенно намалявал.

Последната обитателка в Дома на руските емигранти от първата вълна – Прасковья Родионовна, e починала през 2012 г. на 90 г. Но потомците  на руските емигранти, както и българските миряни посещават храма до ден днешен, предвид, че в тази част на града има много малко храмове.

Въпрос:  Доколкото ми е известно белогвардейците от царска Русия са били много благодарни на България за това, че ги е приела. Моят прадядо е един от тях. Каква е била ролята на руската емиграция в България?

Отговор: Св. Ап. Павел в своето послание до Галатяни 3:26-28 казва: „Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте. Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.“ Ролята на руския народ в новата ни история е изключително голяма и важна. Имам в предвид за освобождаването ни от турско робство 1877-1878 г. Тук каквото и да кажем ще е малко, българският народ винаги ще бъде благодарен за тази саможертвена готовност на руския народ да помогне на поробените християни. По Божи промисъл същите тези наши освободители се оказват жертва на един безбожен режим 1917 г. и много от тях намират радушен прием във вече свободна България1920-23г. Същата тази България, която няколко десетилетия по-рано са освободили. Когато идват в България руските белоемигранти намират радушен прием, вливат се в българското общество. Този интелектуален елит от князе, лекари, военни, духовници, учени, музиканти и т.н. внесли огромен заряд в развитието на науката, изкуството и културата в България. Аз, самият съм завършил в богословския факултет  към Софийския университет, първите преподаватели на който са били руски учени богослови: Поснов, Шавельский, Глубоковский. И храм Св. Пантелеймон, в който аз служа, се явява видимо връзка, въплъщение на нашите духовни връзки.

Въпрос: В този храм е служил архиепископ Богучарски Серафим (Соболев), по настоящем вече Св. Серафим Богучарски Чудотворец Софийски. Какво знаете за времето, по което той е проповядвал тук, в този храм?

Отговор: В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепскип Богучарски Серафим. През 2016 г. той беше прославен съвместно от българската и руската църква като св. Серафим Софийски Чудотворец. Това е една забележителна личност надскокнала времето на болките и страданията превръщайки ги в радости прослава на Бога, утешавайки страдащите ни учи в добродетелите на християнската вяра. И да имаме духовната радост да кажем,че не просто е идвал при нас на служба, а е служел редовно в храма св. Литургия. Днес всеки знае за Св. Серафим, че помага с Божия помощ на нуждаещите се, но не всеки знае, че служил в нашия малък храм. Някои хора, незапознати с историята на нашият храм, считат, че храмът ни е малък, невзрачен,  без никаква архитектурна, културна и историческа стойност…, дай сега да го съборим. Да, ама това не е така и категорично не съм съгласен с такива твърдения. Този храм има изключителна история и ценност –  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък храмът –  той е духовно средище и дом на Бога, когото мнозина са отхвърлили с лекота. Храмът „Св.Пантелеимон“  е напоен с болката на мнозина. Самата старинност в тази обител всява един невероятен душевен покой. Всяка икона, всяко кътче в този храм носи своята индивидуална история. Там стените говорят…. И всеки мирянин, посетил нашия храм се е връщал многократно, отново и отново за да се зареди с духа на старинността и уюта на тази малка, а всъщност толкова голяма и значима църква. Този храм има културно-историческо значение, той е част от нашата история, а това, че е действащ и пълен с миряни до днес показва неговата значимост.

Въпрос: Известно ми е, че много светини са били точно в този храм, една от които Честнейшата Глава на св. Пантелеимон – един от най-почитаните светци в Православния свят.

Отговор: Да, точно така. На 26 юли 2017г. в България пристигна изключително ценна светиня – Главата на св. Панталеимон – един от най-почитаните светци в Православния свят. Частици от мощите на св. Пантелеимон Лечителя се съхраняват в много християнски църкви и манастири по света, но най-голяма част от тях се намират на Света Гора, Атон. Главата на светеца се пази в едноименния Светогорски манастир „Свети Пантелеимон“ и точно тогава атонски монаси начело с игумена донесоха светинята в България. Едва четири пъти тя е напускала пределите на Гърция – носена е за поклонение в Константинопол, във Влашко, два пъти в Русия и тогава, на 26 юли 2017 дойде у нас, за празника на св. Пантелеимон – 27 юли, за поклонение от вярващите християни. Заедно със светите мощи пристигна и копие на чудотворната икона на св. Панталеимон, която е била изографисана в манастира Ксенофонт на Света Гора. Братството на манастира дари тази икона на храм „Св. Панталеимон“.

Въпрос: Сега, когато вече първособствениците и строителите на този храм не са сред живите, на кого принадлежи самият храм по документи? Какъв е неговият  статут?

Отговор: Храмът с прилежащата му постройка и земята под него могат и трябва да принадлежат само и единствено на православната църка. Поне така казва законът за Вероизповеданията, защо той не е върнат на църквата, не питайте мен, а власт имащите. Същите тези хора с лекота са конфискували храма през 1945 г

Понастоящем храмът е общинска собственост, както и съседната сграда и земята под него, а по документи те се водят култови и религиозни сгради. Значи трябва да бъдат върнати на Православната църква, тя е законият им собственик. Считам, че е напълно основателно тази неправда от 1945 година да бъде  поправена. Време е храмът, с прилежащият й терен и съседната сграда, които се водят култови и религиозни сгради в кадастъра, да бъдат върнати на църквата.

Въпрос: Отец  Димитър, въпреки уникалната историческа ценност, този храм е съпътстван от непрекъснати проблеми около него, сякаш  на някой му пречи. Преди години искаха неправомерно да го затворят за служби, сега какво се случва?

Отговор: Да, както вече казах, храмът е преживял много, но той ще продължи да съществува и много след нас. Основан е през 1923 г. като храм за нуждите на руските военни инвалиди от гражданката война в Русия, той се превръща в дом на милосърдието и утехата, за онези които търсят Бога. Ала съдбата не е пожалела и него, през 1945 г. домът за военноинвалиди заедно с прилежащия храм „св. Пантелеимон“е конфискуван от държавата.

Питате ме на кого пречи храма. Пречи на онези, които не са запознати с историята на храма или на онези, които напълно съзнателно поставят материалните интереси над духовните, не разбирайки и не осъзнавайки, как вредят на собствената си душа!

Сега пречим на градоустройствения план, утре не знам на кого ще пречим. Бог да е милостив към нас и да ни дава сили, а на онези на които храмът пречи, дано Бог ги вразуми да чуят гласът на разума и съвестта!

Сегашният казус е такъв, че покрай предстоящото изграждане на южната дъга и връзката и с бул.“Цар Борис Трети“ нито възложителя, нито изпълнителя са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ сегашното локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път съединяващ южната дъга с булеварда. Точно в тази му част според проекта , който е публикуван на сайта на община, пътят трябва да минава на около 1,50 от храма. Според същия този проект трябва да навлезнат още толкова, вътре в самия храм за да изпълнят изискванията от 3 метров тротоар и да влезнат от към безимената улица с окола 0,50 см. в храма. С писмо от 13.04.2020 г. до столичния кмет изказах своето възражение, опасение и предложение, но отговор  и до днес нямам, защото закона го позволява. Опасенията ми са съвсем основателни, тъй като преминаването на път с такъв пътнико поток за който говорят експертите на общината ще доведе до увеличаване на преминаващите автомобили, увеличаване на вибрациите, а храмът е с плитки основи, създава се опасност от ПТП – олтарът и входът за храма са от към булеварда.  Проектът не е съобразен с културно-историческото значение на храма. Предложих отвеждащият път от околовръстна дъга и съединяващ се със бул.“Цар Борис Трети“ да става не след храма, а преди храма. Става въпрос за скъсяване на трасето с 50 метра за да спасим църквата.

Въпрос: Искате да кажете, че  проектът  ще мине през олтара за да се направи тротоар???

Отговор:Да, точно това искам да кажа, ако се изпълни този „ идеен проект”, който е абсолютно недомислен и безумен! Според схемата тротоарът минава през олтара. За това, прилагам схемата към нашето интервю.

Въпрос: Отец Димитър, какво трябва да се направи според вас, какви са начините да не се допусне разрушаването на тази историческа Света Обител?

Отговор: Политическа отговорност , трезвеност, разум и Богомислие.

Въпрос: И в края на нашето интервю, какъв е Вашия апел към управниците и обществеността?

Отговор: Бог да ги вразумява. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива; понеже каквото посее човек това ще и да пожъне“/ Галатяни 6:7/.

За спасението на храма и против този не обмислен проект в тази част, а именно пътя свързващ булевардите „Н. Петков“ и „Цар Борис Трети“, бе организиран протест от живущите в квартала и Сдружение за Княжево. Потърпевши от това ще бъдат живеещите на бул. „Цар Борис Трети“, които ще бъдат подложени на голям шум, замърсяване и опасност от повишаване на ПТП като последица от увеличения трафик според новия проект. Този протест е напълно основателен и справедлив, без, подчертавам, никакви политически замисли, а с една единствена цел – спасението на една историческа светиня, на един изключително значим храм както за район Витоша, квартал Княжево, така и за цялата  християнска общност. На нашия храм има паметна плоча оставена като наследство от неговите създатели – руските емигранти, като завет  за идните поколение. На нея е написано : “ НЕ В СИЛЕ БОГ, А В ПРАВДЕ!“

Бог да благослови Вас и вашите читатели. Амин!

 

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД, БТА

Източник: Руска Православна Църква в София

/ПП/

Светата Петдесетница и Светия Дух

На Петдесетия ден след Възкресението на Господ Иисус Христос се били събрали в неделя св. Апостоли и с тях множество народ. Докато проповядвали за Бог, Светият Дух слязъл над всички тях във вид на огнени пламъци и всички станали едно. Така Божията благодат се проявила над творението за да покаже силата на Светия дух. Да покаже, че Божието Царство може да бъде и тук на земята, но това зависи само от самите нас дали ще го допуснем в сърцата си.

Слизането на Светия Дух изпълва Божественото проявление на Светата Троица от този ден до Второто Христово пришествие ще се проявява Светия Дух, Утешителя на света. Този ден е началото на Църквата Христова.

От Възкресение Христово до Петдесетница не се коленичи, а се празнува празника в цялата му пълнота. На този ден Църквата е отредила на вечерното богослужение да се прочитат първите коленопреклонни молитви.