С тържествена света литургия и литийно шествие храм Св. Пантелеймон отбеляза храмовия си празник в столицата

С тържествена света литургия и литийно шествие храмът Св. Пантелеймон отбеляза храмовия си празник в столицата

На 27 юли 2020 година, Българската Православна Църква почита Свети Пантелеймон. Храмът „Св. Пантелеймон“ в Княжево, известен като „църквата на белогвардейците“ празнува също на 27 юли, когато почитаме нейния покровител. Бе отслужена тържествена литургия в храма „Св. Пантелеймон“ в Княжево с литийно шествие. Светата литургия бе отслужена от настоятеля на руското подворие у нас архимандрит Вассиан в съслужение с домакина на празнуващия храм свещеник Димитър Тухчиев, протойерей Евгений Павельчук секретар на подворието, протойерей Дилян Цветков настоятел на храм „св. пр. Илия“ и дякон Александър Морозов. Храмът бе пълен с миряни, дошли да се помолят на Бога и да отдадат своята почит към Свети Пантелеймон – чудотворния целител и лечител.

Архимандрит Вассиан ( Змеев ) – Настоятел на Руското подворие в София

 – Ваше Преосвещенство, какво можете да кажете за впечатленията си от днешния храмов празник в църквата Св. Пантелеймон?

– Празникът е най-важното събитие в живота на всяка църква. Многонационалната енория на нашата църква в Княжево празнува с особено чувство деня на възпоменание на светия великомъченик Пантелеймон, който е особено почитан както в Русия, така и в България. Храмът е на почти 100 години. Той мина през много перипетии, има много трудна, задълбочена и същевременно уникална история. Създаден е като храм на руските изгнаници, които намериха убежище в България в резултат на гражданската война. В средата на 20 век е прехвърлен на Българската православна църква. От няколко десетилетия този храм е прикрепен към Подворието на Московския Патриарх. Тук са запазени много реликви, скъпи за руското сърце. Например светия образ на Тихвинската икона на Божията майка – една истинска реликва.

– Съвсем наскоро храмът беше застрашен от разрушаване поради разширяването на пътното платно. Слава Богу, проблемът беше решен и храмът беше спасен. Как се отрази това събитие в духовния живот на хората?

– Всъщност бяхме много притеснени за съдбата на нашия храм във връзка с мащабна реконструкция, която би могла да бъде катастрофална за храма. Благодарение на активните действия на грижовни хора, сега тази заплаха я няма. Искам специално да отбележа нашия свещеник отец Димитри Тухчиев, който направи много за спасяването на храма. Със своите изказвания в пресата и по телевизията той привлече вниманието на обществеността към този проблем, срещна се няколко пъти със служители в кметската управа и градската администрация, в резултат на което бяха направени промени в плановете за пътно строителство. Радваме се, че представителите на градската власт са направили всичко необходимо за запазването на това паметно и свято място за руснаци и българи. Като настоятел на църквата трябва да свидетелствам с този пример за положителния факт на взаимодействието на църковната и светската власт в столицата. Това преживяване потвърди евангелската истина: „Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви бъде отворено. Понеже всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят“. (Мат. 7: 7)  Всеки път, когато вършим добро дело в името на Господ Бог, несъмнено получаваме помощ от Него. Защитавайки Божия храм като фокус на духовния живот, ние по този начин защитаваме нашите общи християнски ценности и животът ни придобива висок смисъл. Благодарни сме на всички, които приеха в сърцето си съдбата на църквата „Свети Пантелеймон“ и всъщност я спасиха от унищожение. Чрез молитвите на много хора нашата църква продължава да живее.

– Какво бихте пожелали на нашите читатели, миряни и всички православни християни във връзка с този празник?

– Известно е, че свети Пантелеймон е почитан главно като лечител, лекувайки различни заболявания и болести. В настоящата трудна ситуация във връзка с коронавируса, бих искал да пожелая на първо място здраве и да поканя всички в нашата църква, където се намира чудотворната икона на св. Пантелеймон, рисувана в Атон, и частица от мощите на светеца.

Отец Димитър Тухчиев – свещеникът на храм „Св.Пантелеймон“

– Как чувствате днешния храмов празник на св. Пантелеймон?

 – Храмовият празник за всеки свещеник е отговорност пред Бога, светеца и народа който обгрижваме. За мен този момент е съкровен, защото по подготовката на празника се вижда и нашата вяра в Бог. Вярвам, че св. Пантелеймон моли Бог да е милостив към нас.

– Наскоро църквата бе застрашена от засягане при разширяването на новия път. Всичко, Слава Богу, се  разреши и храмът е спасен. Как се отрази на духовния ви живот?

– Правилно казахте, Слава Богу! Добре, че Бог е милостив към всички нас. Да не бързаме да се радваме и да видим какъв ще е новия проект. Благодаря на всички. Всеки, който е бил в трудност след като я премине се радва и благодари на Бога.

– Какво ще пожелаете на всички християни и миряните от енорията за днешния празник ?

– Бог да благослови всички нас! Амин!

Протоиерей Евгений Павелчук

– Как чувствате днешния храмов празник на св. Пантелеймон?

 Днес, на храмовия празник на тази църква, сърцето прелива от радост. Днес е триумфът на живота над смъртта. Тогава, в началото на IV век, великият мъченик Пантелеймон, оставайки верен на Христос и презирайки телесните страдания, избра живот с Христос, изпълнен с голяма радост. И тази радост беше предадена на нас днес и ние я усещаме в сърцата си.

 Наскоро църквата бе застрашена от засягане при разширяването на новия път. Всичко, Слава Богу, се  разреши и храмът е спасен. Как се отрази на духовния ви живот?

– За мен това беше знак, че Господ съхранява нашите светини, православната вяра, нашата история за бъдещите поколения. Поддържа ги така, че да имат пътя към храма, пътя към Бога, пътя осветен от Божията любов.

– Какво ще пожелаете на всички християни и миряните от енорията за днешния празник?

– Бих искал да пожелая на всички християни, по примера на великия мъченик Пантелеймон, да останем верни на Бога и пречиствайки сърцата си, да намерим радостта, която е съвършена според словото на нашия Господ Исус Христос, „Нека радостта ми да остане във вас и вашата радост да бъде пълна“. (Йоан 15:11)

Автор: Оля Ал-Ахмед

 

Храмов празник

Днес на празника на св. вмчк. Пантелеймон празничната св. Литургия беше оглавена от настоятеля на Московското подворие архимандрит Васиан Змеев в съслужение с протойерей Евгений Павльчук секретар в подворието, протойерей Дилян Цветков председател на храм „св. пр. Илия“, свещеник Димитър Тухчиев и дакон Александър Морозов. Празничните песнопения изпълни хора на храм „Рождество Богородично“ с диригент д-р Росица Николова. Храмът беше изпълнен от богомолния народ просещ молитвената закрила на св. Пантелеймон пред Бога. След края на литургията бе извършен кръстен ход, в края на службата архимандрит Васиан произнесе проповед за историческата ролята на храма в духовния живат. След проповедта в знак на благодарност бе подарена икона на светеца на г-жа Олга ал Ахмет за нейната християнска всеотдайност и журналистическа истенност.

Празнична служба в навечерието на св. вмчк. Пантелеймон

Днес за деветдесет и седми път, беше отслужено празнично всенощно бдение с лития за измолване на Божията благодат от вярващия народ по молитвеното застъпничеството на храмовия ни покровител св. Пантелеймон. Службата извърши свещеник Димитър Тухчиев, а празничното богослужение изпълни хорът на Московското подворие в София с диригент г-жа Василена Стефанова.

Св. равноапостолна Олга

Олга с християнско име Елена e родена между 890-894 г. вероятно в гр Псков. Киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Според руски и български автори тя е внучка на българския владетел Борис I Покръстител. Сведенията за княгиня Олга идват главно от Начална руска летопис, писана 150 години след нейната  смърт. Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен Летописец руских царей, както и в друг исторически паметник – Родословец на руските князе.

Произходът на Олга-Елена не е окончателно и безспорно изяснен. Омъжена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Съществуват три основни хипотези: в Русия се смята, че тя произхожда от простолюдието; в днешна Украйна е разпространено мнението, че е възможно княгинята да е със западнославянски произход – езичница от изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско; в България предполагат, че е българска принцеса от Плиска (на старобългарскиПльсковъ), внучка на княз Борис I Покръстител.

Държавническите и дипломатическите си умения Олга проявява пълноценно през годините, в които тя управлява княжеството първоначално като наместник, а впоследствие и като регент. Княгинята дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито посредством случайни низши проповедници, а единствено чрез години на обучение, прекарани в някой християнски просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, е единствено българският царски двор или някой поддържан от подобен двор манастир, каквито на север от България няма. Това води до заключението, че княгиня Елена-Олга е внучка на Борис I, дъщеря на цар Симеон Велики или племенница на последния, родена от друг син или дъщеря на княз Борис I.

След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга  му.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 -957 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена,тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни.

След завръщането си в езическа Русия, Олга полага първия камък на катедралния храм „Света София“ в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав, въпреки настояванията, си остава езичникКиевска Рус е официално покръстена от внука на Елена – княз Владимир I Велики.

Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица.

През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Умира на 11 юли 969 г. в гр. Киев.
Канонизирана  е през 1547 г.