Св. равноапостолна Олга

Олга с християнско име Елена e родена между 890-894 г. вероятно в гр Псков. Киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Според руски и български автори тя е внучка на българския владетел Борис I Покръстител. Сведенията за княгиня Олга идват главно от Начална руска летопис, писана 150 години след нейната  смърт. Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен Летописец руских царей, както и в друг исторически паметник – Родословец на руските князе.

Произходът на Олга-Елена не е окончателно и безспорно изяснен. Омъжена е за княз Игор от неговия настойник Олег. Съществуват три основни хипотези: в Русия се смята, че тя произхожда от простолюдието; в днешна Украйна е разпространено мнението, че е възможно княгинята да е със западнославянски произход – езичница от изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско; в България предполагат, че е българска принцеса от Плиска (на старобългарскиПльсковъ), внучка на княз Борис I Покръстител.

Държавническите и дипломатическите си умения Олга проявява пълноценно през годините, в които тя управлява княжеството първоначално като наместник, а впоследствие и като регент. Княгинята дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито посредством случайни низши проповедници, а единствено чрез години на обучение, прекарани в някой християнски просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, е единствено българският царски двор или някой поддържан от подобен двор манастир, каквито на север от България няма. Това води до заключението, че княгиня Елена-Олга е внучка на Борис I, дъщеря на цар Симеон Велики или племенница на последния, родена от друг син или дъщеря на княз Борис I.

След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга  му.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. всред тях започнало да прониква християнството. На някои места били построени църкви и християните свободно извъшвали богослужение. Такава църква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 -957 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена,тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни.

След завръщането си в езическа Русия, Олга полага първия камък на катедралния храм „Света София“ в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав, въпреки настояванията, си остава езичникКиевска Рус е официално покръстена от внука на Елена – княз Владимир I Велики.

Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица.

През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Умира на 11 юли 969 г. в гр. Киев.
Канонизирана  е през 1547 г.