Oтсичане главата на Светия Предтеча и Кръстител Господен Йоан

Мат. 14:6-12Марк 6:17-29 

СТРОГ ПОСТ

Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато се подлагал на опасност. Цар Ирод Агрипа, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това било забранено от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: „Не ти прилича да имаш жената на брата си!“ Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!“ Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.

Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: „Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него.“ Мнозина казвали: „Това е Илия“; други „Някои от пророците“; но Ирод все повтарял: „Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите“. Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.

Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.

Успение Богородично

Думата успение означава блажено заспиване. С тази дума наричаме телесната смърт на велики Божии угодници, първа между които е нашата Господарка и Владичица Пресвета Богородица и Приснодева Мария.

След като поживяла десетина години в Иерусалим под грижите на свети апостол Йоан Богослов, Пресвета Богородица била посетена от Архангел Гавриил, който й съобщил радостната вест, че скоро Господ Иисус Христос ще я прибере при Себе Си. Като доказателство за своето небесно пратеничество той й донесъл райско палмово клонче.

Божията Майка започнала да се готви за своето Успение. На нея много й се искало да се види за последен път с Апостолите, но всички те, с изключение на Йоан, били по чужди страни да проповядват Евангелието. Но Господ Бог сторил чудо. В един миг всички Апостоли, освен Тома, били принесени в Иерусалим и в едно и също време се явили пред Майката на техния Божествен Учител. Скръб изпълнила сърцата им, когато разбрали за какво се намерили всички заедно на това място. Пресветата Божия Майка ги утешила и им обещала, че и след Успението си ще бъде заедно с тях  и с всички християни, като се моли за света и изпросва от Своя Син велики и богати милости за него. След това ги благословила и се простила с тях.

Когато издъхнала, неземна светлина огряла стаята, в която лежала Света Богородица. Сам Господ Иисус Христос, придружен от множество Ангели се явил, за да приеме нейната пречиста душа. Чудно благоухание се разляло из цялата стая и небесни райски песнопения изпълнили с радостен трепет сърцата на всички присъстващи.

Трогателна била гледката на погребалното шествие, което вървяло към Гетсимания, където бил приготвен свещеният гроб. Най-напред вървял апостол Йоан и държал в ръка райското клонче. След него Апостолите носели на носилка пречистото тяло на Божията Майка, а подир тях следвал много народ. Мнозина болни напирали да се докоснат до носилото и който успявал да стори това, веднага оздравявал. И чудно, уж погребвали човек, а радост и блажен покой изпълвали душите на всички.

Единствено недоволни били еврейските свещеници и стареи – същите ония, които предадоха Иисуса Христа на Пилат, за да бъде осъден и разпнат. Един от тях, свещеник Афоний не се сдържал, промъкнал се в навалицата и посегнал с ръце да прекатури носилото,на което лежало пречистото тяло.  Но невидим Ангел мълниеносно отсякъл и двете ръце на злодея до китките. Поразен от това чудо Афоний се покаял и веднага бил излекуван.

След три дни Апостол Тома, който не бил на погребението на Пресвета Богородица, дошъл в Иерусалим.  Неговите събратя му разказали всичко, случило се в негово отсъствие тия дни. На Апостол Тома му станало тежко, че не могъл да се прости с Пресвета Богородица и да присъства на погребението й. От цялата си душа пожелал да се поклони на нейното тяло. Апостолите склонили. Завели го в Гетсимания, отворили гроба, но той се оказал празен. Както при гроба на Възкръсналия Христос, така и тук стоели само грижливо сгънати погребалните повивки. Поразените Апостоли със сълзи на очи започнали да молят Бога да им открие какво е станало с пречистото тяло на Богородица. Същия ден вечерта, след като се нахранили, по време на молитва те чули Ангелско пение и, като отправили взор към небето, видели във въздуха Божията Майка, обкръжена от Ангели, цялата сияеща в небесна слава.

Преображение Господне

Празникът Преображение Господне е свързан с живота на нашия Господ Иисус Христос. На този ден Господ се преобразява в нетварна светлина и се показва в истинската Си слава. Славата на Светата Троица в която всяко Лице(ипостас), проявява в различно време своята сила.  Светите апостоли, които го придружавали не разбрали това което се случва ,те  го възприели по свой си човешки, плътски начин. Не разбрали, че Господ им говори за Царството Божие, където човешката природа ще се върне в своето предишно пред греховно състояние. Но за да се случи това трябва да дойте Спасителят на тоя свят, който да ни изкупи и преобрази. По примера на нашия Спасител Господ Иисус Христос, който се принесе в жертва веднъж и за винаги. Ние се опитваме  да се преобразим и продължаваме да търсим своето духовно спасение, което да ни въздигне от греха и злото в което лежим, да ни преобрази в доброто. Да се въздигнем чрез нашите добродетели плод на нашата човешка воля, която Бог ни дава при сътворението. Да се върнем към богоподобието, което сме изгубили при грехопадението. За да достигнем Царството Божие, да се върнем отново в онова блажено състояние на Рая.

Богородичен пост

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение Богородично, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен канон. Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“

Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене и сладки храни. Усилване на молитвеното правило и вглъбяване в себе си за издирване на нашите духовни недъзи.

По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гостби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

Леки и спасителни пости.