Покаяние и изповед

Изповедта в древната църка било задължително условие за участие в св. Евхаристия за приемане на благодатните дарове на тялото и кръвта Христови. Всеки човек изповядвал на обща изповед своите грехове гласно. По късно за избягване на злоупотреби с изповедта се прибегнало към личното духовно обгрижване на вярващите. Днес тайнството изповед и тайнството покаяние се припокриват. Самата изповед е вътрешно църковен акт към който всеки вярващ е призван да пристъпва редовно за духовна подкрепа и ръководство. По време на изповедта се разкриват духовните помисли и се опрощават греховете. Изповедта е израз на съкрушението на човека пред Бога.

Покаянието е повторно приемане на отпадналите членове на църквата обратно в нейното лоно. Покаянието е израз на вътрешно духовно преживяване и осъзнаване на смъртните греховете, греховете които са довели до отпадането но човека от Бога и църквата. Покаянието е връщане от противоестественото в естественото състояние на човека, отхвърлящо греха и връщащо се към добродетелта. За вярващия човек покаянието е делото на живота му, за да се запази като член на Тялото Христово. Самото покаяние води до вътрешно самовглъбяване и самопознание и едновременно с това и до богопознание.

Духовната смърт на християнина настъпва, когато бъде отделен от Тялото Христови. Смъртни грехове са неосъзнатите и забравени грехове. Грехът отделя човека от Бога и отразява неговото духовно състояние. Чрез покаянието и изповедта се опрощават греховете на човека. Св. Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“/Матей 3:2/

Съобщение

На 20 септември неделя, св. Литургия няма да има. Приканваме, благочестивите християни да заповядат в Руската църква.

Въздвижение на Светия кръст Господен

Въздвижение на Светия кръст Господен или Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември. Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. .

Църковното предание учи, че Света Елена – майката на император Константин Велики – която била ревностна християнка. През 326 г. се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък  св. Кръст се изнасял на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръстепископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

 

 

Рождество Богородично

Рождество на Пресвета Богородица, празника се отбелязва всяка година на 8 септември. Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославната църква посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

Ана вложила цялата си душа в молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

– Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

– Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света. Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога. В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

Църковната нова година

На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 век, по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ινδικτιων; лат. indictio – обявяване), периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започнало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.

На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година. Преданието е свързало това събитие с 1 септември. И до днес в Православната църква, след св. Литургия на 1 септември, се чете именно този евангелски откъс. Отбелязването на църковната година става с молебен след Литургията. Типикът определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник.