Църковната нова година

На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 век, по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ινδικτιων; лат. indictio – обявяване), периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започнало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.

На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година. Преданието е свързало това събитие с 1 септември. И до днес в Православната църква, след св. Литургия на 1 септември, се чете именно този евангелски откъс. Отбелязването на църковната година става с молебен след Литургията. Типикът определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник.