Покаяние и изповед

Изповедта в древната църка било задължително условие за участие в св. Евхаристия за приемане на благодатните дарове на тялото и кръвта Христови. Всеки човек изповядвал на обща изповед своите грехове гласно. По късно за избягване на злоупотреби с изповедта се прибегнало към личното духовно обгрижване на вярващите. Днес тайнството изповед и тайнството покаяние се припокриват. Самата изповед е вътрешно църковен акт към който всеки вярващ е призван да пристъпва редовно за духовна подкрепа и ръководство. По време на изповедта се разкриват духовните помисли и се опрощават греховете. Изповедта е израз на съкрушението на човека пред Бога.

Покаянието е повторно приемане на отпадналите членове на църквата обратно в нейното лоно. Покаянието е израз на вътрешно духовно преживяване и осъзнаване на смъртните греховете, греховете които са довели до отпадането но човека от Бога и църквата. Покаянието е връщане от противоестественото в естественото състояние на човека, отхвърлящо греха и връщащо се към добродетелта. За вярващия човек покаянието е делото на живота му, за да се запази като член на Тялото Христово. Самото покаяние води до вътрешно самовглъбяване и самопознание и едновременно с това и до богопознание.

Духовната смърт на християнина настъпва, когато бъде отделен от Тялото Христови. Смъртни грехове са неосъзнатите и забравени грехове. Грехът отделя човека от Бога и отразява неговото духовно състояние. Чрез покаянието и изповедта се опрощават греховете на човека. Св. Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“/Матей 3:2/