Богородичен пост

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.

През тези две постни седмици на БОГОРОДИЧЕН ПОСТ (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

Телесният пост винаги е придружен от духовния пост. Отсъствието на една от двете му съставности без уважителни причини е всичко, но не и църковен пост.

Най-строг е хранителният (телесният) пост в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоядство). Във вторник и четвъртък – варени храни без олио, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

При постите съществуват шест степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • гореща храна с растително масло;
  • гореща храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоядство);
  • пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

Леки и Спасителни пости.

Кратка история на поста

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на Апостолите. Първите християни постили често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV в. вече има указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него:

“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”

Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастие да се предшестват от тъй нареченото “говеене”. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. в “тримерене”Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Всеки вярващ християнин престъпва към поста по съвест. 

Празнична света литургия на св. вмчк. Пантелеймон

Днешният храмов празник на храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ беше оглавено от настоятеля на Московското подворие архимандрит Васиан /Змеев/ в съслужение с протойерей Димитър Тухчиев от празнуващия храм и свещеник Любомир Янъков  настоятел на храм „Св. Теодор Стратилат“, кв. Бенковски, гр. София. Храмът беше изпълнен от богомолния народ в края на св. литургия хора на Московското подворие с диригент Василена Стефанова изпяха празничното славление на небесния покровител. След това беше благословенна празничната трапеза.

Празнично бдение с лития на св. вмчк. Пантелеймон

Днешното празнично бдение беше отслужено от прот. Дилян Цветков настоятел на храм „Св. прор. Илия“ в кв. Княжево и прот. Димитър Тухчиев от празнуващия храм. Празничното богослужение беше огласено от хора на Московското подворие с диригент Василена Ченова-Стефанова.

Извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България Е. В. Митрофанова посети храма

На 21 юли,  извънредният и пълномощен посланик на Руската Федераця в България Е. В. Митрофанова посети храм „Свети великомъченик Пантелеимон“ в Княжево, който се явява храм прикрепен към подворието на  Патриарха Московски и на цяла  Русия в София. Посланикът бе придружен от съветника на посолството на Руската Федерация в България Ф. С. Воскресенский. Посланикът беше посрещнат от настоятеля на Патриаршеското подворие архимандрит Вассиан (Змеев) и духовника на храм свети Пантелеимон протойерей Димитър Тухчиев.

Сътрудникът на Подворието Татяна Бондар, говори за историята на храма, основан от руски емигранти през 1923 г., за руските свещеници служили в храма и съвременните и проблеми. Гости се  запознаха със светините на храма: копие на чудотворната икона на свети Пантелеимон, изписана на Атон през 2017 г. по време на престоя на мощите на свети Пантелеимон в България, Тихвинската икона на  Пресвета Богородица. Руските дипломати придружени от духовенството  посетиха руския парцел на Княжевските гробища, където са погребани руски белоемигранти и съветски войници.

ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

   Св. литургия е център на православното богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на св. литургия, при приемане на св. причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.
Учредяване на Св. евхаристия
   На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици, казал: “Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано! Това правете за мой спомен!” (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: “Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!” (1 Кор. 11:25). Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на св. литургия.
Различни литургийни последования
   В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес обаче в Православната църква се употребяват само три: Златоустова, Василиева и литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов.
Св. литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна или “литургия на оглашените” и тайноизвършителна или – “литургия на верните”.
Проскомидия
   Проскомидията се извършва тихо, обикновено по време на утренното богослужение, при четенето на канона. Някога тя е била вмъкната между литургията на оглашените и литургията на верните. Днес тя се извършва по това време само когато служи архиерей (през време на херувимската песен).
   Свещеникът застава благоговейно пред проскомидията, открива св. съсъди и утвари, взема в лявата ръка просфората, а в дясната – копието, прави с него три пъти кръстен знак върху просфората, като спомен за Господа Иисуса Христа, Който драговолно, като невинно агне се принася в жертва за греховете на всички люде.
   От определеното пшенично хлебче, наречено просфора, свещеникът изважда с копието средната част, наречена Агнец, влива в св. чаша вино и вода в памет на кръвта и водата, изтекли от ребрата на прободения Христа, изрязва и други по-малки части в чест и памет на св. Богородица и на девет чина Божии угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни (монаси), безребрениците, храмовия и дневен светия, светията чиято литургия ще се служи, за духовната и светската власт, за живи и покойници християни. Тия частици впоследствие по време на причащаването се поставят в св. чаша с молитва – да умие Господ с пречистата Си кръв греховете на поменатите.
   Свещеникът поставя върху звездицата дискоса, после слага върху нея малкия покровец, а другия малък покровец – върху св. чаша; покрива с големия покровец и двете (дискоса и чашата), прекадява и чете заключителна молитва, в която моли Бога да приеме предложената жертва в Своя Наднебесен жертвеник, като помене всички ония, които са я принесли и за които тя е принесена.
Литургия на оглашените
   Като привърши проскомидията, свещеникът застава пред св. престол и се моли с вдигнати към Небесния Цар ръце – да го очисти от всяка скверност и възглася: “Благословено е царството на Отца и Сина и Св. Дух, сега и винаги и во веки веков!”. С този тържествен възглас се възвестява царството Божие. Началото на св. литургия е видимо откриване на дверите на това царство, което започва оттук, а достига пълното си тържество на небето; открива се сега и продължава във вечността – т.е. во веки веков! С тържественото Амин! ние потвърджаваме истинността на всичко, което е казано.
Велика ектения
   Дяконът или свещеникът произнася великата ектения. През време на ектенията свещеникът се моли тихо на Господа – да погледне благосклонно към богомолците и да прояви към тях Своята щедра милост. В древност тая молитва, както и другите молитви, които днес свещеникът чете тайно, са се произнасяли гласно. Но понеже това правело службата твърде дълга, за по-голяма краткост започнали да четат молитвите тайно. Ако не служи дякон, свещеникът чете тая молитва по време на първия антифон.
Първи антифон
   Пее се 102 псалом антифонно, т.е. от двете срещуположни певници. В древната Църква пението на псалмите било в широка употреба. Днес, за краткост, се пеят само няколко стиха от псалома. “Благослови, душе моя, Господа!” или “Молитвами Богородици…”
Малка ектения
   Всяка малка ектения е подкана към усърдна молитва. Най-кратката православна молитва е “Господи, помилуй!” Тя е израз на нашата голяма греховност и недостойнство пред Бога, ние Го молим да ни помилва, т.е. да прояви към нас Своята милост, да ни прости съгрешенията и да ни спаси.
Втори антифон
   “Хвали, душе моя, Господа!..” или “Спаси ни, Сине Божий…” Пее се 145 псалом. В повечето църкви този псалом се изпуска и вместо него се пее “Спаси ни, Сине Божий!” и молитвата – “Единородний Сине и Слове Божий..” През време на втория антифон свещеникът се моли Богу тайно да спаси Своите люде, да благослови наследието Си, т.е. нас, които вярваме в Него; да запази Църквата Си и да освети ония, които проявяват любов към красотата на Божия дом; да ги прослави с божествената Си сила и да не оставя нас, които се надяваме на Него.
Малка ектения
   Отново дяконът или свещеникът ни подканят да се помолим на Господа.
Трети антифон
   “Во царствии Твоем…” Пеят се “блаженствата”, т.е. определени песни с припев от “блаженствата” (Мат. 5:3-12). Пак за краткост някъде изпускат тия песни и пеят само няколко стиха от блаженствата или пък се пее дневният тропар.по През време на третия антифон свещеникът се моли тихо – да чуе Бог дружните прошения на Своите раби, като им даде на този свят да знаят Неговата истина, а в бъдещия – да им дари вечен живот.
Малък вход
   Преди входа свещеникът се моли тихо, този вход да не е вход на човеци, а на ангели, които заедно с нас слушат и възпяват Божията благост. Свещеникът отваря царските двери, взема благоговейно св. Евангелие от престола, издига го с двете ръце, обхожда св. Престол откъм южната, източната и северната страна, покланя се на проскомидията, излиза през северната олтарна врата, застава насред храма с обърнато към изток лице, благославя входа, целува св. Евангелие и възглася: Премудрост, прости!
“Премудрост, прости!”, т.е. изслушайте прави (с внимание) премъдростта! Влиза в св. олтар през царските двери и оставя св. евангелие върху св. престол.
   Малкият вход символизира явяването на Христа на открита проповед. Хорът или певецът пее: “Приидите поклонимся!.. – “Дойдете да се поклоним!” и отредените тропари. В това време свещеникът тихо моли Бога да освети душите и телата ни, за да застанем неосъдително пред неговия жертвеник и да Му служим благоговейно. Трисветата песен “Святий Боже…” или “Елици…” или “Кресту Твоему…”
   Следва песента в чест на Пресвета Троица: “Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй ни!”
На големи Господски празници, когато в древната Църква са се кръщавали голям брой оглашени, вместо “Свети Боже” – се пее “Елици..” – “Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте, алилуия!” А на Кръстовден и Неделя кръстопоклонна се пее: “Кресту Твоему..” – На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето възкресение славим”.
Апостол и Евангелие
   Чете се определен откъс от посланията на св. апостоли. След него се пее “Алилуия” и следва евангелско четене. В древната Църква след апостолското и евангелското четиво предстоятелят е казвал и слово върху прочетеното. Четенията и проповедта съставят най-важната част от литургията на оглашените. В евангелския разказ ние слушаме думите на Самия Христа. Затова и дяконът (или свещеникът) ни подканя да ги слушаме с особено внимание. Проповедта разкрива смисъла на прочетения свещен текст и наставя вярващите в добродетелния живот.
Сугуба ектения
   Следва сугуба ектения, през време на което се поменават имената на живи за здраве, спасение и благопреуспяване /руската практика не поменава имена по време на ектенията/. Свещеникът се моли тихо Господу да приеме усърдната молитва на Своите раби.
Заупокойна ектения
   Ако литургията е заупокойна, след сугубата ектения се произнасят особени заупокойни моления, с които се изпросва от Господа прошение на греховете и блажен покой за починалия
Ектения за оглашените
   В тази ектения свещенослужителят се моли за оглашените – да ги помилва Господ, да ги огласи със словото на Истината, да им открие евангелието на Правдата, да ги съедини със светата Си Църква. А оглашени и днес може да има по лицето на земята, които се нуждаят от нашата представителна пред Бога за тях молитва.
Литургия на верните
Ектения за верните
   Дяконът (или свещеникът) приканва гласно оглашените да излязат от църква. След като те до един напуснат службата, свещеникът подканя верните още веднъж да се молят на Господа. При пението на тройно “Господи, помилуй” свещеникът се моли тихо за верните – да ги удостои Бог да принесат безкръвната жертва и да призовават Бога във всяко време и на всяко място, да ги чуе и очисти от всяка сквернота, да успяват в духовния живот, да се причастят достойно със светите Тайни и да наследят небесното Му царство. Следват една непълна велика и една малка ектении.
Херувимска песен
   Иже херувими… След възгласа “Яко да под державою Твоею”… започва пението на т.н. херувимска песен: “Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен, нека сега отложим всяка житейска грижа”, през време на която свещеникът се моли с дълбоко съдържателна молитва: “Никтоже достоин”… В тая молитва свещеникът, като изтъква недостойнството си да застане пред светия жертвеник и да принесе на Бога, Царя на славата, безкръвна жертва, се моли да бъде удостоен за това велико тайнство. Свещеникът кади св. олтар и богомолците, отива при проскомидията, взима оттам дискоса и св. чаша с предложените дарове, издига ги високо и прави така наречения
Велик вход
   Свещеникът излиза от северните врати, идва до средата на храма и отнася даровете в св. олтар, като ги оставя на самия св. престол. През време на входа свещенослужителите гласно молят Бога да помене в царството Си народа, светската и духовната власт, живи и покойни, ктиторите и приложниците и всички православни християни.
   Великият вход изобразява кръстния ход на Господа и погребението Му. Народът (певците) допява останалата част от херувимската песен “…та да подемем Царя на всички, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят. Алилуия”.
Просителна ектения
   През време нпросителната  ектенията свещеникът се моли тайно, щото Бог да прости греховете на народа, да приеме предложената жертва и да изпрати върху нея Св. Дух. Братско целувание При подканата на дякона: “Възлюбим друг друга”… в древно време всички християни се целували “с целувката на мира”. Днес този обичай се съблюдава само между свещенослужителите. При взаимоцелуванието свещенослужителите разменят помежду си следния поздрав: старшият казва – “Христос е между нас!”, а младшият отговаря: – “Наистина е и ще бъде (между нас)!”
След това дяконът възглася: “Двери, двери, премудростию вонмем!” – Двери, двери! Да внимаваме в премъдростта!
Символът на вярата “Вярвам…”
   Следва четенето на Никео-цариградския символ на вярата. През това време свещеникът взема големия покровец (“въздух”), издига го с две ръце над св. дарове и, потръсквайки го, чете тихо Символа на вярата. (Виж също Символ верую).
Евхаристиен канон
   Дяконът приканя богомолците да застанат прилично и със страх да принесат светото възношение (безкръвната жертва). Оттук започва най-важната част на св. литургия; тая част се нарича “евхаристиен канон”.
“Достойно и праведно е…”
   На призива на дякона да принесем в мир светата жертва, народът отговаря, като посочва каква е тая жертва: “Милостта на мира, жертвата на хвалението”. В тия думи е изразен характерът на православната литургия  е безкръвна хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир. Свещеникът благославя молещите се с думите: “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас!” Народът отговаря: – “И с твоя дух!” Свещеникът възглася: “Да издигнем сърцата си нагоре, на което народът потвърждава: – “Имаме ги при Господа”. Свещеникът подканя вярващите да благодарят на Господа. На тая негова покана народът отговаря, че е “Достойно и справедливо да се покланяме на Отца и Син и Св. Духа – единосъщната и неразделна Св. Троица”. През време на тая евхаристийна песен, по древен църковен обичай, следва да се прави голям поклон до земята. Молитвата, с която свещеникът усърдно се моли, е израз на нашата голяма благодарност към Бога за всичко, което е благоволил да стори за нашето спасение. Затово и св. литургия се нарича евхаристия, т.е. благодарствена служба. Тази молитва в литургията на св. Василия Велики е по-дълга и затова песента “Достойно и праведно ест…” се пее по-бавно и протяжно.
“Свят, свят, свят Господ Саваот…”
   Следващият момент ни възнася като че на небето – ние присъединяваме нашето славословие към това на ангелите. Ние пеем заедно с тях “Свет, свет, свет е Господ Саваот. Пълни са небето и земята с Твоята слава. Осана във висините! Благословен Идещият в името Господне”. В това време свещеникът с още по-голямо усърдие се моли тихо, като спомня за оная спасителна нощ, в която Единородният Син Божий, след като изпълнил всичко, премислено за нас, на Тайната вечеря взел в пречистите Си и непорочни ръце хляб, преломил, дал на св. Си ученици и апостоли и казал установителните евархистийни слова: “Вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощение на греховете!” След вчерята Господ взел също и чашата и казал: “Пийте от нея всички – това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете!”
“Твоя от Твоих…”
   Тук свещеникът спомня Христовия кръст, гроб, възкресение, сядане отдясно на Отца и славното Второ пришествие. След това възнася (издига) предложените дарове и казва възгласно: “Принасям Ти Твоите (дарове) от Твоите (люде) за всички (нас) и заради всичко”.
   Настъпва върховният момент в св. евхаристия – самото тайнство, т.е. освещението и претворяването на светите дарове.
Призоваването на Св. Дух
   В този най-свещен момент свещеникът се моли трикратно от дълбините на душата си, като призова Св. Дух да слезе над молещите се и над предлежащите дарове; благославя хляба и виното, които по благодатното действие на Св. Дух стават истински тяло и кръв Христови. След като тайнството е вече извършено, свещеникът коленичи пред св. престол и от цялата си душа и сърце благодари на Господа за любовта Му към нас.
“Тебе поем…” А в това време вън се пее умилително: “Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим Ти се, Боже наш!”
Богородично величание
   Безкръвната жертва е принесена. Свещеникът се моли тихо, като спомня всички светии, които с вяра са свършили живота си, а по-особено и гласно спомня просвета, пречиста, преблагословена, славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Пее се възхвална песен на св. Богородица, обикновено – “Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице…”
Достойно ест… През време на тая песен свещеникът тихо спомня св. Йоана Предтеча, св. апостоли, празнувания светец и всички светци; моли се за народа, за църковната и светската власт, за всички, които са в една или друга неволя. Тая молитва в литургията на св. Василия е по-дълга и всеобхватна; не са забравени нито болните, ни хората на тежкия труд, ни вдовиците, ни сираците, затворниците, пленниците, пътуващите и други. Свещеникът възгласно моли Господа да помене между първите нашето духовно началство (Св. Синод или митрополита) и да ни даде с една уста и едно сърце да славим пречистото и великославно име на Отца и Сина и Св. Духа.
Просителна ектения
   Дяконът произнася просителна ектения. В това време свещеникът се моли тихо – да ни удостои Бог да се причастим със светите тайни с чиста съвест, за да получим прошка на греховете, общение със Св. Духа и да наследим небесното царство.
Ектенията завършва с Господнята молитва “Отче наш…!”
Вонмем, святая святим! Наближава друг свят и върховен момент – св. причастие, т.е. приобщаването с Господа, със самото Негово тяло и самата Негова кръв. Свещеникът прави възгласно предупреждение към всички, които ще се причастяват, че светите Тайни са за светите. Този възглас е отправен направо към нашата съвест. Ние признаваме нашето недостойнство пред Бога и отговаряме: “Един свят, един Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца, амин!”
Причащаване на свещенослужителите
   След това тържествено и чистосърдечно изповядване, свещенослужителите пристъпват към самото причащение. Всички свещенослужители, участващи в богослужението, по старшинство, вземат първом част от св. Агнец и след това отпиват три пъти от св. чаша. В това време навън се пеят духовни химни, наречени “Причастни”. На някои места по време на причастния се произнася проповед.
   След като свещенослужителите се причастят, дяконът сипва в св. чаша всички останали частици. През време на сипването той спомня за възкресението Христово, за св. Богородица и за нашето бъдещо още по-истинско и пълно приобщение във вечното Христово царство.
Явяване на св. дарове
   Когато всичко бъде готово за причастяване на вярващите, завесата се открива, дяконът отваря царските двери, приема от свещеника св. чаша и велегласно приканя: “Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете!”
Со страхом Божиим…
   Християните, които са се приготвили за св. причастие чрез надлежен пост, изповед и взаимоопрощение, пристъпват наистина с благововение, вяра и любов към св. тайни. В дълбока християнска древност и миряните са се приобщавали както свещенослужителите – под двата вида, т.е. приемали са в ръка частица от Христовото тяло и са отпивали от Христовата кръв, но в VI в. тази практика, поради някои причини от практическо естество, е била изменена. Тази древна практика е съхранена само в Яковлевата литургия. Днес християните пристъпват към св. причастие с благоговейно скръстени ръце на гърди.
   Към приемането на св. тайни ние се приготвяме чрез установени молитвено правило: вечерта преди причастяването четем особен канон, акатисти, вечерни молитви, а сутринта – причастни молитви. След приемане на св. причастие ние благодарим с нарочни благодарствени молитви.
   След приобщението свещеникът благославя богомолците и ги осенява със светите дарове. Причастниците благодарят Господу, загдето ги е сподобил да се приобщат със светите и животворящи тайни.
Задамвонна молитва и отпуст
   Свещеникът подканя богомолците да излязат смиром, чете гласно т.нар. “задамвонна” молитва, след която се пее трикратно: “Да бъде благословено името Господне от сега и до века!”
   Свещеникът дава отпуст, благославя и отпуща народа. Всички богомолци излизат смиром от св. храм и отнасят по домовете си благословението на св. литургия.
Източник: www.pravoslavieto.com

Св. първовърховни апостоли Петър и Павел

Свети Петър † ок. 64 г. или ок. 65 – 67 г. в Рим е един от дванадесетте апостоли (ученици) на Иисус  Христос. Той е първият епископ на Антиохия (37 – 53), основател и ръководител на общината и първият епископ на Рим (папа 30 – 64 или 33 – 67) и там е екзекутиран като мъченик.

Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас (хебрJochanan) бил неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна. Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самия Иисус ХристосАпостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).

Петър се жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него. Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.

Св. ап. Петър първоначално е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат  Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател. Св. ап. Петър бил един от любимите ученици на Иисус. Когато стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отрязва с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещеника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покаял.

По време на гоненията срещу християните на Нерон апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за смъртта на своя учител.

Свети апостол Павел е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството.   Разпространява християнството извън еврейската общност. Св. ап. Павел извършва мисионерски пътувания и създава многобройни християнски общини на териториите на Мала Азия и Балканския полуостров около средата на I в. от Хр.

Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Йерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, КипърЕфесАтинаМакедонияКоринтИспания и затова е наричан „апостол на езичниците“.

Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Разказва се, че смъртта му е съпровождана от множество чудеса – отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).

Празничната служба отслужи прот. Димитар Тухчиев.

Неделя на Всички светии

На днешния ден 23 юни, беше отслужена празнична литургия в храм св. вмчк. Пантелеймон.

Първата неделя след празника Петдесетница е посветена на Всички светии, който са просияли от сътворението на света до наши дни. Бог допуска всеки човек до Себе Си. За онези който са просияли в святост и чистота на вярата, ние се молим чрез тях, те да се застъпят за нас пред Бога. Светиите просияли по различен начин: праведници, апостоли, мъчиници, проповедници, аскети и т.н.

Църквата Христова е общество от Вярващи и всички са осветени, защото върху тях се спуска и действа благодатта на Светия Дух. Но нашата святост е различна от тази на просиялите в Христа, защото те вече са в Царството Божие.

Празничната служба отслужи протойерей Димитър Тухчиев. Всички светии, молете Бога за нас. Амин.

Петров пост

Петровият пост е посветен на първовърховните апостоли Петър 68 г. и Павел 67 г. Неговото празнуване започва в Рим малко след мъченическата им смърт свети апостоли Петър и Павел. Този пост обхваща периода от понеделник след Неделя на Всички светии до 29 юни Петров ден. Продължителността на този пост не е определена и зависи от празника Пасха/Възкресение Христово/. Пост няма, ако се случи Пасха между 5 и 8 май .

Как трябва да се пости?

Петровият пост, както и Коледния пост са облекчени без дните сряда и петък се разрешава риба и морски дарове. Риба се разрешава на 24 юни Рождество на св. Йоан Кръстител независимо в кой ден се пада. Задължителен строг пост е само 28 юни, денят преди празника.       Постът е облекчен за възрастни, болни, бременни жени и малки деца.