1 октомври Покров на Пресвета Богородица

Покров на Пресвета Богородичен е един от най – почитаните Богородични празници в целия православен свят. За пръв път празника се чества в Константинопол столица на византия през 10 век. Празникът се свързва със следното събитие:
През 910 г. на 1 октомври по времето на император Лъв Мъдри Константинопол бил обсаден по суша и море от войски на Арабския халифат. По това време в храма във Влахерна се пазила една от дрехите на Света Богородица. Събрали се много хора там били св. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний. Около 10 ч. вечерта по време на всенощнто бдение св. Андрей вдигнал глава към небето и видял Св. Богородица да коленичи пред Господ Иисус Христос да се моли заобиколена от ангели, апостоли и пророци. След което станала свалила омофора /връхна дреха, покривало/ си и го спуснала върху вярващите.
Арабите били отблъснати, населението спасено и всички научили за станалото чудо с покрова на Пресвета Богородица.
В знак на благодарност към Божията майка църквата отредила този ден да се празнува като Покров /покровителство/, ходатайка и застъпница на св. Богородица пред Бога за нас хората.

Кръстовден

Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден. Празнува се на 14 септември.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Св. Елена – майката на император Константин Велики – през 326 г. се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан и на негово място е построен езически храм от гонителите на християните. Усилията и се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите отслужва водосвет.

 

Рождество на Пресвета Богородица

Един от трите големи празника към Света Богородица е нейното рождество. Православна Църква празнува Рождество Богородично на 8 септември. Света Богородица се родила в град Назарет в семейството на Йоаким и Анна. Свети Йааким произлизал от Давидовия род, а св. Анна от Аароновия род. Те били в напреднала възраст и бездетни. За древните юдеи това се считало за голямо нещастие, защото нямало да има кой да се моли за тях след смъртта и това ги лишавало от възможността от техния дом да се роди Спасителя на света.
Друга била Божията воля, когато се родила малката Мария, бъдещата майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос.

Тропар на празника.

„Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата-Христос, нашия Бог.Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“

Празнична неделна св. Литургия на празника Отсшчане главата на св. Йоан Кръстител

Между пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет – последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия. На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите. Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя.

Пред Ирод стояли два пътя: единият – да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият – да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път – нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“ (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват от Бога. Той действа така, всякаш няма по-висша власт от неговата.

Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк. Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска – дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.

Безнравственият Ирод се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот за да изпълни едно безумно желание? Но явно в него по-силни са били други чувства. Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най – безхарактерната постъпка в живота си. Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава – та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител – това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против греха.

Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си – за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на този свят, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане. Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт. Днешния празничен ден народа изпълни храма. Празничната служба отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Успение Богородично

   Успение на Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка на блаженото и успение /заспиване/. На този ден светите апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото и тяло.

   Българската православна църква и останалите поместните (автокефални) църкви, отбелязват празника на 15/28/ август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот. Три дни преди смъртта архангел Гавраил съобщава на пресвета Багородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Господ Иисус Христос, обаче не е пожелал да вземе съпругът на пресвета Богородица, дърводелеца Йосиф. Нейното последно желание било да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на домът и в Йерусалим. Три дни след това сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

Преображение Господне

Празникът Преображение Господне е свързан с живота на нашия Господ Иисус Христос. На този ден Господ се преобразява в нетварна светлина и се показва в истинската Си слава. Славата на Светата Троица в която всяко Лице(ипостас), проявява в различно време своята сила.  Светите апостоли, които го придружавали не разбрали това което се случва ,те  го възприели по свой си човешки, плътски начин. Не разбрали, че Господ им говори за Царството Божие, където човешката природа ще се върне в своето предишно пред греховно състояние. Но за да се случи това трябва да дойте Спасителят на тоя свят, който да ни изкупи и преобрази. По примера на нашия Спасител Господ Иисус Христос, който се принесе в жертва веднъж и за винаги. Ние се опитваме  да се преобразим и продължаваме да търсим своето духовно спасение, което да ни въздигне от греха и злото в което лежим, да ни преобрази в доброто. Да се въздигнем чрез нашите добродетели плод на нашата човешка воля, която Бог ни дава при сътворението. Да се върнем към богоподобието, което сме изгубили при грехопадението. За да достигнем Царството Божие, да се върнем отново в онова блажено състояние на Рая.

Богородичен пост

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.

През тези две постни седмици на БОГОРОДИЧЕН ПОСТ (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

Телесният пост винаги е придружен от духовния пост. Отсъствието на една от двете му съставности без уважителни причини е всичко, но не и църковен пост.

Най-строг е хранителният (телесният) пост в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоядство). Във вторник и четвъртък – варени храни без олио, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

При постите съществуват шест степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • гореща храна с растително масло;
  • гореща храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоядство);
  • пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

Леки и Спасителни пости.

Кратка история на поста

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на Апостолите. Първите християни постили често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV в. вече има указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него:

“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”

Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастие да се предшестват от тъй нареченото “говеене”. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. в “тримерене”Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Всеки вярващ християнин престъпва към поста по съвест. 

Празнична света литургия на св. вмчк. Пантелеймон

Днешният храмов празник на храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ беше оглавено от настоятеля на Московското подворие архимандрит Васиан /Змеев/ в съслужение с протойерей Димитър Тухчиев от празнуващия храм и свещеник Любомир Янъков  настоятел на храм „Св. Теодор Стратилат“, кв. Бенковски, гр. София и дякон Александър Морозов. Храмът беше изпълнен от богомолния народ в края на св. литургия хора на Московското подворие с диригент Василена Стефанова изпяха празничното славление на небесния покровител. Проповед за празника произнесе настоятеля на храмаархимандрит Васиан    /Змеев/  След това беше благословенна празничната трапеза.