Св. архидякон Стефан

Новороденият Богомладенец донесе радост, надежда, мир и много любов на земята. Св. апостол Павел ни уверява, че Той е същият вчера, днес и вовеки. Неговият живот стана идеал, към който трябва да се стреми всеки човек.

Труден е този стремеж и трънлив е пътят му. Дори до кръв страдат мнозина от тези, които следват Христа. Претърпели всички мъчения в името Христово обаче, Христовите подражатели се удостояват с венеца на славата, с който ги награждава Господ както на небето, така и на земята.

Между тях с особена яркост блести днес празнуваният св. апостол, първомъченик и архидякон Стефан – един от седемдесетте Иисусови ученици, старшият от седемте дякони в най-древната апостолска Църква, прилежен ученик от прочутата школа на Гамалиил.

Изпълнен с Божествена благодат, с вяра, сила и дар слово, св. Стефан, както четем от апостолското четиво, вършил големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Славата му се пръснала из цял Йерусалим.

Макар че прякото му задължение било друго, той доста се потрудил за Словото Божие. Проповядвал неуморно, с ентусиазъм разпространявал светлината на евангелското учение. По неговото благовестие мнозина повярвали в Бога. Всеки спор бил тържество за св. Стефан. Те виждали, че насреща им стои Божи човек, прекрасно владеещ юдейското учение и умело използващ прийомите на ораторското изкуство. Нравственото им безсилие дори ги накарало да използват лъжливи свидетели като обвинители. Отнесли въпроса до съда. Наклеветили го, че говори хулни думи против Бога и закона и нарушава обичаите, останали от прадедите им (Деян. 6:14).

Като ангел бил св. Стефан сред съдиите в Синедриона. Лицето му светело от сиянието на Божествената благодат. Той ги уверил, че вярва съгласно Закона и пророците и не той хули Бога, а тези, които, подражавайки на отците си, гонят и убиват Божиите люде. Убили дори Самия Господ.

Говорил смело св. Стефан. Речта му, всеизвестна в църковната история, била дръзновена, подобна на Иисус – Христовата (Мат. 23 гл.). Ученикът говорил съвършено, в духа на Учителя си. Словата му възбудили неописуема ярост у противниците му.
Озарен от Дух Свети обаче, св. Стефан погледнал към небето, видял Славата Божия, небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога (Деян. 7:56).

Това още повече озверило противниците му. Отвсякъде притискан, той бил изведен вън от града, при потока Кедрон, където претърпял мъченическа смърт. По предание, в същото време, когато убивали св. Стефан с камъни, отдалеч св. Богородица и св. Йоан Богослов се молели Господ да укрепи силите му и да приеме мъченическата му душа.

Опръскан в кръв, с големи болки от ударите с камъните, св. Стефан намерил сили в себе си и превивайки колена, преди да издъхне, възкликнал: „Господи, не зачитай им тоя грях” (Деян. 7:60).

Така, св. Стефан предал Господу духа си на тридесетгодишна възраст, на 27 декември в 34-а година след Рождество Христово.

Предсмъртните му думи чули всички, включително и тарският юноша Савел, впоследствие великият апостол Павел.

Ето така завършил земния си живот св. архидякон Стефан. Светите отци го наричат начатък на мъченията, учител на страданията за Христа, основа на доброто изповедничество, врата на мъченичеството, вожд на борещите се за Христовата правда.

Св. Стефан за пръв път изразил идеята за вселенското християнство, проповедник на което впоследствие станал св. апостол Павел. Блаженият Августин казва, че „ако Стефан не бе се молил, то Църквата нямаше да има Павел”.

Св. първомъченик и архидякон Стефан, е бил измежду покръстените елинисти-евреи. Когато евреите го убили с камъни, те оставили тялото му извън града, за да бъде изядено от зверове. През нощта, обаче, Гамалиил – известен еврейски законоучител и учител на св. апостол Павел, заедно с апостол Варнава, отишъл, взел го и го погребал в своето имение в Кафарганда. Гамалиил, за да дръзне да погребе тялото на св. Стефан в онова тревожно време, и то в своето имение, ясно е, че е познавал много добре св. Стефан като еврейски законоучител.

В 415 г. Гамалиил се явил три пъти на о. Лукиан, свещеник в Кафарганда, и му открил историята и мястото, където бил погребан св. Стефан. Лукиан взел благословение от Патриарха и изкопал останките на светеца от гроба, от които излизало благоухание. Така мощите на св. Стефан били преместени в храма на Сион. Мнозина болни се излекували от страданията си. След време мощите били преместени в Константинопол.

Убийството на св. Стефан дало повод за голямо гонение срещу Църквата. По предание, в деня на смъртта на първомъченика били избити две хиляди последователи на Христа, в това число още един дякон от седмината – Никанор.

Да смирим сърцата си и да преклоним глава пред новородилия се Христос. Да помним, че вечният задгробен живот започва от земния с укрепването в нас на вярата и любовта към Бога и човеците. Да отстраним злобата с молитва и добро. Да се молим за тези, които ни ненавиждат. Да гледаме към небето, като се извисяваме нагоре, и да изпросваме от Бога небесните блага. Амин.

Рождество Христово

Човекът бил създаден по образ и подобие Божие. Чрез Адам и Ева, човек паднал в греха, а въплътилото се Слово ни изкупило от него.

Рождество Христово станало във Витлеем, Юдея, Римска провинция, това чудо било описано от евангелистите в Новия Завет.

В Новия Завет, Словото Божие се въплъщава чрез Дева Мария и става човек. Въплъщавайки се, Словото прие в пълнота човешка  природа без греха. Така Господ Иисус Христос има една ипостас в две природи, две действия и две воли съединени неразделно, неизменно, неразлъчно и неслитно. Едновременно е Бог /второто лице на Светата Троица, Бог Син/ и човек.

Спасението и обожението на човешката природа, става само и единствено чрез Господ Иисус/Спасител/ Христос/Помазаник/. Божието действие остава в единение Божествено и човешко, така че Христовото страдание на Кръста и смъртта е Богочовешко действие.

Игнажден

Св. Игнатий Богоносец епископ Антиохийски, един от Апостолските мъже е роден през първи век. Ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов.
Прозвището му Богоносец, идва от това, че той носи в сърцето си Христос, тоест живевещ повяра. Загива мъченически по време на управлението на император Траян/98-117 г./ през 107 година в Рим на арената, разкъсан от зверове. Днес мощите му се пазят в храм „Свети Климент“ в гр. Рим.
Свети Игнатий е автор на седем послания писани до отделни поместни църкви: Ефеска, Магнезийска, Тралийска, Римска, Филаделфийска и Смирненска и седмото е писано до нейния предстоятел св. Поликарп Смирненски.
Празникът Игнажден е свързан с предпразненство на Рождество Христово в последната седмица от Рождественски /коледния/ пост. През тази седмица се варди строг пост, а в миналото от този ден до Рождество Христово се е почивало и родът се е събирал в очакване на Боговъплъщението.

Храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ получи в дар дарохранителница

На 14. 12. 2021 г. братството на столичния храм „Св. пр. Илия“, кв. Княжево с председател прот. Дилян Цветков дариха първата си дарохранителница на на храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. Църковното настоятелство на храма с председател прот. Димитър Тухчиев изказват сърдечна благодарност за направения дар.

Св. Спиридон Тримитунски Чудотворец

   Св. Спиридон се ражда ок. 270 г. в село Аския на о. Кипър, в семейството на бедни пастири. Созомен ни казва, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избира девството и умира преди своя баща.  Когато съпругата му умира раздава голяма част от имота си на бедни и немощни хора. Св. Спиридон е избран за епископ на съседния на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Днес и двете селеща се намират в Северен Кипър. Негови ученици и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) дн. Никозия и дякон Артемидор. Отличавал се е с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение. Интересно е, че Сократ изрично подчертава, че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните).

   Многобройни и дивни са били приживе делата на този голям Божи угодник. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата смърт. Св. Спиридон, обиколил цял Кипър, бил на събора в Александрия през 320 г., присъствал на Първия вселенски събор в Никея, т. е. посетил е Константинопол през 325 г., в Антиохия на събора през 340 г. и в Сердика през 342-343 г. Св. Спиридон умира в средата на 4 в. и е погребан в Тримитунт на 78-годишна възраст, през 348 г.

   В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от османците мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които те са облечени. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, като обувките са много износени. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса. Православната църква чества паметта му на 12 декември.

Въведение Богородично

Въведение на Пресвета Богородица в храма  или Света Богородица Пречиста, е един от най-големите християнски празници, почитан в Православната църква. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празникаБългарската православна църква отбелязва празника всяка година на 21 ноември. В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бога.

На празника Въведение Богородично, родителите на пресвета Богородица Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели и отвеждат малката  Мария, която е само на шест години до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Светих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36 – 38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Празничната служба извърши протойерей Димитър Тухчиев, който проповядва за празника.

 

Рождественски /коледен/пост

Постът е изчистване на душата и тялото, той е задължителен за всеки вярващ. Св. Василий Велики нарича поста „Лекарство срещу греха“. Чревоугодието и и телесните чувства са плод на добър/греховен/ живот, а постът и молитвата убиват страстите.        Болните, възрастните, родилките и малките деца до седем години се освобождават от пост, ако физическото състояние позволява пост болните и възрастните спазват по-лека форма на поста . При съпружески двойки се спазва въздържание.

Рождественския пост е втори по големина пост сле Великия, започва от 15.11. до 24.12. През този пост не се разрешава месо, млечни продукти и яйца. Първата и последната седмица на всеки пост са строги, през останалите днибез сряда и петък се разрешава риба, олио и вино.

Леки и спасителни пости.

 

Св. великомъченик Мина Котуански

 

Роден  през 284 г. в гр. Никос, Римска империя  Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни зрелища и гнусни жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалиникът наредил да бъде арестуван смутителят на тържеството. Свети Мина бил заловен и жестоко измъчван – бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Това станало през 305 г. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

 

Свети Архангел Михаил

Светите безплътни сили са сътворени преди материалния и видим свят. Разделени са на девет ангелски чина:

ангели-пратеник,вестител. Ангелите стоят най-близо до хората и ни учат на добродетели, разкриват ни Божиите намерения.

архангели-главен пратеник. Архангелите благовестят за Божиите дела и разкриват Божията воля.

сили. Силите изпълняват Божията воля и извършват чудеса и пращат дар на чудотворство и прозорливост.

начала. Началата ръководят по-низшите ангелски чинове и хората да славят правилно Бога.

власти. Властите имат дар от Бога да сдържат и укротяват злите сили на дявола.

господства. Господствата имат власт над по-долните ангелски чинове.

престоли. Върху тях Бог почива духовно, тайнствено и непостижимо.

херувими-изобилие на премъдрост и просвещение. Многооките херувими изпращат Божие просвещение и Богопознание.

серафими-огнени ,пламтящи. Шестокрилите серафими стоят най-близо до Бога.

Ангелските сили са неизброими, ние вярваме, че всеки човек има ангел хранител. Наричаме ги „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“/Евреи 1:14/ изпълняващи Божията Воля.

Работа на ангелите е да възхваляват и славят Бога, да се застъпват и молят за хората и като ангели хранители.

Почитаме ангелите като пратеници на Бога, всеки понеделник, по време на литургията в определени дни. Най-почитан от тези празници е този на Св. Арх. Михаил.

Един от висшите ангели Деница // се възгордял и чрез своето падение увлякъл множество ангели, които наричаме паднали, духови поднебесни или демони.

Архангел Михаил останал верен на Господ и продължил да Му служи, той повел борба срещу възгорделите се ангели , които били прокудени от рая. На Църквата Божия са известни имена на на седем архангели: Михаил-Кой е като Бог,

Гавриил-сила Божия, вестител на тайните Божии.

Рафаил-целител Божии, лекуващ болести и недъзи.

Уриил-светлина и огън Божии, просветител на душите.

Салатиил-молител и застъпник пред Бога.

Йехудиил-прославящ, хвалещ Господ,

Варахиил-Божие благословение.