Велики петък

Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие в ранния следобед се полага вечерня с изнасяне на плащеницата. Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като се полага на светия престол/в руската църква плащеницата се прибира на 9 песен на на Пасхалната полунощница/.

Службите отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Велики четвъртък

Според юдаизма денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Господ Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Синидриона изпраща Господ Иисус Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Пилат го изпраща при тетрарха Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Иисус нищо достойно за смърт.

На днешния ден Велики четвъртък Светата православна църква е отредила отслужване на Велик мослосвет. Св. тайнство Елеосвещение е едно от седемте тайнства и вечерня с Василиева литургия. По време на св. Литургия се приготвят запасни дарове за цялата година. Вечерта се извършва утреня с последование на 12-те евангелия. Днешните служби извърши прот. Димитър Тухчиев.

Шеста неделя на Великия пост-Цветница

Празничната литургия беше отслужена от прот. Димитър Тухчиев.

На този ден християнската църква празнува влизането на Господ Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и МарияИсус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото и, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

 

Фотография: Христо Тухчиев.

 

Лазарова събота

Лазар (Лазар – на ивритאֶלְעָזָר, Elʿāzār, Елеазар – буквално „Бог ми помага“).

Лазар е роден през 3 г. във Витания Според Евангелието от Йоан е брат на Марта и Мария. Исус го възкресява четири дни след смъртта му (Йоан 11:1 – 45). След Възкресението Христово, Лазар бил принуден заради преследване да напусне Юдея и да се пресели на остров Кипър през 33 г. (на 30-годишна възраст), където скоро апостолите Павел и Варнава през 45 г. го правят първия епископ на Китион (дн. Ларнака). Той служи като епископ в Кипър 18 години. След възкресението той живее тридесет години и умира в Кипър през 63 г.

Четвърта неделя на Великия пост на преп. Йоан Лествеца

Неделната литургия беше отслужена от прот. Димитър Тухчиев.

Св. Йоан Лествичник (на гръцкиΙωάννης της Κλίμακος) е византийски духовен писател и светец. Роден е в Сирия през 579 г. и умира в Египет през 649 г.

„Лествица“ („Стълба“) е книга за християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път.