Кратка история на поста

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на Апостолите. Първите християни постили често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV в. вече има указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него:

“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”

Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастие да се предшестват от тъй нареченото “говеене”. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. в “тримерене”Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Всеки вярващ християнин престъпва към поста по съвест.