Успение Богородично

   Успение на Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка на блаженото и успение /заспиване/. На този ден светите апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото и тяло.

   Българската православна църква и останалите поместните (автокефални) църкви, отбелязват празника на 15/28/ август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот. Три дни преди смъртта архангел Гавраил съобщава на пресвета Багородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Господ Иисус Христос, обаче не е пожелал да вземе съпругът на пресвета Богородица, дърводелеца Йосиф. Нейното последно желание било да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на домът и в Йерусалим. Три дни след това сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.