Въведение Богородично

Въведение на Пресвета Богородица в храма  или Света Богородица Пречиста, е един от най-големите християнски празници, почитан в Православната църква. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празникаБългарската православна църква отбелязва празника всяка година на 21 ноември. В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бога.

На празника Въведение Богородично, родителите на пресвета Богородица Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели и отвеждат малката  Мария, която е само на шест години до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Светих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36 – 38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Празничната служба извърши протойерей Димитър Тухчиев, който проповядва за празника.

 

Рождественски /коледен/пост

Постът е изчистване на душата и тялото, той е задължителен за всеки вярващ. Св. Василий Велики нарича поста „Лекарство срещу греха“. Чревоугодието и и телесните чувства са плод на добър/греховен/ живот, а постът и молитвата убиват страстите.        Болните, възрастните, родилките и малките деца до седем години се освобождават от пост, ако физическото състояние позволява пост болните и възрастните спазват по-лека форма на поста . При съпружески двойки се спазва въздържание.

Рождественския пост е втори по големина пост сле Великия, започва от 15.11. до 24.12. През този пост не се разрешава месо, млечни продукти и яйца. Първата и последната седмица на всеки пост са строги, през останалите днибез сряда и петък се разрешава риба, олио и вино.

Леки и спасителни пости.

 

Св. великомъченик Мина Котуански

 

Роден  през 284 г. в гр. Никос, Римска империя  Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни зрелища и гнусни жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалиникът наредил да бъде арестуван смутителят на тържеството. Свети Мина бил заловен и жестоко измъчван – бит с волски жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Това станало през 305 г. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

 

Свети Архангел Михаил

Светите безплътни сили са сътворени преди материалния и видим свят. Разделени са на девет ангелски чина:

ангели-пратеник,вестител. Ангелите стоят най-близо до хората и ни учат на добродетели, разкриват ни Божиите намерения.

архангели-главен пратеник. Архангелите благовестят за Божиите дела и разкриват Божията воля.

сили. Силите изпълняват Божията воля и извършват чудеса и пращат дар на чудотворство и прозорливост.

начала. Началата ръководят по-низшите ангелски чинове и хората да славят правилно Бога.

власти. Властите имат дар от Бога да сдържат и укротяват злите сили на дявола.

господства. Господствата имат власт над по-долните ангелски чинове.

престоли. Върху тях Бог почива духовно, тайнствено и непостижимо.

херувими-изобилие на премъдрост и просвещение. Многооките херувими изпращат Божие просвещение и Богопознание.

серафими-огнени ,пламтящи. Шестокрилите серафими стоят най-близо до Бога.

Ангелските сили са неизброими, ние вярваме, че всеки човек има ангел хранител. Наричаме ги „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“/Евреи 1:14/ изпълняващи Божията Воля.

Работа на ангелите е да възхваляват и славят Бога, да се застъпват и молят за хората и като ангели хранители.

Почитаме ангелите като пратеници на Бога, всеки понеделник, по време на литургията в определени дни. Най-почитан от тези празници е този на Св. Арх. Михаил.

Един от висшите ангели Деница // се възгордял и чрез своето падение увлякъл множество ангели, които наричаме паднали, духови поднебесни или демони.

Архангел Михаил останал верен на Господ и продължил да Му служи, той повел борба срещу възгорделите се ангели , които били прокудени от рая. На Църквата Божия са известни имена на на седем архангели: Михаил-Кой е като Бог,

Гавриил-сила Божия, вестител на тайните Божии.

Рафаил-целител Божии, лекуващ болести и недъзи.

Уриил-светлина и огън Божии, просветител на душите.

Салатиил-молител и застъпник пред Бога.

Йехудиил-прославящ, хвалещ Господ,

Варахиил-Божие благословение.

ЗАДУШНИЦА

   Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите, задушниците са 3 в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. Задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд. Човекът е създаден по образ и подобие Божие и макар след грехопадението на прародителите да губи подобието, човешката душа си остава безсмъртна , но тялото става тленно и смъртно.

Храната която се раздава за помен на душата е форма на милостиня, за да не и се зачитат греховете приживе и да се измоли Божията милост над починалите. Затова и поднасяните дарове са жито/коливо/-символизиращи Възкресението, вино-кръвта Христова и пита-тялото Христово.

Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

Задушницата в събота преди Архангеловден (Мъжка или Арахангеловска задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“. Църквите които служат по Юлианския календар наричат тази задушница Димтровска, заради разликата от 13 дни.

Задушница в събота преди празника Петдесетница се нарича черешова в България, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши.