Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.

Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той „навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален“. Тогава чул женски глас: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“.

Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император.  На мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Синаксарът на празника Живоприемни източник, споменава за имп. Юстиниан Велики (527- 565), „който зле страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение“. В знак на благодарност „той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива“. Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри „станали много чудеса на изцеление от най-различни болести ­ безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.“.

Синаксарът предава и разказа за един възкресен мъртвец от Тесалия, който починал в кораба на път за Константинопол преди още да стигне до Живоприемния източник. „Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора“. Моряците изпълнили молбата му и когато „излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял“.

Сред онези, които тук изпитали помощта на Божията Майка, били и самият император Лъв Мъдри, който страдал от камъни в бъбреците, съпругата му Теофана и брат му Стефан, страдащ от охтика (туберкулоза). Също и светите патриарси Йоан Йерусалимски Милостиви и Тарасий Цариградски.

Храмът заедно с манастира при него пострадали при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 г., който изгорил целия комплекс. Впоследствие обаче, за четири години той бил възстановен в целия си блясък.

През 1422 г. при обсадата на Константинопол от султан Мурад II в манастира бил разположен главният щаб на османските турци. Манастирът с храма най-вероятно е унищожени през 1453 г. Доказателство за това е свидетелството на френския пътешественик Пиер Жилес, който през 1547 г. посетил Константинопол, вече като столица на Османската империя. В своите пътни бележки той отбелязал, че храмът вече не съществува, но болните продължавали да посещават Живоприемния източник.

След като през 1204 г. Византия е разгромена от рицарите на IV Кръстоносен поход и столицата на православния свят Константинопол е превърната в център на новооснованата на нейно място Латинска империя, „великите и свръхестествени чудеса, които са ставали в този храм на Майката Божия, спират“. Отдръпването на милостта на Пресвета Богородица от това място продължило не само през цялото време на латинското господство (1204-1261), но и по времето на възстановяването на Византия при император Михаил VIII (1259-1282), който сключил Лионската уния от 1274 г. „Божествената благодат се върнала над източника във Влахерна само след като имп. Андроник II Палеолог (1282-1328) се отказал от прозападната религиозна политика на баща си Михаил VIII“.

Между 1306 и 1328 г. византийският историк Никифор Калист написал цяло съчинение, посветено на Живоприемния Богородичен източник. Освен това създал и „богослужебно последование на установения празник ­ обновление на църквата Живоприемни източник“. Никифор Калист обаче отбелязва, че това обновление е станало в „първата събота след Пасха“, а не в първия петък.

В такъв случай обновлението, което днес се отбелязва на Светли петък, е извършеното през 1835 г. обновление при Цариградския патриарх Константин I (1830-1834). През 1833 г. патриарх Константин поискал от султана и получил разрешение да изгради отново храма при Живоприемния Богородичен източник, който в продължение на четири века, от 1547 г. когато Пиер Жилес видял, че е останало само аязмото, до този момент не е съществувал. Вероятно новоизграденият храм, който съществува и до днес, е бил осветен от патриарха на Светли петък, и това празнично събитие влязло в Синаксара.

Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък, „отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка“ (вж. Лука. 2:35), при вида на нейния невинно страдащ Син“. „Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода ­ Христос“ (Йоан. 4:10, 14).

Празничната св. литургия с водосвет и литийно шествие отслужи прот. Димитър Тухчиев.

ПАСХА ХРИСТОВА-Великден

След Страстната седмица идва светлото Христово възкресение – Великден. Службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. След Пасхалната полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал. Извършва се кръстен ход около храма чете се възкресно св. евангелие, дава се начало на утренята. Възвестява се ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ и започва св. литургия. Пасхалната служба отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Велика събота

Ден на оплакването и погребението на Господ Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. На този ден Велика Събота слиза благодатния огън на Гроба Господен всяка година като знак на Възкресението.

Днешната св Василиева литургия отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Велики петък

Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие в ранния следобед се полага вечерня с изнасяне на плащеницата. Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като се полага на светия престол/в руската църква плащеницата се прибира на 9 песен на на Пасхалната полунощница/.

Службите отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Велики четвъртък

Според юдаизма денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Господ Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Синидриона изпраща Господ Иисус Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Пилат го изпраща при тетрарха Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Иисус нищо достойно за смърт.

На днешния ден Велики четвъртък Светата православна църква е отредила отслужване на Велик мослосвет. Св. тайнство Елеосвещение е едно от седемте тайнства и вечерня с Василиева литургия. По време на св. Литургия се приготвят запасни дарове за цялата година. Вечерта се извършва утреня с последование на 12-те евангелия. Днешните служби извърши прот. Димитър Тухчиев.

Вход Господен в Йерусалим

На този ден празнуваме влизането на Господ Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелието Христос пристига в града, възседнал осле, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехи и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и МарияИисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото и, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Той я възседнал и влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

На този ден се разрешава риба.

Празничната св. Литургия отслужи прот. Димитър Тухчиев.

СЪОБЩЕНИЕ

Църковното настоятелство при храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ започва кампания по набиране на средства за изписване на храмовото пространство. Дарение може да направите на банковата ни сметка:  BG20BPBI79401085395001 – Пощенска банка; Предварително благодарим.