Църковна нова година

На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 век, по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ινδικτιων; лат. indictio – обявяване), периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година.
Във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, четири пъти в годината: на 1 септември, на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред – вечерта на Велики Четвъртък, бел. ред.) – първото от 12-е евангелия, и на Литургията и вечернята в първия ден на Пасха. Типикът и до днес определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.