Новороденият Богомладенец донесе радост, надежда, мир и много любов на земята. Св. апостол Павел ни уверява, че Той е същият вчера, днес и вовеки. Неговият живот стана идеал, към който трябва да се стреми всеки човек.

Труден е този стремеж и трънлив е пътят му. Дори до кръв страдат мнозина от тези, които следват Христа. Претърпели всички мъчения в името Христово обаче, Христовите подражатели се удостояват с венеца на славата, с който ги награждава Господ както на небето, така и на земята.

Между тях с особена яркост блести днес празнуваният св. апостол, първомъченик и архидякон Стефан – един от седемдесетте Иисусови ученици, старшият от седемте дякони в най-древната апостолска Църква, прилежен ученик от прочутата школа на Гамалиил.

Изпълнен с Божествена благодат, с вяра, сила и дар слово, св. Стефан, както четем от апостолското четиво, вършил големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Славата му се пръснала из цял Йерусалим.

Макар че прякото му задължение било друго, той доста се потрудил за Словото Божие. Проповядвал неуморно, с ентусиазъм разпространявал светлината на евангелското учение. По неговото благовестие мнозина повярвали в Бога. Всеки спор бил тържество за св. Стефан. Те виждали, че насреща им стои Божи човек, прекрасно владеещ юдейското учение и умело използващ прийомите на ораторското изкуство. Нравственото им безсилие дори ги накарало да използват лъжливи свидетели като обвинители. Отнесли въпроса до съда. Наклеветили го, че говори хулни думи против Бога и закона и нарушава обичаите, останали от прадедите им (Деян. 6:14).

Като ангел бил св. Стефан сред съдиите в Синедриона. Лицето му светело от сиянието на Божествената благодат. Той ги уверил, че вярва съгласно Закона и пророците и не той хули Бога, а тези, които, подражавайки на отците си, гонят и убиват Божиите люде. Убили дори Самия Господ.

Говорил смело св. Стефан. Речта му, всеизвестна в църковната история, била дръзновена, подобна на Иисус – Христовата (Мат. 23 гл.). Ученикът говорил съвършено, в духа на Учителя си. Словата му възбудили неописуема ярост у противниците му.
Озарен от Дух Свети обаче, св. Стефан погледнал към небето, видял Славата Божия, небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога (Деян. 7:56).

Това още повече озверило противниците му. Отвсякъде притискан, той бил изведен вън от града, при потока Кедрон, където претърпял мъченическа смърт. По предание, в същото време, когато убивали св. Стефан с камъни, отдалеч св. Богородица и св. Йоан Богослов се молели Господ да укрепи силите му и да приеме мъченическата му душа.

Опръскан в кръв, с големи болки от ударите с камъните, св. Стефан намерил сили в себе си и превивайки колена, преди да издъхне, възкликнал: „Господи, не зачитай им тоя грях” (Деян. 7:60).

Така, св. Стефан предал Господу духа си на тридесетгодишна възраст, на 27 декември в 34-а година след Рождество Христово.

Предсмъртните му думи чули всички, включително и тарският юноша Савел, впоследствие великият апостол Павел.

Ето така завършил земния си живот св. архидякон Стефан. Светите отци го наричат начатък на мъченията, учител на страданията за Христа, основа на доброто изповедничество, врата на мъченичеството, вожд на борещите се за Христовата правда.

Св. Стефан за пръв път изразил идеята за вселенското християнство, проповедник на което впоследствие станал св. апостол Павел. Блаженият Августин казва, че „ако Стефан не бе се молил, то Църквата нямаше да има Павел”.

Св. първомъченик и архидякон Стефан, е бил измежду покръстените елинисти-евреи. Когато евреите го убили с камъни, те оставили тялото му извън града, за да бъде изядено от зверове. През нощта, обаче, Гамалиил – известен еврейски законоучител и учител на св. апостол Павел, заедно с апостол Варнава, отишъл, взел го и го погребал в своето имение в Кафарганда. Гамалиил, за да дръзне да погребе тялото на св. Стефан в онова тревожно време, и то в своето имение, ясно е, че е познавал много добре св. Стефан като еврейски законоучител.

В 415 г. Гамалиил се явил три пъти на о. Лукиан, свещеник в Кафарганда, и му открил историята и мястото, където бил погребан св. Стефан. Лукиан взел благословение от Патриарха и изкопал останките на светеца от гроба, от които излизало благоухание. Така мощите на св. Стефан били преместени в храма на Сион. Мнозина болни се излекували от страданията си. След време мощите били преместени в Константинопол.

Убийството на св. Стефан дало повод за голямо гонение срещу Църквата. По предание, в деня на смъртта на първомъченика били избити две хиляди последователи на Христа, в това число още един дякон от седмината – Никанор.

Да смирим сърцата си и да преклоним глава пред новородилия се Христос. Да помним, че вечният задгробен живот започва от земния с укрепването в нас на вярата и любовта към Бога и човеците. Да отстраним злобата с молитва и добро. Да се молим за тези, които ни ненавиждат. Да гледаме към небето, като се извисяваме нагоре, и да изпросваме от Бога небесните блага. Амин.

Човекът бил създаден по образ и подобие Божие. Чрез Адам и Ева, човек паднал в греха, а въплътилото се Слово ни изкупило от него.

Рождество Христово станало във Витлеем, Юдея, Римска провинция, това чудо било описано от евангелистите в Новия Завет.

В Новия Завет, Словото Божие се въплъщава чрез Дева Мария и става човек. Въплъщавайки се, Словото прие в пълнота човешка  природа без греха. Така Господ Иисус Христос има една ипостас в две природи, две действия и две воли съединени неразделно, неизменно, неразлъчно и неслитно. Едновременно е Бог /второто лице на Светата Троица, Бог Син/ и човек.

Спасението и обожението на човешката природа, става само и единствено чрез Господ Иисус/Спасител/ Христос/Помазаник/. Божието действие остава в единение Божествено и човешко, така че Христовото страдание на Кръста и смъртта е Богочовешко действие.

Св. Игнатий Богоносец епископ Антиохийски, един от Апостолските мъже е роден през първи век. Ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов.
Прозвището му Богоносец, идва от това, че той носи в сърцето си Христос, тоест живевещ повяра. Загива мъченически по време на управлението на император Траян/98-117 г./ през 107 година в Рим на арената, разкъсан от зверове. Днес мощите му се пазят в храм „Свети Климент“ в гр. Рим.
Свети Игнатий е автор на седем послания писани до отделни поместни църкви: Ефеска, Магнезийска, Тралийска, Римска, Филаделфийска и Смирненска и седмото е писано до нейния предстоятел св. Поликарп Смирненски.
Празникът Игнажден е свързан с предпразненство на Рождество Христово в последната седмица от Рождественски /коледния/ пост. През тази седмица се варди строг пост, а в миналото от този ден до Рождество Христово се е почивало и родът се е събирал в очакване на Боговъплъщението.

Днес, 3 декември се състоя първият час за обучение на църковни певци по западно пеене под ръководството на дирегента д-р Иван Янакиев. Обучението ще е всяка събота, то е безплатно. Първоначално ще се изучават песнопения от св. Литургия, а след това и последованието на утрената и вечернята.