За изписването на олтарното пространство в храм „Св. Пантелеймон“

Автор: Петър Николов

 

 

Олтара на храма се изписва в периода от 2021 до 2023 г. от богослова иконописец Петър Николов.

Петър Николов се дипломира като „Магистър по теология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, след това провежда научна специализация в Московската Духовна Академия и Семинария. Придобита научна степен „Кандидат по богословие“ с дисертацията: „Богословие на иконата – опит за историческо изложение на догмата за иконопочитанието“. През същия период паралелно – специализация в Иконописната школа при Московската Духовна Академия и Семинария, хиротесия с ¨чин посвещаване в иконопис¨ в Троице-Сергиевата Лавра – гр. Сергиев Посад. Семинар и специализация в ателието по иконопис и реставрация към манастира Путна – Румъния, с изучаване т.нар. – „Критска иконописна школа“ под ръководството на архидякон Анастасий Робу.
Преподавал в курсовете по иконопис и стенопис на църковната школа при храм „Покров Богородичен“, град София. Лектор и водещ практически занятия по иконопис в поредица младежки лагери „Въведение в православната иконография“, организирани от Фондация „Покров Богородичен“.

Работи в сферата на православното църковно изкуство от 1998 год. – 25 год. Има участие в стенописната украса на православни храмове в България, Русия, Полша, Германия, както и изработка на икони за църкви и частни лица в България и чужбина. Творчески акцент на Петър Николов е работата над богословската програма и иконографията на съвременния православен храм.

Най-трудната задача пред съвременният иконописец е способността да се предаде духовното величие и чистота на изобразявания. Не бива да се остава на нивото на психиката или пък да търсим само естетическо внушение, а комерсиалният формализъм . В крайна сметка нюансите в изражението на лика или жеста на иконния образ са пряко отражение на духовното състояние на иконописеца, затова тук молитвеният духовен труд е безусловен. Истинската икона се ражда чрез молитва за молитва. Иконописта от една страна е личен духовен катарзис и израстване на иконописеца, но от друга е молитвено послание към предстоящите пред свещеното изображение, което се заявява публично пред цялата църква.

–

Иконописната техника е инструментът, средството чрез което образът придобива материалните си измерения.  Като художествен ефект, богатство на цветните нюанси, светоносност и въздушност на живописният слой старите техники определено превъзхождат съвременните, които пък печелят по отношение на лекота на работа и цена. Когато изписвам икона използвам класическата старинна яйчено-жълтъчна темпера с натурални пигменти. В такива случаи е по-разумно да се работи със съвременна техника за да имаме едно органично архитектурно тяло.

На руски за икони, чрез които през вековете Бог е проявил особеното Си благоволение към предстоящите, наричат ги „намоленные“. Този храм е обилно „намолен“ и това осезателно се усеща там вътре. Започвайки работа по художествения проект за мен водеща беше идеята да не нарушаваме по никакъв начин хомеостазата на храмовото пространство.

Иконографията на олтара е строго традиционна, но предвид, че новата живопис е ограничена само на това място подбрахме композиции и отделни фигури, които компресирано да разкриват основната тема за спасението и изкуплението на човека и доколкото е възможно да се вплете историческият контекст на конкретното място. Отляво и отдясно в горния регистър имаме по две композиции една старозаветна и една новозаветна. На условно северната стена имаме сцената „Старозаветна Троица“, като символ на Предвечния Божествен Съвет, където е изречено Творението на света и човека, както и идеята за Спасението на сътвореното чрез Боговъплъщението на Един от Троицата, а именно Сина. Веднага до тази сцена е разгърната композицията на Христовото Рождество – началото на обещанието в историята. На другата стена огледално се намира финалът на този процес с композицията на Възкресението или „Слизането на Христос в ада“, отляво на тази сцена е изобразен разказът за трите отрока в пещта според книгата на пророк Даниил. Тя съответно е старозаветен предобраз на Христовото възкресение, това е подсказано и с художествени средства чрез жестовете и колоритните петна в живописното поле. Противопоставянето на контрастни иконографски сцени през пространството на храма е много характерна черта сред високите образци на православното храмово изкуство, което превръща зрителят в своеобразна ос около която храмът се „върти“ според израза на св. патр. Фотий. Конкретно в нашият случай тази идея е реализирана в максимална степен, като тук се включва и източната стена, където в горния регистър е изобразена Евхаристията или „Причастие на апостолите“.

Композиционен център тук е изображението на Небесния престол, пред който престои Сам Христос, тъй като в княжевския храм на това място в центъра имаме голям прозорец можахме само да загатнем на стената за този Престол, това пък някак спомогна психологически човек да поиска да завърши в съзнанието си недостигащото в изобразителното поле и по естествен начин това се пренася върху… св. Трапеза, където йереите извършват положената Евхаристия. Тази символика се подчертава и от витражното изображение в средния прозорец на св. Богородица, като Трапеза на Живия Хляб. Изображенията от долния регистър допълват общата композиционна идея. На източната стена са отците литургисти – св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Двоеслов, които са ни оставили богослужебните чинове по които днес се отслужва Св. Литургия. На север под „Рождеството“ има две композиции, които разкриват двете естества на Богочовека Иисус Христос, съответно човешката природа, чрез „Неръкотворният Убрус“ и божествената във „Видението на св. Петър Александрийски“. От другата страна имаме пет фигури на свещенослужители, които показват връзките между българската и руската църква през различните исторически времена. Все пак основен акцент тук е тяхното място, като проповедници и свидетели на Христовото Евангелие, което се подразбира от текста на свитъка в ръката на св. Киприан Киевски и Московски, който всъщност е част от възкресното богослужение, а именно химнът „Воскресение Христово видевше…“. В крайна сметка, според мен художествената украса на нашия храм формира един цялостен триизмерен ансамбъл, който не само илюстрира, но включва в себе си и реалиите на олтарното пространство. По този начин присъстващите тук са подтикнати да не бъдат само зрители, а пълноценни и активни участници в предложения наратив.