Преподобна Петка Търновска
Параскева (Петка) е родена в Епиват (дн. град Селимпаша, Турция) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝбили благочестиви и уважавани хора, баща ѝНикита бил земеделец.
Живее през втората половина на Х в. по-малкият и брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989 г., на 80 г.) е канонизиран като светец. Параскева почива, на 85 г.
Според житията й Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.
Когато родителите ѝ почиват, брат и вече е приел монашество. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване (вероятно около 950-955 г.) и като монахиня 5 г. прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там дълги години до старостта си.
Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 г., почива водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че е родена там, тя само като дете е живяла в този град).
Според преданието гробът бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини (ангели), и помолила да извадят мощите и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II изисква мощите ѝ от Латинската империя. Мощети и са пренесени тържествено в столицата Търново през 1230 г.; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста… и в светата Параскева Търновска“. В Търновград мощите остават до османските нашествия в България. Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и до днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“.
