Месец: <span>януари 2024</span>

Роден в Александрия между 293 г. и 298 г. в християнско семейство. Майчин език му е гръцкия, макар и по-късно да изнася проповеди и да пише на коптски. Има свидетелства, че е имал силна вяра още от дете. Изучава „за кратко време“ светските науки, от проповедите му личи, че познава добре античната философия и учението на църковните отци от предходните епохи. Учил право.

Първо е секретар, а впоследствие и дякон (329) на александрийския епископ Александър. Поради личните си качества, става от близкото обкръжение на еп. Александър и негов личен съветник по въпросите в борбата с арианството.

Участва в първия вселенски събор като дякон на еп. Александър. Успява да си спечели привърженици от анти-арианската партия.

Създава връзки с египетските монаси-отшелници, които му повлияват и у него се развива желание към аскетичен живот.

Атанасий е един от участниците в създаването на учение за въплъщението и за Светата Троица. Според него Христос и Светия Дух споделят една и съща същност (homooysios) с Бог Отец. Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Син Божи е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник Захария – от рода на Аарон и на жена му, праведната Елизавета – от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му в Йерусалимския храм и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, измолен с горещи молитви. Йоан избягва участта на младенците, избити във Витлеем и околностите му, в опита на цар Ирод Велики да убие бебето Иисус, скоро след раждането му и впоследствие, когато е на около 29 години, Йоан изнася своите проповеди за скорошното идване Спасителя; убит, по заповед на тетрарха на Галилея Ирод Антипа.

Св. Йоан води аскетичен живот по бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди (скакалци)(Мк.1:6) След като навършва 30 години, започва да проповядва. Той извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл и придобива голяма популярност сред жителите на Йерусалим. Сред кръстените от него е и Иисус Христос (Богоявление), за което самият той настоява, макар Йоан да не се счита достоен за това и да обяснява, че би трябвало да си разменят ролите.

По-късно св. Йоан Кръстител попада в затвора на пребиваващия в Йерусалим цар Ирод Антипа, за критиките, които отправя по повод неблагочестивата му връзка с Иродиада – която е била женена на неговия роден брат Филип. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада – Саломе, танцува за него и той е толкова впечатлен, че ѝсе заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаряː „Главата на Йоана Кръстителя“. Ирод дава заповед да отрежат главата на Йоан и да й я донесат на тепсия.

Иродиада нарежда да не погребват главата на Йоан Кръстител заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова я заравят на тайно и неизвестно място дълбоко в земята, нейната придворна дама Йоана, жената на Хуза, тайно я откопава, отнася я в Йерусалим, където я погребва на Елеонския хълм.

Празничната неделна служба отслужи йерей Серафим Желев.

Богоявление се празнува на 6 януари (Йордановден) и е посветен на разкриването на Иисус Христос, като бог, вече в зрялата му възраст, но в миналото е бил повече насочен, към честване на появата му в света изобщо, както и на съпътстващи я библейски събития, като Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Постепенно от него се отделя, като самостоятелен празник Рождество Христово.

На този ден се празнува Богоявление и Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, дошъл от „отворилото се“ небе, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. С празникът Йордановден ознаменуваме водното кръщение, което Господ Иисус Христос получава от Йоан Кръстител.

Празничната св. Литургия и Велик водосвет отслужи йерей Серафим Желев.

Първата божествена св. Литургия с новогодишен молебен, беше отслужена от йерей Серафим Желев.