Св. Атанасий I Велики, патриарх Александрийски

Роден в Александрия между 293 г. и 298 г. в християнско семейство. Майчин език му е гръцкия, макар и по-късно да изнася проповеди и да пише на коптски. Има свидетелства, че е имал силна вяра още от дете. Изучава „за кратко време“ светските науки, от проповедите му личи, че познава добре античната философия и учението на църковните отци от предходните епохи. Учил право.

Първо е секретар, а впоследствие и дякон (329) на александрийския епископ Александър. Поради личните си качества, става от близкото обкръжение на еп. Александър и негов личен съветник по въпросите в борбата с арианството.

Участва в първия вселенски събор като дякон на еп. Александър. Успява да си спечели привърженици от анти-арианската партия.

Създава връзки с египетските монаси-отшелници, които му повлияват и у него се развива желание към аскетичен живот.

Атанасий е един от участниците в създаването на учение за въплъщението и за Светата Троица. Според него Христос и Светия Дух споделят една и съща същност (homooysios) с Бог Отец. Освен това, активно противопоставяйки се на арианството, според което Христос е част от останалите творения на Бог, Атанасий развива идеята, че Син Божи е приел тленна форма, за да възвърне хората към безсмъртието, отнето в резултат на грехопадението. През 325 г. Никейският събор приема неговите идеи за Бог пред тези на Арий.