Свето Благавещение

Благата вест, която носи св. арх. Гавриил на пресвета Богородица ни надава надеждата за Боговъплъщението на нашия спасител и изкупител Иисус Христос. Празничната св. Литургия извърши йерей Серафим Желев.

Неделя Православна

Първата неделя от Великия пост, тържество на Православието, през 843 г. обявило победата си над ерисите. Днес ние в ните на пост и покаяние се молим Бог да ни друва сили за избаление над всички наши грехове и страсти. Празничното богослужение: св. Литургия и чинът на неделя православна извърши прот. Димитър Тухчиев, молитвеното участие взе архм. Калист.

Тодорова събота

Първата събота от Великия пост е посветена на св. Теодор Тирон. Който се явява на сън на Константинополският патриарх Евдоксий и го предупреждава да не вкусват нищо от тържищата на града. Храната била осквернена с идоложертина кръв по заповед на имп. Юлиан Отстъпник. По традиция на този ден се благославя коливо с мед. Св. Литургия извърши прот. Димитър Тухчиев.

Богослужение през първите дни от Великия пост

Вечерта през първите дни на поста се извършва Велико повечерие с канон на св. Андрей Китски. Понеделник и вторник повечерието ще извърши прот. Димитър Тухчиев. Сряда и четвъртък последованието ще отслужи йерей Серафим Желев. Начало на службите от 17:00.

ВЕЛИКИЯ ПОСТ

   Великият пост (Света Четиридесетница) е период от седем седмици в православното християнството, който предхожда най-големия православен, християнски празник Възкресение Христово (Великден). Това е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.

Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православнаНеделя на св. Григорий ПаламаНеделя КръстопоклоннаНеделя на св. Йоан ЛествичникНеделя на преподобната Мария ЕгипетскаВръбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.

Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за своята жертва за човека. През Великият пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. Човек преосмисля поведението си и се моли Бог да му прости греховете.

Целта на постите е, чрез пълно въздържание от храни,  лоши мисли и дела и смирение да се постигне покаяние и душеспасение.

ЛЕКИ И СПАСИТЕЛНИ ПОСТИ!

ПРОСТЕНО! ПРОСТИ!

Неделя Сиропустна

Неделя Сиропустна ни въвежда плавно от празничното към покайното богослужение в дните на Великия пост. Празничната св. Литургия извърши прот. Димитър Тухчиев, след което беше изършина вечерня. След вечернята вярващите си дадоха взаимна прошка с което започна подготовката им към Великия пост.

Покаяние и изповед

Изповедта в древната църка било задължително условие за участие в св. Евхаристия за приемане на благодатните дарове на тялото и кръвта Христови. Всеки човек изповядвал на обща изповед своите грехове гласно. По късно за избягване на злоупотреби с изповедта се прибегнало към личното духовно обгрижване на вярващите. Днес тайнството изповед и тайнството покаяние се припокриват. Самата изповед е вътрешно църковен акт към който всеки вярващ е призван да пристъпва редовно за духовна подкрепа и ръководство. По време на изповедта се разкриват духовните помисли и се опрощават греховете. Изповедта е израз на съкрушението на човека пред Бога.

Покаянието е повторно приемане на отпадналите членове на църквата обратно в нейното лоно. Покаянието е израз на вътрешно духовно преживяване и осъзнаване на смъртните греховете, греховете които са довели до отпадането но човека от Бога и църквата. Покаянието е връщане от противоестественото в естественото състояние на човека, отхвърлящо греха и връщащо се към добродетелта. За вярващия човек покаянието е делото на живота му, за да се запази като член на Тялото Христово. Самото покаяние води до вътрешно самовглъбяване и самопознание и едновременно с това и до богопознание.

Духовната смърт на християнина настъпва, когато бъде отделен от Тялото Христови. Смъртни грехове са неосъзнатите и забравени грехове. Грехът отделя човека от Бога и отразява неговото духовно състояние. Чрез покаянието и изповедта се опрощават греховете на човека. Св. Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“/Матей 3:2/

ЗАДУШНИЦА

   Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите, задушниците са 3 в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. Задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд. Човекът е създаден по образ и подобие Божие и макар след грехопадението на прародителите да губи подобието, човешката душа си остава безсмъртна , но тялото става тленно и смъртно.

Храната която се раздава за помен на душата е форма на милостиня, за да не и се зачитат греховете приживе и да се измоли Божията милост над починалите. Затова и поднасяните дарове са жито/коливо/-символизиращи Възкресението, вино-кръвта Христова и пита-тялото Христово.

Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

Задушницата в събота преди Архангеловден (Мъжка или Арахангеловска задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“. Църквите които служат по Юлианския календар наричат тази задушница Димтровска, заради разликата от 13 дни.

Задушница в събота преди празника Петдесетница се нарича черешова в България, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши.