Месец: <span>май 2024</span>

Всяка една неделя след Възкресението се именува според полагаемото за четене Евангелие. Между Великден и Възнесение са Томина неделя, неделя на Жените-мироносици, на Разслабления, на Самарянката, на Слепия. Друг важен празник, на който обаче малко се обръща внимание, се празнува в срядата на четвъртата седмина след Великден и се казва Преполовение. Той разказва за онзи момент в живота на Спасителя, когато по средата на старозаветния празник Разпъване шатри, Той поучавал в Иерусалимския храм за това, че е изпратен от Отца и за живата вода, изливаща се в даровете на Светия Дух, които всеки жаден може да получи от Него (Йоан 7:14–39).

Празникът, така както го празнуваме, отстои точно по средата между Великден и Петдесетница и е свръзка между тях. На него все още отбелязваме Възкресението на Господа, наблягайки на Неговата Божествена природа и слава, защото никой друг, освен Сам Бог не може да покори смъртта. В същото време ни напомня за приближаващото слизане на Светия Дух и ни подготвя за него, учейки ни да намираме в Христа нашия Бог, Източника на живота и благодатта, Този, Който праща Светия Дух (Йоан 16:7) и ние самите да станем не просто получаващи, но и даващи даровете на Светия Дух: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.“ (Йоан 7:38)

 са братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (църковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения.

Мощите на свети Георги са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му и където живее известно време, след смъртта на баща си^[3]. Скоро се прочува, чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си, като небесен воин и закрилник.

Тази година вторият ден на Възкресение Господне се почита и паметта на св. вмчк. Георги Победоносец. Празничната литургия и лития отслужи йерей Серафим Желев.

Господ Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Тъй като не могат да изпълнят присъдата без да е утвърдена от Рим, изпращат Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Това словосъчетание в еврейската реч има положително-констативен смисъл. Отговорът на Господ Иисус Христос е приет за положителен и че като Бог има власт над всички царства. По време на изпитанието на Исус жената на Пилат му пратила слуга да му каже: „Не правете нищо на Този Праведен, защото днес насън много пострадах за Него!“. Пилат го изпраща при тетрарх Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че го възприема само като забавен претендент за юдейския престол и не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Иисус нищо достойно за смърт.

Последованието на утренята с 12-те евангелия извърши йерей Серафим Желев.