ЗАДУШНИЦА

   Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите, задушниците са 3 в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. Задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител; на деветия ден – за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд. Човекът е създаден по образ и подобие Божие и макар след грехопадението на прародителите да губи подобието, човешката душа си остава безсмъртна , но тялото става тленно и смъртно.

Храната която се раздава за помен на душата е форма на милостиня, за да не и се зачитат греховете приживе и да се измоли Божията милост над починалите. Затова и поднасяните дарове са жито/коливо/-символизиращи Възкресението, вино-кръвта Христова и пита-тялото Христово.

Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст. На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

Задушницата в събота преди Архангеловден (Мъжка или Арахангеловска задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“. Църквите които служат по Юлианския календар наричат тази задушница Димтровска, заради разликата от 13 дни.

Задушница в събота преди празника Петдесетница се нарича черешова в България, поради факта, че обикновено се донасят за помен новоузрелите череши.

 

Димитровден

Празнична служба за празника на св. вмчк. Димитър Солунски отслужи прот. Димитър Тухчиев.

19 октомври Свети Иван (Йоан) Рилски

Преподобният Рилски чудотворец се родил в село Скрино, разположено в Осоговска планина през 876 г.  Родителите му от рано го възпитали в любов към Бога. Съвременник  на св. княз Борис I, цар Симеон I и св. цар Петър I. Св. Иван е пастир до 25-та си година, след смъртта на своите родители, той раздава наследството си и се уединява в манастира „Св. Димитър“ във Влахина планина под връх Руен, близо до родното му село.

Приел монашество, св. Иван се отдава на пост и молитва и скоро след това се уединява в  планината Витоша, където е нападнат от разбойници и прокуден. дълко се скитал планината докато накрая открил една пещера в която прекарал близо 12 години.

След това се отправя в Рила планина, където първоначално живее в дънер, но когато го открили случайно овчари в планината славата му се разнесла и около него започнали да се стича множество ученици.  Там той започнал да извършва множество чудеса със силата на молитвата, като изцерявал болни, бесновати. Душата му копнеела за усамотени изкачил се нагоре в планината където намерил една пещера в която се поселил.  Тук той водил борба с изкушенията на зли сили. И тук не останал скрит за дълго от хората, бил намерен от хора на цар Петър, който искал да се види с него. Мнозина се стекли около него така се зародила Рилската света обител, най – големият манастир в България. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение в близка до обителта пещера. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст.

Скоро след смъртта на св. Иван Рилски, св цар Петър нарежда мощите да бъдат пренесени в град Средец (София), вероятно по това време се е състояла и неговата канонизация. Това станало на 19 октомври.  Първоначално мощите били положени в храм „Св. Георги Победоносец“, а след това в храм „Св ап. ев. Лука.“ През 12 в. бил построен манастир в негова чест.

През 1183 г. Средец бил превзет от унгарците и крал Бела III ги отнесъл в столицата си Естергон. В 1187 г. унгарците ги връщат обратно в Средец.

През 1195 г. цар Иван Асен I ги пренася тържествено в Търново, където остават до 1469 г., когато са пренесени обратно в Рилския манастир.

1 октомври Покров на Пресвета Богородица

Покров на Пресвета Богородичен е един от най – почитаните Богородични празници в целия православен свят. За пръв път празника се чества в Константинопол столица на византия през 10 век. Празникът се свързва със следното събитие:
През 910 г. на 1 октомври по времето на император Лъв Мъдри Константинопол бил обсаден по суша и море от войски на Арабския халифат. По това време в храма във Влахерна се пазила една от дрехите на Света Богородица. Събрали се много хора там били св. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний. Около 10 ч. вечерта по време на всенощнто бдение св. Андрей вдигнал глава към небето и видял Св. Богородица да коленичи пред Господ Иисус Христос да се моли заобиколена от ангели, апостоли и пророци. След което станала свалила омофора /връхна дреха, покривало/ си и го спуснала върху вярващите.
Арабите били отблъснати, населението спасено и всички научили за станалото чудо с покрова на Пресвета Богородица.
В знак на благодарност към Божията майка църквата отредила този ден да се празнува като Покров /покровителство/, ходатайка и застъпница на св. Богородица пред Бога за нас хората.

Кръстовден

Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден. Празнува се на 14 септември.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Св. Елена – майката на император Константин Велики – през 326 г. се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан и на негово място е построен езически храм от гонителите на християните. Усилията и се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите отслужва водосвет.

 

Празнична неделна св. Литургия на празника Отсшчане главата на св. Йоан Кръстител

Между пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет – последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия. На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите. Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя.

Пред Ирод стояли два пътя: единият – да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият – да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път – нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“ (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват от Бога. Той действа така, всякаш няма по-висша власт от неговата.

Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк. Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска – дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.

Безнравственият Ирод се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот за да изпълни едно безумно желание? Но явно в него по-силни са били други чувства. Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най – безхарактерната постъпка в живота си. Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава – та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител – това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против греха.

Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си – за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на този свят, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане. Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт. Днешния празничен ден народа изпълни храма. Празничната служба отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Успение Богородично

   Успение на Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка на блаженото и успение /заспиване/. На този ден светите апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото и тяло.

   Българската православна църква и останалите поместните (автокефални) църкви, отбелязват празника на 15/28/ август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот. Три дни преди смъртта архангел Гавраил съобщава на пресвета Багородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Господ Иисус Христос, обаче не е пожелал да вземе съпругът на пресвета Богородица, дърводелеца Йосиф. Нейното последно желание било да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на домът и в Йерусалим. Три дни след това сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.