Категория: <span>Празници</span>

Роден в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, и таен християнин. Когато родителите на св. Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Когато през есента на 306 г. св. Димитър узнава, че новият източен император и виден гонител на християнската църква Галерий е тръгнал на далечен поход на изток и ще мине през Солун, се подготвя за близката смърт и дава половината от своето богатство на св. Луп, а другата раздал на бедните. Св. Луп е арестуван заедно със св. Димитър и става свидетел на мъченическата смърт на господаря си. Императорът спрял в Солун и поискал от св. Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Св. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвиквал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в яма с копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на св. Димитър, св. Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в ямата. Затова по нареждане на императора св. Нестор бил обезглавен, а св. Димитър — прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Преди смъртта си св. Димитър предал имането си на роба си св. Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани. По-късно св. Луп станал епископ на гр. Нове/Свищов/

Мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса.  Паметници от X в. споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Преподобният Рилски чудотворец се родил в село Скрино, разположено в Осоговска планина през 876 г.  Родителите му от рано го възпитали в любов към Бога. Съвременник  на св. княз Борис I, цар Симеон I и св. цар Петър I. Св. Иван е пастир до 25-та си година, след смъртта на своите родители, той раздава наследството си и се уединява в манастира „Св. Димитър“ във Влахина планина под връх Руен, близо до родното му село.

Приел монашество, св. Иван се отдава на пост и молитва и скоро след това се уединява в  планината Витоша, където е нападнат от разбойници и прокуден. дълко се скитал планината докато накрая открил една пещера в която прекарал близо 12 години.

След това се отправя в Рила планина, където първоначално живее в дънер, но когато го открили случайно овчари в планината славата му се разнесла и около него започнали да се стича множество ученици.  Там той започнал да извършва множество чудеса със силата на молитвата, като изцерявал болни, бесновати. Душата му копнеела за усамотени изкачил се нагоре в планината където намерил една пещера в която се поселил.  Тук той водил борба с изкушенията на зли сили. И тук не останал скрит за дълго от хората, бил намерен от хора на цар Петър, който искал да се види с него. Мнозина се стекли около него така се зародила Рилската света обител, най – големият манастир в България. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение в близка до обителта пещера. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст.

Скоро след смъртта на св. Иван Рилски, св цар Петър нарежда мощите да бъдат пренесени в град Средец (София), вероятно по това време се е състояла и неговата канонизация. Това станало на 19 октомври.  Първоначално мощите били положени в храм „Св. Георги Победоносец“, а след това в храм „Св ап. ев. Лука.“ През 12 в. бил построен манастир в негова чест.

През 1183 г. Средец бил превзет от унгарците и крал Бела III ги отнесъл в столицата си Естергон. В 1187 г. унгарците ги връщат обратно в Средец.

През 1195 г. цар Иван Асен I ги пренася тържествено в Търново, където остават до 1469 г., когато са пренесени обратно в Рилския манастир.

Покров на Пресвета Богородичен е един от най – почитаните Богородични празници в целия православен свят. За пръв път празника се чества в Константинопол столица на византия през 10 век. Празникът се свързва със следното събитие:
През 910 г. на 1 октомври по времето на император Лъв Мъдри Константинопол бил обсаден по суша и море от войски на Арабския халифат. По това време в храма във Влахерна се пазила една от дрехите на Света Богородица. Събрали се много хора там били св. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний. Около 10 ч. вечерта по време на всенощнто бдение св. Андрей вдигнал глава към небето и видял Св. Богородица да коленичи пред Господ Иисус Христос да се моли заобиколена от ангели, апостоли и пророци. След което станала свалила омофора /връхна дреха, покривало/ си и го спуснала върху вярващите.
Арабите били отблъснати, населението спасено и всички научили за станалото чудо с покрова на Пресвета Богородица.
В знак на благодарност към Божията майка църквата отредила този ден да се празнува като Покров /покровителство/, ходатайка и застъпница на св. Богородица пред Бога за нас хората.

Празникът Преображение Господне е свързан с живота на нашия Господ Иисус Христос. На този ден Господ се преобразява в нетварна светлина и се показва в истинската Си слава. Славата на Светата Троица в която всяко Лице(ипостас), проявява в различно време своята сила.  Светите апостоли, които го придружавали не разбрали това което се случва ,те  го възприели по свой си човешки, плътски начин. Не разбрали, че Господ им говори за Царството Божие, където човешката природа ще се върне в своето предишно пред греховно състояние. Но за да се случи това трябва да дойте Спасителят на тоя свят, който да ни изкупи и преобрази. По примера на нашия Спасител Господ Иисус Христос, който се принесе в жертва веднъж и за винаги. Ние се опитваме  да се преобразим и продължаваме да търсим своето духовно спасение, което да ни въздигне от греха и злото в което лежим, да ни преобрази в доброто. Да се въздигнем чрез нашите добродетели плод на нашата човешка воля, която Бог ни дава при сътворението. Да се върнем към богоподобието, което сме изгубили при грехопадението. За да достигнем Царството Божие, да се върнем отново в онова блажено състояние на Рая.

 

Въведение на Пресвета Богородица е един от дванадесетте Господски и Богородични  празници. Този празник е свързан с обещанието, което престарелите св. св. Йоаким и Анна от Назарет дали на Бог. Смятало се за голямо нещастие и срам в древното юдейско общество семейството да е бездетно, защото по такъв начин се лишавал този род от него да се роди Месията, когото очаквали. Така когато св. Богородица навършила три годинки била заведена на служение в Йерусалимския храм, според обета , който дали на Бог.

Смятало се е за голяма радост някой от семейството да служи на Бог, за това шествието било съпровождано от роднини на посветения и се пеели празнични химни. Св Богородица била посрещната на входа на храма от първосвещеника Захария, който Я въвел в Светая Светих        /най – святото място в Йерусалимския храм на който съответства Светия олтар в православния храм/ за служение в храма. В двора на Йерусалимския храм имало специални помещения където живеели девици и вдовици, които се отдали на служение в храма.

   Тук в храма малките деца се възпитавали в Свещеното Писание на труд и молитва в помощ на бедните и болните. По време на пребиваването на св. Богородица в храма И се явава св. арх. Гавриил, който и благовести, че е избрана от Бог да роди Спасителя на света.

   Когато Света Богородица навършила години за задомяване свещениците поискали да я задомят, св Дева Мария им разкрила своето желание, че желае да остане на служение на Бога. Тогава по внушение на Светия Дух я задомили за престарелия Йосиф, неин роднина, който бил овдовял и станал неин закрилник.

   За нас православните християни този празник е радостен, защото така се изпълвало обещанието за идването на Спасителя. С въвеждането на на Пресвета Богородица се подготвя бъдещето идване на Господ Иисус Христос, Който ще приеме плът и ще се роди от девица. Тази девица е Пресвета Богородица, която от този момент ще стане закрилница на човешкия род.

   Пресвета Богородице , моли Бога за нас.

                                                              Притча за неразумния богаташ (Лука 12 : 16-21)

 

„Но рече Бог: безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това що си приготвил, кому ще остане?“(Лука 12:20)

   Човешкият живот не става по-дълъг от изобилието на материалните блага. Сам Господ ни представя в притча ненаситните помисли на безумния богаташ.Бог изпълнява Своето намерение и го дарява с богата реколта, а той бел толкова алчен и безплоден в милосърдието си, че дори преди да е събрал новата реколта вече отделя за себе си.

   „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи.“  Очевидно нямаме покой от житейските грижи на тоя свят, а само си събираме грехове, като: гордост, алчност, себелюбие. А колко малко ни е нужно за да бъдем – смирени, милосърдни, състрадателни към нашия ближния, който е в нужда. За да помним, че който храни бедния, храни Бога.

   Гордост. Богатия смята „всичките си храни и благата си“, не за дар от Бога, а за плод на своя труд.

   Алчност. „Душо , имаш много блага, приготвени за много години.“ Определя си дълъг живот, като си мисли, че от земята която обработва е получил  дълголетие.

   Себелюбие. „Яж, пий, весели се“. Да се  яде и пие е плод на неразумната душа, всяка злоупотреба с тези блага се смята за чревоугодие. Благото на разумната душа е да разбира разсъздава и размишлява за Божия промисъл.

   Но Бог му рече: „безумнико, нощес ще ти поискат душата.“ Не защото Бог е беседвал с богаташа, но това му било казано докато гордо мислил за себе си, какво да прави с богатството което придобил. страшните ангели ще поискат да вземат душата му, против неговата воля.Понеже любовта му към този преходен свят е била по-голяма от любовта по Бога. Обратно, душата на праведника не се отнема , а се предава на Бога от ангелите.

   Затова нека се уповаваме на Бога и да събираме богатството си на небесата. Да не казваме моите блага, а Божиите. Защото съкровището на моите блага е сам Бог. Амин.