Свети Великомъченик Димитър Солунски

Св. вмчк. Димитър е роден в Солун, един от големите градове в Римската империя. Произхожда от знатен род и получава добро образование. Баща му е бил управител на Солун по време на управлението на съимператорите Максимилиан Херкулий (286-305)  и Диоклициан (284-305). Това е време на едно от най-жестоки гонения против християнството в историята то е известно като голямото гонение (303-313).

Родителите му били тайни християни, но били дълги години бездетни. Божия милост се сдобили със син, когото кръстили Димитър. Димитър значи плодороден, посветен на Деметра-богиня на плодородието и земята. Възпитавали го в истините и добродетелите на християнската вяра. 
Когато баща му починал, император Максимилиан назначава синът му Димитрий за нов градоначалник на Солун.

Вместо да преследва християните Димитрий ги покровителствал и спомагъл за разпространението на християнството в Солун и околностите. След военен поход на изток, Новият император Галерий решил да провери дали слуховете са верни. Когато Димитрий и зповядал вярата си в Господ Иисус Христос, Галерий го затваря в тъмница. По заповед на Галерий е осъден на смърт на 26 октомври 306 г. св. вмчк. Димитрий е прободен с копия.

Св Димитрий е погребан, а по късно на мястото се издига храм. Неговите мощи са мироточиви и на гробът му се извършват много чудеса. Днес светите мощи се покоят в едноимения храм в гр. Солун, Гърция.

Съобщение:

Храмовата икона на „Свети Димитър“ има нужда от реставрация и ще се радваме на Вашата помощ, за това дело. Можете да помогнете с целево дарение. Можете да дарите на място в храма, с банкова карта чрез бутона по-долу, както с дарение в банковата сметка на храма (вижте страницата за Дарения).

Описание Сума
Дарение за реставрация на иконата на Свети Димитър BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Литургия на Кръстовден

Братя и сестри,

на 14 септември – Кръстовден – ще бъде отслужена празнична света литургия. Начален час: 9:00.

Кратка информация за празника Кръстовден

 

Празникът известен с популярното название Кръстовден се нарича от Православната църква – Въздвижение на Светия Кръст Господен. Празникът Кръстовден е неподвижен (с фиксирана дата) и е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се всяка година на 14 септември.

Полезно е да се знае

Православната църква извършва поклонение на Светия Кръст Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Начало на Църковната нова година 1 септември

   Православната Църква приема за начало на своя календар 1 септември. В Римската империя датата 1 септември се възприемала за начало на данъчното облагане и приключвани на всички финансови сделки. Това начало на новата година се възприело постепенно и в църквата. През 6 в. по времето на император Юстиниан се възприема 15 годишния цикъл, наречен индиктион-начало.

   На днешната дата се празнува и паметта на св. Симеон Стълпник, един от най-великите подвижници. Той се родил през 357 г. в Мала Азия на границата между Сирия и Киликия. На 18 г. приема монашество, придобива в пост и молитва към Бога добродетелта на смирението и послушанието. Уединява се на самотно място и издига стълб на който живее близо четиридесет години. Умира през 460 г. на 103 години.

11 Неделя след Петдесетница – притча за Царството небесно (Мат. 18:23-35)

Царството небесно Господ Иисус Христос оприличавана на цар, който иска да разчисти старите си сметки със своите слуги. Кой е тоя цар? Царя това е нашия съдия в деня на страшния съд. Чрез тази притча Господ иска да ни научи, да ни подтикне, да бъдем милостиви, да прощаваме всичко на всички дълга (греха). Особено на онези, които ни искат прошка.

Големите длъжници на десет хил. таланта сме ние хората, които ежедневно получаваме благодеяние от Бог, а не отвръщаме с добро на ближните си и се противим на Бога. Длъжници са и нашите управници пропиляващи талантите(защото всеки човек е талант). Господаря иска да продаде длъжника с жена му, децата и цялото му имане. Продажбата, това е отчуждаването от Бога, той вече служи на друг господар-дявола. Мъжът, това е душата;жената, това е плътта; децата, това са лошите ни дела. Тъмницата-наказанието което сме заслужили , това са вечните мъки в преизподнята.

Виждайки гнева на господаря, слугата се покайва и иска отсрочка и я получава. Божието милосърдие, човеколюбивия Бог прощава всеки грях и подтиква към покаяние и молитва.

Излизайки от дома на господаря слугата не само не проявява милосърдие и състрадателност, но точно обратното проявява несъстрадателност. Иска от своя длъжник стоте таланта които му дължи и когато не ги получава го подлага на мъчения. Всеки човек отдалечаващ се от Бог се обрича на погибел и става зъл и безмилостен, а заплата за това е духовна смърт.

Другарите като видяха това, обадиха се на господаря. Кой е тоя господар? Нашия Бог. Кои са другарите? Ангелите. Те казват на Господ не защото той не знае, а за да стане явно на всички, че ангелите са Божий служители и наши застъпници.

Господаря осъжда на тъмница злия слуга. Възмездието на всяко зло са вечните мъки в небитието. Господ дава възможност на на всеки човек със свободната воля да избери своя път, но покаяние в този слуга няма. Следователно той винаги ще пребивава в наказание. Понеже такива хора са недостойни да имат за Отец Бог.

Господ ни поучава с тази притча изобличава ни да не бъдем лукави и ни поучава да бъдем добри към себе си и ближните за да не ни сполети съдбата на неблагодарния слуга. Да прощаваме от сърце , а не с празни думи – защото тогава самите дела ще ни изобличат. Нека Господ Бог ни дари благодатта Светия Дух ибъдиди милостив над всички нас.

Амин.

Успение на Пресвета Богородица

Думата „успение“- заспиване, смърт. Означава блажено преминаване от земния към небесния живот. За нас християните смъртта не е унищожаване на човешката същност, а преход към вечен живот с Бог. Така със Своето Успение Пресвета Богородица преминала в Царството Божие.
Православната Църква учи, че смъртта на св. Богородица била такава, каквато никой до този момент човек в света не е имал. Нейното смирение, покорност към Божията воля я превърнали в обитател на Царството небесно. Нейната ангелска чистота я направили достойна да стане майка на Сина Божий. Макар да се знае малко за земния живот на св. Богородица от Новия Завет, ние научаваме за това от Свещеното Предание. Тя живяла в Йерусалим, Ефес със св. Йоан Богослов, посетила о. Кипър където бил епископ св. Лазар, посетила Атон. Отново се върнала в Йерусалим, където и си отишла от този свят мирно и без никаква болка и страдание. Света Богородица била погребана в Гетсимания в семейната гробница на своите родители Йоаким и Анна и Йосиф Обручник.
В тайнственото Възнесение на Пресвета Богородица Църквата вижда предобраз на бъдещият живот след смъртта, преминаване от тление в нетление. Възвръщане на падналата ни човешка природа в Рая.

Посрещане иконата на св. вмчк. Пантелеймон

Днес 3 август беше посрещната иконата на св. Пантелеймон, която придружаваше честната му глава в България. Светите мощи бяха на поклонение от 26 юли до 3 август, в градовете София, Враца и Сандански. След отпътуване на св. мощи за Света гора-Атон, Гърция, иконата беше върнатав в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. Както знаете иконата беше подарена от братството на Атонския манастир Ксенофонт по молба на архимандрит Филип. Иконата на св. Пантелеймон е изписана от йеросхимонах Лука от манастира Ксенофонт, един от най-видните представители на Атонската иконографска школа в наши дни. Иконата е изписана през 2017 г. На празничната вечерня взеха участие настоятеля на Московското подворие в София архимандрит Филип Василцев в съслужение с йеромонах д-р Зотик Гаевски, протойерей Петър Петров и свещеник Димитър Тухчиев.

фотограф: Иванка Руснакова

Историческо изнасяне Честната Глава на свети великомъченик и целител Пантелеймон в България (фоторепортаж от 27 юли 2017 година)

 
Света божествена литургия в храм „Свети Пантелеймон“, Княжево
 
 
 снимки: Балканско Атонско Сдружение
 
 

Историческо изнасяне на Честната Глава на свети великомъченик и целител Пантелеймон в България(хронология на пребиваването)

Храмов празник

Божествената литургия в храм св. вмчк. Пантелеймон възглави йеросхимонах Мойсий (Струбини) от Светогорският манастир Ксенофонт в съслужение с йерей Димитър Тухчиев.

В богослужението молитвено участие взеха настоятеля на московското подворие в България архимандрит Филип, монах Епифаний от Светогорският манастир Ксенофонт, почетния председател на Балканското Атонско дружество Андрей Кристофф и множество богомолцш и гости.

В края на божествената литургия беше отслужен молебен, възглавен от епископ Пантелеймон, викарий на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил.

Фотографи: Янина Алексеева и Иванка Руснакова

 

Посрещатане Честната Глава на свети великомъченик и целител Пантелеймон

В ранната привечер светогорските светини пристигнаха пред храм „Св. Пантелеймон“ в Княжево, София, където голямо множество вярващи трепетно очакваха скъпите гости. Светите мощи и иконата бяха посрещнати от Негово Преосвещенство епископ Орехово-Зуевски Пантелеймон, викарий на  Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил, който оглави и вечерното богослужение. Да се поклони пред светините бе дошъл Негово Превъзходителство г-н Григориос Василоконстандакис, посланик на Р. Гърция в България.

Поклоненито пред светините продължи до късно през нощта, като вярващи пристигаха от всички краища на София за благословение и да изпросят помощ от свети Пантелеймон.

 
 
 
текст и снимки: Балканско Атонско Сдружение.