Св. Димитър Солунски
Роден в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, и таен християнин. Когато родителите на св. Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Когато през есента на 306 г. св. Димитър узнава, че новият източен император и виден гонител на християнската църква Галерий е тръгнал на далечен поход на изток и ще мине през Солун, се подготвя за близката смърт и дава половината от своето богатство на св. Луп, а другата раздал на бедните. Св. Луп е арестуван заедно със св. Димитър и става свидетел на мъченическата смърт на господаря си. Императорът спрял в Солун и поискал от св. Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Св. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвиквал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в яма с копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на св. Димитър, св. Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в ямата. Затова по нареждане на императора св. Нестор бил обезглавен, а св. Димитър — прободен с копие в 306 година.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Преди смъртта си св. Димитър предал имането си на роба си св. Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани. По-късно св. Луп станал епископ на гр. Нове/Свищов/
Мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Паметници от X в. споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.