Свети Петър † ок. 64 г. или ок. 65 – 67 г. в Рим е един от дванадесетте апостоли (ученици) на Иисус Христос. Той е първият епископ на Антиохия (37 – 53), основател и ръководител на общината и първият епископ на Рим (папа 30 – 64 или 33 – 67) и там е екзекутиран като мъченик.
Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас (хебр. Jochanan) бил неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна. Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самия Иисус Христос. Апостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).
Петър се жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него. Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.
Св. ап. Петър първоначално е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател. Св. ап. Петър бил един от любимите ученици на Иисус. Когато стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отрязва с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещеника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покаял.
По време на гоненията срещу християните на Нерон апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за смъртта на своя учител.
Свети апостол Павел е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството. Разпространява християнството извън еврейската общност. Св. ап. Павел извършва мисионерски пътувания и създава многобройни християнски общини на териториите на Мала Азия и Балканския полуостров около средата на I в. от Хр.
Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Йерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан „апостол на езичниците“.
Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Разказва се, че смъртта му е съпровождана от множество чудеса – отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Празничната служба отслужи прот. Димитар Тухчиев.
