Отец Христо Пашов служи в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“, част от храм „Св. Николай Мирликийски“-Московско Подворие в периода от март 2019 г. до 1 юни 2023 г., когато беше преназначен за ново пастирско служение в храм „Св. Николай Софийски“. Църковното настоятелство благодари за всеотдайното и ревностно служение на Бога и му пожелава достигане на нови духовни подвизи в новото му служение.
Петдесетница или Ден на Света Троица, е голям християнски празник. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-ия ден след Възкресението (след Великден). На следващия ден (понеделник) е Ден на Светия дух (Духовден).
Празникът Шавуот, който се пада седем седмици след Пасха, е един от трите най-важни религиозни празника за юдеите. Първоначално той отбелязва края на жътвата на ечемика, а впоследствие – получаването на Тората на Синай, 50 дни след избавлението от Египет.
След Възнесението апостолите заедно със св. Богородица и десетки вярващи се намирали в постоянна молитва в Сионската горница. В неделята на Шавуот изведнъж се извила вихрушка и самият Свети Дух се явил пред вярващите във вид на огнени езици и ги дарил с божествени дарове. По думите на апостол Павел (Галатяни 5:22-23) даровете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Под влиянието на Светия Дух те започнали да прославят величието на Бога на най-различни езици. Така те били просветлени и готови да тръгнат по света и да проповядват християнството на други народи.
Поради вихрушката и шума много жители и посетители на Ерусалим се събрали около сградата. Тогава апостол Петър произнесъл първата християнска проповед, в която прославил величието на Иисус Христос и поканил присъстващите да се покаят. В този ден повече от три хиляди души приели християнската вяра и създали първата християнска общност.
Св. Евангелие свидетелства, че след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Господ Иисус Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19). Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Проведе се на 13 май пролетно почистване на руския парцел в Княжевските гробища. На призива се отзоваха само няколко доброволци. Затова бяха почистени само кръстът и гробните места на руските свещеници погребани там. Сърдечно благодаря на хората заделили от свободното си време: Евгений, Благовеста и Диана.
Двайсет и петият ден след Пасха се отбелязва като Преполовение на Петдесетница. Този празник бележи средата между Пасха и Петдесетница. Той е тясно свързан с Неделя на Разслабления. След като Спасителят изцелил по чудо разслабления, юдеите, особено фарисеите и книжниците, се изпълнили със завист, преследвали Го и се опитвали да Го убият, като използвали оправданието, че не спазвал съботата, защото в този ден извършил чудеса.
После това Иисус отишъл в Галилея. Когато празникът Суккот (празник на шатрите) се преполовил, Той отново възлязъл в храма и поучавал народа. Юдеите, изумени от мъдростта на думите Му, казали: „Как Тоя знае книга, когато не се е учил?“ (Йоан 7:15). Но Иисус първо изобличил тяхното неверие и беззаконие, след това им доказал, че искат да Го убият несправедливо като презрител на Закона, защото изцелил разслабления в събота.
Трябва да се отбележи, че има три големи еврейски празника: Песах, Петдесетница и Празника на шатрите.
Песах се празнува на 15-ти Нисан, първия месец от еврейския календар, който приблизително съвпада с месец март. Празникът е свързан с деня, когато на юдеите се повелява всеки да си вземе по едно агне според челядите, да го заколи привечер и да помаже вратата си и горния праг с кръвта му (вж. Изх. 12:3-7). После това, бягайки от робството и смъртта в Египетската земя, те преминали през Червено море, за да дойдат в Обетованата земя.
От 70 г. сл. Хр. празникът се нарича още Празник на безквасния хляб, тъй като в продължение на седем дни се яде безквасен хляб.
Петдесетница се празнува петдесет дни след Пасха. Първоначално празникът отбелязвал завършването на ечемичената жътва. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет.
Третият голям празник е Суккот – Празника на шатрите, празнува се от 15-ти до 22-ри на тишри. През това време се живее в шатри, направени от клони и листа, в памет на четиридесетте години на изгнание в пустинята (вж. Изх. 12:10-20; Лев. 23).
Празничната служба извърши прот. Димитър Тухчиев.
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра. Израства в Кападокия (дн. Турция) в християнско семейство. Баща му Св. Геронтий (Геронт) е служил като офицер в римската армия, майка му Св. Полихрония(Полифрона) е от Лида, Палестина (дн. Диосполис или Лод, Израел), където се връща с малкия си син след като овдовява. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан. В Кападокия (Мала Азия) Георги получава военната титла трибун едва на 20 години, след като се проявява като пълководец.
През 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Продължава подготовката по благоукрасяването на храма по случай стогодишнината от основаването на църковната общност. На днешния ден се постави витраж изработен от иконописица Венелин Фотев. Витражът е изработен според каноните на Православната църква и в горния край е изобразена Пресвета Богородица Оранта/молитва/, а в долната част на прозореца са изобразени стилизирани кръстове. Цветовете, иконата и фигурите са съобразени с пространственото оформление и стенописи изработени от зографа Петър Николов.
Църковното настоятелство изказва своята благодарност към дарителите за тяхна помощ без които това нямаше да бъде възможно.
На 13 май събота от 11:00 ще се извърши почистване на Руския парцел в Княжевските гробища, район Карпузица. Всеки, който желае може да се включи.
от Църковното настоятелство
Първата неделя след Възкресение Христово, Томина неделя, празничната служба възглави настоятеля на Московското подворие архимандрит Васиан /Змеев/ в съслужение с храмовото духовенство: йерей Серафим Желев и дякон Александър Морозов. Проповед на празника произнесе архим. Васиан.
През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)
Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани („Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“).
– „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
– Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
Празничната служба отслужи архимандрит Васиан Змеев настоятел на Московското подворие и йерей Серафим Желев.
