Св. Харалампий Магнезийски

Харалампий Магнезийски (на гръцки: Χαράλαμπος) е древноримски духовник и свещеномъченик на Християнската църква. Смята се, че е роден около 89 година в малоазиатския град Магнезия, където по-късно служи като епископ. Той става жертва на гоненията на християните по времето на император Септимий Север и е подложен на тежки мъчения, след което е осъден на смърт от самия император.

Харалампий Магнезийски умира непосредствено преди да бъде екзекутиран през 202 година в Антиохия Писидийска. Св. Харалампий е канонизиран от Църквата, чиято памет се отбелязва на 10 февруари. Починал на 113 години, той е смятан за най-възрастния мъченик. Светецът е особено почитан в Гърция, като се смята, че черепът му се пази в манастира „Свети Стефан“ в Метеора.

Сретение Господне

Когато се навършили 40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария  донесла Младенеца в йерусалимския храм, Мойсеевия закон, заповядва всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл. 18:15 – 16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх. 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба. Това правим и ние християните, след като Господ Иисус Христос ни изкупи от първородния грях, всички ние, цялото човечество е обещано на Бога. На 40 ден всяко новородено се донася в храма за да бъде представено на Бога, а на майката се прочитат очистителни молитви.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Според православното предание Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, поръчана от египетският цар Птолемей II (285 – 246 г. пр. Хр.). На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на пророк Исая. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“

Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и ѝ казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:25 – 35).

Освен свети Симеон, пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Анна била дъщеря на Фануил, овдовяла млада и се посветила да служи на Бога. Стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Св. мъченик Трифон 

 

През 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, е посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

На Трифоновден православната църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3 век. Св. Трифон е бил лечител. Oще от ранното си детство е бил възпитан от своите родители в християнската вяра.Той произхожда от Мала Азия, от областта Фригия, където през това време е имало християни, в Римската империя християните били преследвани и гонени заради своята вяра. Тъй като още от дете е бил силно вярващ, според неговото житие Бог му дал благодатни сили и дар на чудотворство, така че е можел със своята молитва да лекува болни. Затова църквата го почита и като лечител. По времето на римския император Гордиан III, според църковното житие дъщерята на императора била болна от някаква душевна болест. Църковното предание разказва, че никой лекар в цялата империя не е могъл да я излекува. Императорът помолил св. Трифон едва на 17 години да излекува дъщеря му чрез неговите молитви. Светецът бил доведен в Рим и дъщерята на императора била излекувана. Според църковното предание това довело до добро отношение от страна на императора към християните. При следващия император Деций Траян, който в средата на 3 век управлявал Римската империя, отново се засилило гонението срещу християните, тъй като св. Трифон бил много известен и почитан, бил подложен на гонение. Светецът е загинал мъченически за христовата вяра. Това е църковното предание и почитта към древния мъченик Трифон.

 

Храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ получи в дар дарохранителница

На 14. 12. 2021 г. братството на столичния храм „Св. пр. Илия“, кв. Княжево с председател прот. Дилян Цветков дариха първата си дарохранителница на на храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. Църковното настоятелство на храма с председател прот. Димитър Тухчиев изказват сърдечна благодарност за направения дар.

Димитровден

Празнична служба за празника на св. вмчк. Димитър Солунски отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Празнична неделна св. Литургия на празника Отсшчане главата на св. Йоан Кръстител

Между пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет – последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия. На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите. Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя.

Пред Ирод стояли два пътя: единият – да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият – да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път – нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“ (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват от Бога. Той действа така, всякаш няма по-висша власт от неговата.

Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк. Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска – дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.

Безнравственият Ирод се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот за да изпълни едно безумно желание? Но явно в него по-силни са били други чувства. Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най – безхарактерната постъпка в живота си. Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава – та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител – това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против греха.

Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си – за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на този свят, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане. Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт. Днешния празничен ден народа изпълни храма. Празничната служба отслужи прот. Димитър Тухчиев.