Новини

Какво е Задушница и защо е важна?

Задушниците са специални дни, когато православните християни се събират, за да отдадат почит на своите починали близки. Съботата е определена като ден на покойните, защото тя символизира покоя и вечния живот.

На тези дни хората посещават гробовете на починалите, палят свещи, кадят с тамян и полагат цветя. Подготвят се и традиционни храни като варено подсладено жито, хляб и вино, които се раздават с думите: „Бог да прости.“

Обичаи и символика

Свещи: Символ на вярата и вечния живот.
Тамян: Представя чистата молитва към Бога.
Цветя: Символизират добродетелите и спомена за починалите.

По време на Задушница се организират и общи трапези, а подавките – раздават на живите в памет на починалите.

Какво не трябва да се прави на Задушница?

Не се работи: Църквата препоръчва денят да бъде посветен на молитви и спомен.
Не се чисте и пере както и всякаква домашна работа: Желателно е да се избегнат тези дейности, за да се отдаде пълно внимание на духовните ритуали.
Оставяне на храна на гроба.

Защо Задушниците са важни?

Задушниците обединяват хората около спомена за техните близки. Това са дни, в които се укрепва връзката между поколенията, съхраняват се традициите и се почитат духовните и културни ценности на православното християнство.

Роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

При връщането си от поход от източната част на Римската империя, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър – Нестор изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви.  Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Според житиеписците свети Йоан Рилски е роден в заможно семейство в село Скрино^[4] в Дупнишката котловина, вероятно през 876 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник е 19 октомври. Във всичките 15 на брой^[5] жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.^[6]

Житията на св. Йоан Рилски посочват, че в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато е на 25 години, родителите му умират, а той раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и става отшелник в планината.^[7] Прогонен от първоначалното си убежище, той отива в Рила, където се установява в хралупата на вековно дърво.^[8] Според местни легенди, това става край село Добърско.^[9]

В Рила отшелникът е посещаван от пастири, извършва първото си чудо – излекуване на душевно болен – и започва да става известен в областта.^[8] При него идват все повече хора, търсещи лечение на различни болести, както и последователи, които започват да се установяват около убежището му, създавайки цял манастир, просъществувал до началото на XII век.^[10] Точното му място е несигурно с това на днешния Рилски манастир, за който сигурни свидетелства има едва от началото на XIV век.^[11]

Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Според традицията, преди успението си преп. Йоан Рилски се оттегля в пълно уединение, но преди това съставя своето „завещание“.^[12] Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г.^[13] 

Славата на св. Йоан Рилски се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа.

Пренасянето на мощите в гр Средец/София/, което се отбелязва на 19 октомври, не е точно датирано, като различни изследователи го отнасят между последните години от управлението на цар Петър I (управлявал 927 – 969) и времето на император Роман IV Диоген (управлявал 1068 – 1071).^[18]

Отначало мощите на светеца са положени за кратко в епископската църква на града, а след това пренесени в дървената църква „Св. апостол и евангелист Лука“.^[11] Малко след 1150 година църквата „Св. Лука“ изгаря и мощите на светеца са пренесени в построена специално за целта нова каменна църква, изградена със средства на далматинеца Грудас.^[19] По свидетелствата на Георги Скилица, управител на града и автор на основния източник за живота на светеца, в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).^[20]

През 1183 г., по време на унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Естергом.^[20] Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване или ослепяване, но след като епископът се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, той е излекуван.^[20] Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.^[20]

През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено пренася мощите на св. Йоан Рилски в столицата Търново^[18] в строящата се църква Св. 40 мъченици, като изчакват довършването ѝ при връх Кръстец; сега там има параклис „Св. Йоан Рилски чудотворец“.^[21] Това събитие също се отбелязва по традиция на 19 октомври.^[18]

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир, като пренасянето им през 1469 година, след специално разрешение от османския султан Мехмед II, получено с ходатайството на Мара Бранкович, е подробно описано от Владислав Граматик.^[22] И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Светия синод, великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий.

Покров Богородичен  се  празнува на 1 октомври. В традицията на Църквата денят се свързва с явяването около 10 часа вечерта  на Света Богородица (редом с други небесни сили) в църквата във Влахерна през 10 век, което се смята за доказателство, че и след успението си (физическа си смърт), тя продължава да се застъпва и да се моли (преди всичко – на Господ Иисус Христос) за хората и да им помага. В знак на благодарност към Девата, за защитата й тогава (срещу вражеско нападение над Константинопол) и изобщо, в Православната църква той е считан за един от като най-важните християнски празници.

Богородичният пост е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица – 15 август. Започва на 1 август.

Свързан с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне – 6 август, се разрешава приемането на риба.

История на поста

Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

В началото той бил разделен на два по-малки поста – пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.

Император Лъв VI Философ (886-912) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един. Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец (†1088) съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.

Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави – едва през ХІV-ХV век.

ХРАМОВОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ИЗВЕСТЯВА, ЧЕ ОТ НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ АВГУСТ В ДНИТЕ НА БОГОРОДИЧНИЯ ПОСТ ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ОСНОВЕН РЕМОНТ НА ПОКРИВА. ПОРОДИ КОЕТО СЛУЖБИ ЩЕ ИМА САМО В ПРАЗНИЧНИ ДНИ. ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ИЗВИНЯВАМЕ ЗА СЪЗДАДЕНОТО НЕУДОБСТВО НА МИРЯНИТЕ И ЖИВУЩИТЕ В РАЙОНА.

ОТ ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРОТ. ДИМИТЪР ТУХЧИЕВ

На днешния ден когато православната църква в България празнува паметта на св. вмчк. Пантелеймон и Светите Седмочислиници/св. Методий еп. Панонски и Моравски, св. Кирил, св. Горазд еп. Моравски, св. Климент еп. Оридски, св. Наум еп. Оридски, св. Сава и св. Ангеларий/ беше отслужена празнична литургия с благославяне на коливо след заамвонната молитва и кръстен ход около храма с четене на празничното евангелие. Празничната св. Литургия започна в 9 ч. и беше възглавена от настоятеля на храм „Св. пр. Илия“ иконом Дилян Цветков, архимандрит Калист и протойерей Димитър Тухчиев председател на празнуващия храм. Празничните песнопения бяха изпълнени от храмовия хор под ръководството на диригента г-жа Мариана Попова. Прапавед за празника произнесе иконом Дилян Цветков. Храмът не успя на побере събралите се вярващи, които бяха дошли да молят небесния покров на св. Пантелеймон пред Бог. След богослужение беше благословенна празничната трапеза./ЗАБЕЛЕЖКА ХРАМ СВ. ВМЧК. ПАНТЕЛЕЙМОН СЕ НАМИРА В ЕНОРИЯТА НА ХРАМ СВ. ПР. ИЛИЯ/

Днес 26.07. събота в навечерието на храмовия празник беше отслужено всенощно бдение с петохлебие. Службата започна в 17 ч. и беше възглавена от председателя на храма прот. Димитър Тухчиев в съслужение с йерей Серафим/Стоян/ Желев, от храмовото духовенство. Песнопенията на клира бяха ръководини от диригента на храма г-жа Мариана Попова. Малкият храм беше изпълнен от боголюбивия и благочестив християнски народ.

Петровият пост е вторият от четирите поста в богослужебната година на Православната църква.  Петровият пост започва винаги в понеделник след първата неделя след Петдессетница на Всички светии и продължава до 29 юни празникът на светите апостоли Петър и Павел. Продължителността на този пост се оприделя от това кога е била Пасха. Особеното на този пост е, че се позволява яденето на риба с изключение на дните сряда и петък, когато се спазва по-стог пост.

Възлюбени в Бога братя и сестри, тази седмица в неделя 22.06. ще се проведе св. литургия с жестове, предназначена за нечуващи и чуващи.