Покров Богородичен се празнува на 1 октомври. В традицията на Църквата денят се свързва с явяването около 10 часа вечерта на Света Богородица (редом с други небесни сили) в църквата във Влахерна през 10 век, което се смята за доказателство, че и след успението си (физическа си смърт), тя продължава да се застъпва и да се моли (преди всичко – на Господ Иисус Христос) за хората и да им помага. В знак на благодарност към Девата, за защитата й тогава (срещу вражеско нападение над Константинопол) и изобщо, в Православната църква той е считан за един от като най-важните християнски празници.
Появата на св. Богородиц на 1 октомври 910 г. (при император Лъв Премъдри) арабите (наричани и сарацини) нахлуват във Византия, но Дева Мария дава уверение на населението на столицата, че няма да пострада, както и че ще окаже помощ на всички християни. По това време в храма във Влахерна се пази безценна християнска светиня – една от дрехите на Пресвета Богородица. Край нея се събират много вярващи, за да молят Господ за защита и докато се молят, Св. Андрей Юродиви – съзира, поглеждайки към купола на сградата, самата Богородица. Показва я на своя ученик блаженият Епифаний и той потвърждава, че също я е видял. Двамата са изумени от гледката, забелязвайки и че във въздуха Пресвета Богородица е заобиколена от ангели, апостоли и пророци. Тя коленичи и се примолва на Бог Син, после се изправят и като си сваля връхната дреха (омофора си или своеобразния си шал със същото име), тя разстила или издига това покривало над присъстващите в знак на защита закрила на всички вярващи в Него. Арабите са отблъснати от град Константинопол , а на присъстващите и на жителите и гостите му става известно, че именно Богородица ги е спасила.
