Рождество Богородично

Рождество на Пресвета Богородица, празника се отбелязва всяка година на 8 септември. Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославната църква посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци“. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

Ана вложила цялата си душа в молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

– Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание. В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

– Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света. Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога. В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

ТОДОРОВА СЪБОТА

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

ЗА ВЪЗГЛАСИТЕ

Възглас – кратка молитва, произнасяна от свещеник или епископ по време на богослужение или молебни (някой възгласи се явяват завършек на тихо четени молитви).

Възгласите се разделят на начални, литургийни и ектенийни. Най-често употребявани се явяват следните възгласи:

1. След великата ектения: Яко  подобает Тебе всякая слава, честь и поклонение, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

2. След сугуба/двойна, усилина/ ектения: Яко милостив и человеколюбец Бог еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

3. След просителната ектения: Яко благ и человеколюбец Бог, еси и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

4. След малка ектения:

  1. Яко Твоя держава, и Твое есть царство, и сила и слава, Отца и Сына, Святаго Духа всегда, ныне и присно и во веки веков.
  2. Яко Бог милости и щедрот и человеколюбия еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.
  3. Яко благословися Имя Твое и прославися царство Твое, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно, и во веки веков.
  4. Яко Ты еси Бог наш, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.
  5. Ты бо еси Царь мира и Спас душ наших, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.

Съществуват още няколко възгласа, които се използват за всенощно бдение и молебен:

а) Услыши ны, Боже Спасителю наш, упование всех концов земли и сущих в море далече: и милостив, милостив буди, Владыко, о гресех наших и помилуй ны. Милостив бо и человеколюбец, Бог еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

б) Милостию, и щедротами, и человеколюбием Единороднаго Твоего Сына, с ним же благословен еси, со пресвятым, и благим, и животворящим Твоим духом, ныне и присно и во веки веков.

в) Яко свят, еси, Боже наш, и во святых почиваеши, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

Заупокоен възглас: Яко Ты еси воскресение и живот и покой усопших раб твоих (името) Христе Боже наш, и Тебе славу воссылаем, со безначальным Твоим Отцем, и пресвятым и благим и животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков.