Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие в ранния следобед се полага вечерня с изнасяне на плащеницата. Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като се полага на светия престол/в руската църква плащеницата се прибира на 9 песен на на Пасхалната полунощница/.

Службите отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Според юдаизма денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден. Така Велики четвъртък започва от сряда привечер. Същата вечер се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, затова тя се числи към Велики четвъртък. В началото на вечерята Христос измива краката на учениците си в знак на крайно смирение. Още преди това Той е изпратил в Йерусалим апостолите Петър и Йоан, които приготвят пасхална трапеза с незаквасен хляб и вино. По време на вечерята Христос им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

Господ Иисус Христос е изправен на съд пред юдейския Синедрион. Той отказва да отрече, че е Син Божий, и го осъждат на смърт заради твърденията му, че е „цар на юдеите“. Синидриона изпраща Господ Иисус Христос на съд при римския наместник на провинция Юдея прокуратор Пилат Понтийски. Съгласно римския закон предявяването на иск за царска титла е опасно престъпление. На въпроса на Пилат „Ти цар ли си на юдеите?“ Христос отговаря „Ти го каза“. Пилат го изпраща при тетрарха Ирод Антипа – юдейски управител на областта Галилея, от която е Христос. Ирод облича Иисус в бели дрехи (символ на кандидат за почетна длъжност) и го връща на Пилат. С това показва, че не го счита за опасен престъпник. Вероятно точно така Пилат разбира Ирод, тъй като споменава пред първосвещениците, че Ирод не е открил в Иисус нищо достойно за смърт.

На днешния ден Велики четвъртък Светата православна църква е отредила отслужване на Велик мослосвет. Св. тайнство Елеосвещение е едно от седемте тайнства и вечерня с Василиева литургия. По време на св. Литургия се приготвят запасни дарове за цялата година. Вечерта се извършва утреня с последование на 12-те евангелия. Днешните служби извърши прот. Димитър Тухчиев.

На този ден празнуваме влизането на Господ Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелието Христос пристига в града, възседнал осле, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехи и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото и, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Той я възседнал и влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

На този ден се разрешава риба.

Празничната св. Литургия отслужи прот. Димитър Тухчиев.

Когато се навършили 40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария  донесла Младенеца в йерусалимския храм, Мойсеевия закон, заповядва всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл. 18:15 – 16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх. 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.

След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба. Това правим и ние християните, след като Господ Иисус Христос ни изкупи от първородния грях, всички ние, цялото човечество е обещано на Бога. На 40 ден всяко новородено се донася в храма за да бъде представено на Бога, а на майката се прочитат очистителни молитви.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Според православното предание Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, поръчана от египетският цар Птолемей II (285 – 246 г. пр. Хр.). На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на пророк Исая. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“

Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и ѝ казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука 2:25 – 35).

Освен свети Симеон, пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Анна била дъщеря на Фануил, овдовяла млада и се посветила да служи на Бога. Стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

През 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, е посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

На Трифоновден православната църква почита паметта на един християнски мъченик от древната църква- св. Трифон, който е загинал мъченически по време на гоненията срещу християните в средата на 3 век. Св. Трифон е бил лечител. Oще от ранното си детство е бил възпитан от своите родители в християнската вяра.Той произхожда от Мала Азия, от областта Фригия, където през това време е имало християни, в Римската империя християните били преследвани и гонени заради своята вяра. Тъй като още от дете е бил силно вярващ, според неговото житие Бог му дал благодатни сили и дар на чудотворство, така че е можел със своята молитва да лекува болни. Затова църквата го почита и като лечител. По времето на римския император Гордиан III, според църковното житие дъщерята на императора била болна от някаква душевна болест. Църковното предание разказва, че никой лекар в цялата империя не е могъл да я излекува. Императорът помолил св. Трифон едва на 17 години да излекува дъщеря му чрез неговите молитви. Светецът бил доведен в Рим и дъщерята на императора била излекувана. Според църковното предание това довело до добро отношение от страна на императора към християните. При следващия император Деций Траян, който в средата на 3 век управлявал Римската империя, отново се засилило гонението срещу християните, тъй като св. Трифон бил много известен и почитан, бил подложен на гонение. Светецът е загинал мъченически за христовата вяра. Това е църковното предание и почитта към древния мъченик Трифон.