Животоприемний източник

Празникът на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък ­ първия петък след Възкресение Христово. Свързан е с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Така е записано в началото на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.

Празника на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник е свързан със Светли петък като антипод на Велики петък. Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода ­ Христос“ (Йоан. 4:10, 14).

По традиция след празничната литургия се извършва Водосвет за духовно и телесно здраве. Службата се отслужи от о. Димитър Тухчиев и о. Христо Пашов.

Честито Възкресение Христово!

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

Велики петък

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда ( Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Сутринта се извърши последованието на Царските часове с изобразителни и Вечерня с изнасяне на св Плащеница, а вечерта се отслужи Утреня с Опело Христово. Службите бяха извършени от о. Димитър Тухчиев в съслужение с о. Христо Пашов.

Велики четвъртък

Велики четвъртък е денят в който са се състояли няколко евангелски събития: Тайната вечеря, умиване нозете на св. апостоли и Първосвещеническата молитва в Гетсимания. На Тайната вечеря Господ Иисус Христос учредява тайнството на св. Евхаристия и умива нозете на учениците си, показвайки ни съвършеното смирение. По време на първосвещеническата молитва Господ е предаден и с това започват Страстите Христови. Бог беше предаден от хората , но Божията милост и любов и до днес се изливат над всички нас чрез св. Евхаристия.

Днес се отслужи Вечерня със св. Василиева литургия и Елеосвещение , а вечерта беше извършена Утреня с последование на 12-те евангелия. Службите бяха извършени от храмовото духовенство о. Димитър Тухчиев и о. Христо Пашов.

Празнично бяха чествани дните от Великия пост – Лазаров ден и Вход Господен в Йерусалим

Празничните литургии, бяха отслужени от о. Димитър Тухчиев на 11 и 12 април от 9 ч. Според указанията дадени от Светия Синод и МЗ. Въпреки страха от епидемията, богомолният народ се отдаде на малитви към Бог.

Неделя Кръстопоклонна

На днешния ден Светата Православна Църква е отредила в третата неделя от Виликия пост е да се чества Св. Кръст. Кръстът е нашето спасение, на него Господ Иисус Христос е разпнат, на него ние разпъваме страстите си. Чрез Кръста Христов ние получаваме утеха, душеспасение и изцеление. Кръстът ни дава духовни сили в борбата ни със страстите и злото. Св. Кръст  присъства в живота ни, ние се кръстим по всяко време на деня – преди работа, ядене, лягане и ставане от сън и т.н. Носем го в себеси , поставяме го в домовете си, изписваме го по стени и книги, в документите ни. Така, че Кръстът Христов е навсякъде живота на православния християнин.

Неделя Православна

Днес, беше отслужена празнична св. литургия на св Василий Велики с последование на Неделя Православна.

Първата неделя на Великия пост е „Тържество на Православието“. Свързано е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес. Това е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).

За възстановяването на иконопочитанието бил свикан събор в Константинопол от императрица Теодора. На този събор били потвърдени определенията на всичките седем предишни Вселенски събори, догматът за иконопочитанието и били анатемосани иконоборците. Съборът определил в бъдеще на този ден да се извършва служба в памет на тържеството на Православието, което и до наши дни се прави.

ТОДОРОВА СЪБОТА

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

Посещение на архимандрит Васиан в храм св. Пантелеймон

Днес в 17:00 беше отслужен канона на св. Андрей Критски трета част. Последованието отслежи архимандрит Васиан /Змеев/ настоятел на храм св. Николай, Московско Подворие и свещеник Димитър Тухчиев. След края на службата о. Васиан изнеси кратко приветсвие и пожелание за леки и спасителни пости.

ЗА ВЪЗГЛАСИТЕ

Възглас – кратка молитва, произнасяна от свещеник или епископ по време на богослужение или молебни (някой възгласи се явяват завършек на тихо четени молитви).

Възгласите се разделят на начални, литургийни и ектенийни. Най-често употребявани се явяват следните възгласи:

1. След великата ектения: Яко  подобает Тебе всякая слава, честь и поклонение, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

2. След сугуба/двойна, усилина/ ектения: Яко милостив и человеколюбец Бог еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

3. След просителната ектения: Яко благ и человеколюбец Бог, еси и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

4. След малка ектения:

  1. Яко Твоя держава, и Твое есть царство, и сила и слава, Отца и Сына, Святаго Духа всегда, ныне и присно и во веки веков.
  2. Яко Бог милости и щедрот и человеколюбия еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.
  3. Яко благословися Имя Твое и прославися царство Твое, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно, и во веки веков.
  4. Яко Ты еси Бог наш, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.
  5. Ты бо еси Царь мира и Спас душ наших, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.

Съществуват още няколко възгласа, които се използват за всенощно бдение и молебен:

а) Услыши ны, Боже Спасителю наш, упование всех концов земли и сущих в море далече: и милостив, милостив буди, Владыко, о гресех наших и помилуй ны. Милостив бо и человеколюбец, Бог еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

б) Милостию, и щедротами, и человеколюбием Единороднаго Твоего Сына, с ним же благословен еси, со пресвятым, и благим, и животворящим Твоим духом, ныне и присно и во веки веков.

в) Яко свят, еси, Боже наш, и во святых почиваеши, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

Заупокоен възглас: Яко Ты еси воскресение и живот и покой усопших раб твоих (името) Христе Боже наш, и Тебе славу воссылаем, со безначальным Твоим Отцем, и пресвятым и благим и животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков.