На 14. 12. 2021 г. братството на столичния храм „Св. пр. Илия“, кв. Княжево с председател прот. Дилян Цветков дариха първата си дарохранителница на на храм „Св. вмчк. Пантелеймон“. Църковното настоятелство на храма с председател прот. Димитър Тухчиев изказват сърдечна благодарност за направения дар.
Празничната неделна св. Литургия отслужи прот. Димитър Тухчиев.
Неделната св. Литургия извърши прот. Димитър Тухчиев.
Празнична служба за празника на св. вмчк. Димитър Солунски отслужи прот. Димитър Тухчиев.
Неделната св. Литургия отслужи прот. Димитър Тухчиев.
Между пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет – последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия. На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите. Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя.
Пред Ирод стояли два пътя: единият – да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият – да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път – нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“ (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват от Бога. Той действа така, всякаш няма по-висша власт от неговата.
Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк. Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска – дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.
Безнравственият Ирод се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот за да изпълни едно безумно желание? Но явно в него по-силни са били други чувства. Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най – безхарактерната постъпка в живота си. Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава – та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител – това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против греха.
Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си – за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на този свят, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане. Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт. Днешния празничен ден народа изпълни храма. Празничната служба отслужи прот. Димитър Тухчиев.
На днешния ден, неделя 1 август започва Богородичният пост. Светата неделна Литургия и Водосвет отслужи протойерей Димитър Тухчиев.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на Апостолите. Първите християни постили често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV в. вече има указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него:
“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”
Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастие да се предшестват от тъй нареченото “говеене”. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. в “тримерене”. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.
Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Всеки вярващ християнин престъпва към поста по съвест.
Днешният храмов празник на храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ беше оглавено от настоятеля на Московското подворие архимандрит Васиан /Змеев/ в съслужение с протойерей Димитър Тухчиев от празнуващия храм и свещеник Любомир Янъков настоятел на храм „Св. Теодор Стратилат“, кв. Бенковски, гр. София и дякон Александър Морозов. Храмът беше изпълнен от богомолния народ в края на св. литургия хора на Московското подворие с диригент Василена Стефанова изпяха празничното славление на небесния покровител. Проповед за празника произнесе настоятеля на храма архимандрит Васиан /Змеев/ След това беше благословенна празничната трапеза.
Днешното празнично бдение беше отслужено от прот. Дилян Цветков настоятел на храм „Св. прор. Илия“ в кв. Княжево и прот. Димитър Тухчиев от празнуващия храм. Празничното богослужение беше огласено от хора на Московското подворие с диригент Василена Ченова-Стефанова.
