Думата „успение“- заспиване, смърт. Означава блажено преминаване от земния към небесния живот. За нас християните смъртта не е унищожаване на човешката същност, а преход към вечен живот с Бог. Така със Своето Успение Пресвета Богородица преминала в Царството Божие.
Православната Църква учи, че смъртта на св. Богородица била такава, каквато никой до този момент човек в света не е имал. Нейното смирение, покорност към Божията воля я превърнали в обитател на Царството небесно. Нейната ангелска чистота я направили достойна да стане майка на Сина Божий. Макар да се знае малко за земния живот на св. Богородица от Новия Завет, ние научаваме за това от Свещеното Предание. Тя живяла в Йерусалим, Ефес със св. Йоан Богослов, посетила о. Кипър където бил епископ св. Лазар, посетила Атон. Отново се върнала в Йерусалим, където и си отишла от този свят мирно и без никаква болка и страдание. Света Богородица била погребана в Гетсимания в семейната гробница на своите родители Йоаким и Анна и Йосиф Обручник.
В тайнственото Възнесение на Пресвета Богородица Църквата вижда предобраз на бъдещият живот след смъртта, преминаване от тление в нетление. Възвръщане на падналата ни човешка природа в Рая.
