ТОДОРОВА СЪБОТА

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.

Посещение на архимандрит Васиан в храм св. Пантелеймон

Днес в 17:00 беше отслужен канона на св. Андрей Критски трета част. Последованието отслежи архимандрит Васиан /Змеев/ настоятел на храм св. Николай, Московско Подворие и свещеник Димитър Тухчиев. След края на службата о. Васиан изнеси кратко приветсвие и пожелание за леки и спасителни пости.

ЗА ВЪЗГЛАСИТЕ

Възглас – кратка молитва, произнасяна от свещеник или епископ по време на богослужение или молебни (някой възгласи се явяват завършек на тихо четени молитви).

Възгласите се разделят на начални, литургийни и ектенийни. Най-често употребявани се явяват следните възгласи:

1. След великата ектения: Яко  подобает Тебе всякая слава, честь и поклонение, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

2. След сугуба/двойна, усилина/ ектения: Яко милостив и человеколюбец Бог еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

3. След просителната ектения: Яко благ и человеколюбец Бог, еси и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

4. След малка ектения:

  1. Яко Твоя держава, и Твое есть царство, и сила и слава, Отца и Сына, Святаго Духа всегда, ныне и присно и во веки веков.
  2. Яко Бог милости и щедрот и человеколюбия еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.
  3. Яко благословися Имя Твое и прославися царство Твое, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно, и во веки веков.
  4. Яко Ты еси Бог наш, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.
  5. Ты бо еси Царь мира и Спас душ наших, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков.

Съществуват още няколко възгласа, които се използват за всенощно бдение и молебен:

а) Услыши ны, Боже Спасителю наш, упование всех концов земли и сущих в море далече: и милостив, милостив буди, Владыко, о гресех наших и помилуй ны. Милостив бо и человеколюбец, Бог еси, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну, и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

б) Милостию, и щедротами, и человеколюбием Единороднаго Твоего Сына, с ним же благословен еси, со пресвятым, и благим, и животворящим Твоим духом, ныне и присно и во веки веков.

в) Яко свят, еси, Боже наш, и во святых почиваеши, и Тебе славу воссылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно и во веки веков.

Заупокоен възглас: Яко Ты еси воскресение и живот и покой усопших раб твоих (името) Христе Боже наш, и Тебе славу воссылаем, со безначальным Твоим Отцем, и пресвятым и благим и животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков.

Неделя на Йерихонският слепец

Неделята на Йерихонският слепец е едно от последните чудеса в земния живот на нашият спасител Господ Иисус Христос. В него Той ни приканва към вяра и любов. Изцерява слепеца търсещ спасение чрез вярата си към Бога и ни засвидетелства любовта Си към човечеството.

В днешният неделен ден беше отслужена празнична св. литургия и панихида за загиналите и пострадали от гражданската война в Русия 1917 – 1922 г.

Сатанизмът изразен в окултното учение и практика на магията

Тайнството е свещенодействие в християнството, при което вярващият приема благодатните дарове на Светия Дух. Тайнствата имат външна, видима, и невидима страна. Към външната страна се отнасят строго определените молитви и външни знаци, с които извършващият тайнството измолва Божията благодат. Невидимата страна е именно мистичното предаване на тази благодат върху този, спрямо когото се извършва тайнството. Тъкмо в това е съществената разлика между тайнствата и другите свещенодействия – молитви, богослужения, обреди. Външно тайнствата са подобни на тях, но притежават именно невидимата страна, която ги издига на по-високо ниво. В православието се приема, че правилно извършеното тайнство е действително, но за да стане то действащо е необходимо духовното усърдие на самия вярващ.

Магия (от лат. magia – обреди, ритуали) е употребата на ритуали, символи, действия, жестове и езика с цел използване на свръхестествени сили. Вярата във и практикуването на магия съществуват от зората на човечеството и продължава да играе важна духовна, религиозна и медицинска роля за много култури и в наши дни.

Християнските обреди и тайнскта са свързаните с радостни събития и действия за разлика от окултните и сатанински действия. В християнството терминът „магия“ има негативно значение и винаги е свързано с нещо лошо. Видове магия:

Добрата магия е ритуал целящ изцеление, събирани здраве и живот.

Черната магия е ритуал, целящ отмъщение, пари, власт и т. н.; това е най-злонамерената форма на магьосничество. Приема се, че е ползвана за причиняване на убийства, тежки телесни повреди, болести, загуба на любим човек и т.н. Някои видове черна магия причиняват прорязваща болка без видими телесни наранявания – вуду магия.

Независимо каква е магията, това си остава само и единствено служение на дявола. Мястото където се извършват подобни практики се приемат за осквернени и нечисти. Поръчителя и извършителя се приемат за отпаднали от Християнството.

Окултизъм (на лат. occultus – „скрит, таен“) е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“. Понякога понятието се подразбира като знание, предназначено само за определени хора или просто скрито“, но за повечето практикуващи окултисти то представлява изучаване на по-дълбока духовна реалност, която разширява чистия разум и физическите науки. Термините езотерични и тайнственост също могат да се използват за описване на окултното, в допълнение към техните значения, несвързани със свръхестественото.

Окултизмът обикновено се свързва с мистични течения, окултни науки са астрология, алхимия и магии. Окултизмът често се използва за категоризиране на такива езотерични традиции като спиритизъм, теософия, антропософия. Окултното е категория, в която се поставят различни вярвания и практики, ако се смята, че не се вписват нито в религията, нито в науката. Окултизмът не е нищо друго освен съвременна форма на сатанизма. 

Вечна памет

Днес, на 95 години, се представи в Господа нашия брат в Христа Петко Петков. Бог да го прости!

Празнично света литургия за св. вмчк. Пантелеймон

   Днес 27.07. събота, беше отслужена Божествена св. Литургия по случай храмовия празник на небесния покровител св. Пантелеймон. Празничната служба беше отслужена от протойерей Дилян Цветков, председател на столичния храм Св. пр. Илия в кв. Княжево и свещ. Димитър Тухчиев. Празнична служа, беше огласена от хор на Руското подворие в София и множество вярващи дошли да почитат празника на светеца.

Св. Вмчк. Пантелеймон Никомидийски

Пантелеймон (на гр.: Παντελεήμων, Всемилостив) е вмчк. от Никомидия (днес Измит), страдал за Христовата вяра по време на управлението на римския император Максимиан Херкулий. 

Св. Пантелеймон е роден през 275 г. като езичник и носел името Пантолеон (от гр.: „лъв във всичко“). Учил медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приема християнството и новото си име Пантелеймон („всемилостив“). Отказал да се кланя на езическите богове, заради което бил съсечен по заповед на Максимиан през 303 г.

Част от мощите на светията се пазят в руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора.

Храмов празник в храм „Св. вмчк. Пантелеймон“

   Днес 26.07. петък в 17:00, беше отслужено бдение в памет на небесния покровител на храма св. вмчк. Пантелеймон. В празничното богослужение взеха участие богомолци от съседните квартали, квартет от Руската черква „Св. Николай Мирликийски“ с диригент г-жа Василена Ченова и храмовото духовенство свещ. Димитър Тухчиев и свещ. Христо Пашов.