Новини

   Ние, като християни, приемаме, че знаем всичко и се обиждаме когато ни поучават. Говорим за Бога, ала Бог остава далеч от сърцата ни с други думи приемаме Го като даденост. Да, ама не.  Трудно престъпваме към поста, изповедта и св. причастие. Редовно се черкуваме, но не знаем елементарни неща. Така, ето някой от тях.

   Какво трябва да знаем за изповедта.

   Изповедта е съкрушаване на сърцето, съпроводено със чувство на покаяние за греховността  на душа ни. Тя е доброволен акт на нашата свободна воля. Проявява се тогава когато съвестта ни се обади, тогава престъпваме да молим Бог и ближните  за прошка.       Изповед може да се извърши по всяко време във всеки ден час в храма. Изповедта ни трябва да е изградена въз основа на Десетте Божий заповеди, греховете и греховните помисли, които произтичат от нарушаването им.

   Към изповед прибягват само православни християни и деца навършили седем години.

   По време на изповед трябва да казваме кръщелното си име, да изповядваме само греховете и греховните помисли без да навлизаме в детайли: кога, къде и с кого?  Изповедта ни трябва да бъде кратка, точна и ясна.

   Свещеника не е инквизитор, полицай и т.н. Той не наказва, нито опрощава, това го прави само Бог – ние сме само свидетели на покаянието. Изповедта е конфиденциална и не се споделя с никого /трети лица, каквито и които и да са те/. 

   Какво трябва да знаем за Светото Причастие /приемане на тялото и кръвта Христови/.

   Трябва да сме изпитали тялото си с пост и укрепили душата с молитви. Постът се извършва по благословение от изповедника. Постът е облекчен за малки деца, бремени жени, възрастни хора, болни. 

   Трябва да сме се изповядали. По благословение на изповедника за благочестиви християни, укрепнали във вярата изповед може да се извършва веднъж на няколко причастия.

   Никога да не престъпваме към тялото и кръвта Христови без пост и изповед. Когато сме яли и пили, пушили и т.н.. Когато не сме наясно какво е това? Защото някои „благочестив“ християнин ни е казал така да направим.

   Винаги трябва да престъпваме към Светите Дарове, когато сме подготвени и имаме нужда от това лекарство на душата с ясно съзнание и страх Божи. Толкова пъти, колкото имаме нужда от Божията благодат /има различни течения в православния свят за честото и рядко причастие и двете течения са крайни и пагубни за неукрепналите във вярата християнин/. За да ядем и пием за своето спасение, а не за осъждане.

   Когато стоим пред Светите Дарове.

   Заставаме със скръстени ръце, казваме си кръщелното име и не говорим.

   Не трябва да изпитваме погнуса от даровете.

   Причестяват се първо малките деца, възрастните и болни хора, мъжете и жените.

   Жените не трябва да имат червило и гланц по устните.

   Господ Иисус Христос проповядва в Йерусалим, на път за храма среща слепородения и го изцерява. Това чудо става в съботен ден и то предизвиква гнева на юдеите, упрекват Господ, че е богохулник защото нарушава Божиите заповеди. Не работи, не върши добро защото е събота. Така скъпи братя и сестри грехът завладял душите и сърцата ни, че ние сме ослепели не просто физически , а духовно. Тази слепота Господ ни показва, че може да бъде изцерена чрез вяра и молитва, която засвидетелствал и сам слепородения.

   За да не бъдем и ние духовни слепци ни е нужно само едно да се уповаваме на Бога.

   След грехопадението злото обзело света и лъжата станала ежедневие. Една от съвремените форми на лъжата/измамата/ е просията. Тук ще говорим за онези хора злоупотребяващи с милосърдито и добротата на хората. За  онези, които не правят разлика между милосърдие и социалната дейност на държавата или благотворителността е тази че:

   -при милосърдието човек се води от вярата си в Бог и извършава добро на човек изпаднал в нужда, без някой да го подканва за това.  Значи милосърдието е доброволен акт, добро дело плод на вярата, то е естествено и непринудено. Такива хора остават анонимни, а не парадират с това. Най красноречивия примир ни го дава сам Господ Иисус Христос с притчата за Добрия самарянин. Милосърдната дейност е плод на вярата и част от Църквата.

   -при социалната дейност, милосърдието е изцяло извзето от държавата и секуларезироно до неузнаваемост. Но и това мнимо милосърдие е по-добро от нищо.

   -при благотворителността пък става популяна за онези които се дистанцират от църква и държава и рекламират собствените си изяви преследвайки определена цел, нямаща нищо общо с милосърдието .Но и това е по-добро от нищо.

   Обедняването на населението се дължи на природни, политически и икономически катаклизми. Бедността не признава етноси, религи, пол и образование. Има и такива, които превръщат „милосърдието“ в търговия със съвестта. Най-противната форма на просията е на мнимите просяци, онези които превръщат просенето в занаят/бизнес/.

   Отпаднали от вярата са всички Православни християни, приели Св. Кръщение и след това са приели доброволно друга деноминация на християнството или друга вяра/религия/.

   Много често такива християни не осъзнават греха, който са сторили и се завръщат като редови християни. Всякаш нищо не е станало. Подобен тип вярващи дори не го изповядват ката грях, защото не го осъзнаваг. Понякога в странични разговори се разбира за стореното, но тогава е късно. Съгрешили са и свещеникът и мирянина. Ето защо е необходимо при непознати християни по време на изповед да се задават дасадни въпроси от подобно естество свързани с 1-та и  2-та Божия заповед.

   За отпадналите от вярата и пожелали да се завърнат в лоното на Православието се извършва повторно приемане със Светото Миропомазание.

Неделната св. Литургия беше отслужена от от йерей Димитър Тухчиев.

Днес на Томина неделя св. Литургия беше отслужена от втория свещеник на храма йерей Христо Пашов.