След грехопадението злото обзело света и лъжата станала ежедневие. Една от съвремените форми на лъжата/измамата/ е просията. Тук ще говорим за онези хора злоупотребяващи с милосърдито и добротата на хората. За онези, които не правят разлика между милосърдие и социалната дейност на държавата или благотворителността е тази че:
-при милосърдието човек се води от вярата си в Бог и извършава добро на човек изпаднал в нужда, без някой да го подканва за това. Значи милосърдието е доброволен акт, добро дело плод на вярата, то е естествено и непринудено. Такива хора остават анонимни, а не парадират с това. Най красноречивия примир ни го дава сам Господ Иисус Христос с притчата за Добрия самарянин. Милосърдната дейност е плод на вярата и част от Църквата.
-при социалната дейност, милосърдието е изцяло извзето от държавата и секуларезироно до неузнаваемост. Но и това мнимо милосърдие е по-добро от нищо.
-при благотворителността пък става популяна за онези които се дистанцират от църква и държава и рекламират собствените си изяви преследвайки определена цел, нямаща нищо общо с милосърдието .Но и това е по-добро от нищо.
Обедняването на населението се дължи на природни, политически и икономически катаклизми. Бедността не признава етноси, религи, пол и образование. Има и такива, които превръщат „милосърдието“ в търговия със съвестта. Най-противната форма на просията е на мнимите просяци, онези които превръщат просенето в занаят/бизнес/.
