Днес след дълго очакване баше монтиран входна арка-порта. Заслуга за това имат православните християни Юлиан Асенов и Филип Витанов, дарители на арката и екипа който изработва проекта. Църковното настоятелство изказва своята голяма благодарност за големите усилия на дарителите за благоукрасяването на храма.
Роден е на остров Кипър, в град Аския /с. Пашакьдй, Северен Кипър/, приблизително през 270 г., вероятно по времето на римския император Клавдий II Готски. При управлението на император Константин Велики и на наследника му Констанций II, той е епископ на тамошния град Тримитунт (село Треметусия, Северен Кипър). Участва в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Взема участие и в Сердикийския събор (343 г.).
Пламенното проповядване на християнство и човечния си характер, развива широка благотворителна дейност в дома си. Също така се проявява и като способен лечител – дори самият Констанций се ползва от помощта му.
Роден е около 340 г. в гр. Тревир (Трир, Германия) в Галия, където баща му бил управител.Роден в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus), и сестра му Марцелина (известна като Света Марчелина), също са канонизирани за светци.
През 352 г., след смъртта на бащата на Амвросий, семейството му се преселва в Рим, където Амвросий получава много добро образование. През 370 г. завършва обучението си и започва работа първоначално като юрист в префектурата на гр. Сирмиум (Сремска Митровица, Сърбия), а впоследствие и като съветник на префекта на Италия – Проб, християнин, който го цени и покровителства.
През 373 г. Амвросий заема длъжността префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (Милано), който по това време е втори по големина град в Италия след Рим. По время наместничеството на Амвросий, той е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. те стават пречка за избирането на нов епископ, понеже всяка фракция има свой кандидат; като компромис е кандидатурата на Амвросий, който се ползва с уважение сред местните, но той отначало отказва защото не е кръстен, но после се съгласява, когато и император Валентиниан I се изказва в полза на кандидатурата му и (на 30 ноември 374 г.) се кръщава. След това е ръкоположен за свещеник и на 7 декември е назначен за епископ, като преминава за 7 дни през всички степени на църковната йерархия.
Като епископ Авросий води добродетелен и аскетичен начин на живот. Проявява се като противник на арианите. Под неговото ръководство в Милано са построени 2 базилики – Амвросианска базилика и Апостолска базилика (църква „Свети Назарий“) и е основан мъжки манастир. През 395 г. осъжда Теодосий Велики и сина му Аркадий за убийството на 7000 разбунтували се граждани на Солун при така нареченото Солунско клане. По-късно той се помирява с тях. Умира на 4 април 397 г.
Автор е на множество богословски трудове. Сред творбите му са „Светият Дух“ (De Spiritu Sancto; The Holy Spirit), „За тайнството на въплъщението Госпоодне“ (De incarnationis Dominicae sacramento), коментари върху Стария и Новия Завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди и др.
Свети Николай Чудотворец е източноримски духовник, архиепископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия. Известен като противник на езичеството и арианството.
През целия си живот Николай помага на страдащите, защитава невинните и укрепва слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните.
През 1087 г. част от мощите му
, са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари (Италия), където част от тях се пазят и до днес, а друга е под формата на частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена през 273 г. и починала през 306 г. В православието Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причастят.
Св. Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия, около 270 г. За да я предпази от похищение, баща й я затваря в кула. Съзнаваща изключителната си красота, младата Варвара, желае да се омъжи и измолва от него позволение да си потърси жених. Докато това се случва, девойката се запознава с християни и сама става християнка. Възмутен от решението й, което по това време често се тълкува, като отказ от почитанието на традиционния гръко-римски пантеон, бащата решава да я вразуми, като нарежда да я бичуват. Получава и съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Дълго време безуспешно се мъчи да промени религията й. Натискът и заплахите над дъщеря му са улеснени и от започналите след време гонения на християните въз основа на указите на императорите от римската тетрархия. Накрая действително решава да я убие и по нареждане на бащата Варвара е обезглавена, около 306 г. Тя е погребана от християнина Валентин (съименик на свети Валентин) и гробницата й става източник на чудеса на вярата.
През 6 век мощите на Св. Варвара са пренесени в Константинопол. През 11 в. част от мощите са пренес
ени във Венеция, Италия, във връзка със сватбата на византийската принцеса Мария Аргира със сина на венецианския дож Пиетро II Орсеоло Джовани. Останалите през 12 век отиват в Михайловския Златовърх манастир в Киев от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в същия град.
Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“ Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.
След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“, и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.
Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.
В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, където св. Андрей пристигнал със св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели ужасно гонение от юдеите, които със злоба видели, че Христовото учение печели много последователи. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тъмница, били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Но изцереният чрез чудесно явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, продължил проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът, и мраморната негова икона.
Св. Андрей проповядвал усърдно и в другите градове на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички. Обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговото престояване там.
По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (днешен Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии.
След това трудно пътешествие ап. Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали близо до Черно море. Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години дошъл до гр. Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя, която апостолът изцерил от тежка болест, и братът на управителя – философът Стратоклий. Сам управителят Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.).
След връщането си в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в семейството му. Пламнал от гняв, той започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей смело се застъпил за християните. Той казал на Егеат: „Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!“
Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, обкръжили тъмницата и искали да ги видят, но тъмничните врати били заключени. Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезли, и св. апостол се молил заедно стях и беседвал с тях като поскал вино и хляб, той извършил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и след това ръкоположил Стратоклий за епископ. Християните били в голямо вълнение. Те искали да убият Егеат и насила да освободят ап. Андрей. Но той ги сдържал: „Не обръшайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж! Не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови да понесете изпитания и страдания като добри Христови войници“.
Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и беседа с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с къстно знамение отново заключил тъничните врати.
На другия ден Егеат започнал отново да убеждава Андрей да се отрече от Господа. След отказа му той заповядал жестоко да го бият, като продължавал в същото време да го заплашва с кръстна смърт.
Като не послушал кротките увещания на св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста.
Егеат, уплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и сам отишъл на мястото на наказанието, за да заповяда да снемат Андрей от кръста. По заповедта на Егеат слугите започнали да отвързват апостола от кръста. Тогава св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!“ Като казал това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола. Те служили усърдно на Бога и помагали на бедните.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата „Св. Апостоли“. Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. А честната глава на св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.
Св. Екатерина се родила през 287 г. била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Екатерина получава добро образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.
Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите я обезглавяват през 305 г.
Бурята на 5 ноември събори изгнило дърво от двора на дома за възрастни хора с деменция, което падна върхо храма и събори оградата между дома и храма, като нанеси леки материални щети по фасадата и покрива. След отстраняването на рухналата липа е належащо смяната на улуците и водостоците по цялата засегната страна и козметичен ремонт по фасадата, както и облегждане на засегнатата страна на покрива. Близо стогодишното дърво падна след силната буря, на 4 януари 2021 г. настоятелство подава молба за премахване на болното и изгнило дърво. Въпреки подаденото писмо, молбата не е взета на сериозно в резултат на което дървото се сгромоляса върху храма няколко години по-късно. Истинско чудо е, че става във време когато няма богослужение и хора. За съжаления всичките дървета около храма са в недобро състояния и неприкъсното падат сухи клони, опасни да здравето, както на домуващите, така и на черкуващите се. След няколко дни върху храма днес опасното дърво беше премахнато от екип на столична община.
Силна буря събори дърво върху столичния храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ в кв. Княжево.
Рухнала е стара стогодишна липа.
Параскева (Петка) е родена в Епиват (дн. град Селимпаша, Турция) край Мраморно море, Одринска Тракия, Византия. Родителите ѝбили благочестиви и уважавани хора, баща ѝНикита бил земеделец.
Живее през втората половина на Х в. по-малкият и брат Евтимий става монах и около 40 години е митрополит на Мадитос, а след смъртта му (ок. 989 г., на 80 г.) е канонизиран като светец. Параскева почива, на 85 г.
Според житията й Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.
Когато родителите ѝ почиват, брат и вече е приел монашество. Параскева напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско постригване (вероятно около 950-955 г.) и като монахиня 5 г. прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в столичния квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следвайки примера на света Мария Египетска, тя се установява в Йорданската пустиня и живее там дълги години до старостта си.
Предусещайки смъртта си, се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 г., почива водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че е родена там, тя само като дете е живяла в този град).
Според преданието гробът бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което се появила Параскева с царски одежди, заобиколена от Христови воини (ангели), и помолила да извадят мощите и са пренесени в църквата „Свети апостоли“ в Каликратия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II изисква мощите ѝ от Латинската империя. Мощети и са пренесени тържествено в столицата Търново през 1230 г.; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ в държавни и международни актове. В известния договор (1347 г.) с Венеция цар Иван Александър се заклева „в името на Бога, света Богородица, в кръста… и в светата Параскева Търновска“. В Търновград мощите остават до османските нашествия в България. Мощите ѝ са спасени от безчинствата в покорения от османците град Търново през 1395 г. – измолва ги видинският „млад цар“ Константин II Асен, син на цар Иван Срацимир. Във Видин мощите остават до 1397 г., когато султан Баязид I ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. Нейните мощи са в Белград до 1521 г., след което се озовават в Константинопол. По молба на молдовския княз Василий Лупу – родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград), Цариградската патриаршия му изпраща през 1641 г. светите мощи в столицата му Яш, където се пазят и до днес в катедралния храм „Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“.
