Света Варвара е християнска великомъченица, родена през 273 г. и починала през 306 г. В православието Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причастят.
Св. Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия, около 270 г. За да я предпази от похищение, баща й я затваря в кула. Съзнаваща изключителната си красота, младата Варвара, желае да се омъжи и измолва от него позволение да си потърси жених. Докато това се случва, девойката се запознава с християни и сама става християнка. Възмутен от решението й, което по това време често се тълкува, като отказ от почитанието на традиционния гръко-римски пантеон, бащата решава да я вразуми, като нарежда да я бичуват. Получава и съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Дълго време безуспешно се мъчи да промени религията й. Натискът и заплахите над дъщеря му са улеснени и от започналите след време гонения на християните въз основа на указите на императорите от римската тетрархия. Накрая действително решава да я убие и по нареждане на бащата Варвара е обезглавена, около 306 г. Тя е погребана от християнина Валентин (съименик на свети Валентин) и гробницата й става източник на чудеса на вярата.
През 6 век мощите на Св. Варвара са пренесени в Константинопол. През 11 в. част от мощите са пренес
ени във Венеция, Италия, във връзка със сватбата на византийската принцеса Мария Аргира със сина на венецианския дож Пиетро II Орсеоло Джовани. Останалите през 12 век отиват в Михайловския Златовърх манастир в Киев от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в същия град.
