„Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата.“/Второ послание до Коринтяните 11:14/. Външно, ние хората изпадаме в гордостта на прелестта, когато под вид на съновидение, прозрение, самосъзерцание и т. н. се отдаваме на фалшива мистика. Защото прелестта е греховно състояние на душата породено от нездрава мистика, свързано с погрешна представа за високомерие и гордост в която вярващия споделя своите духовни преживявания и убеждения, авторитетно като „жив светец“. Тази духовна заблуда, както казва св. Игнатий Бранчанинов е: „отклоняване към лъжата въз основа на гордостта.“Прелестта е духовна измама за душата, породена от злите сили представяйки се за добри с едничка цел, да ни отклонят от Бога.
Прелестта се проявява, като:
самомнение, което подтиква вярващия да разсъждава по духовни теми, за които няма достатъчно познание и опит. Това са най-често новоповярвали/неофити/ и и не достатъчно възцърковени вярващи.
въобразяването е чувство на „святост“ в която самият вярващ не изпитва нужда от покаяние/възприема се за безгрешен/, а някой дори се отказват от причастие. Това са най-често образованите и знаещите т.е.„напредналите“ във вярата.
Духовното падение на прелестта не води до радостни чувства, сам св. ап Ерм казва: „Отхвърли от себе си скръбта, защото тя е сестра на съмнениетои гневливостта… Скърбящия човек винаги прави зло. Преди всичко прави зло с това, че наскърбява Дух Свети, Който е даден на човека като Животворин Източник. И второ, наскърбявайки Светия Дух, върши беззаконие, като не се моли, нито се изповядва пред Бога…Скръбта когато е привнесена към молитвата, не и позволява да влезе чиста пред Божия жертвеник. Очести себе си от злата скръб, и ще живееш за Бога.“
